Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-134/24: Tomann, Заключение от 27 февруари 2025 г.
1) Следва ли член 4, параграф 1 от [Директива 98/59] да се тълкува в смисъл, че едностранното прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на работник в рамките на колективно уволнение, за което задължително трябва да се подаде уведомление, може да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник едва след като е изтекъл периодът на блокиране на уволнението?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Изисква ли се за изтичането на периода на блокиране на уволнението не само да е налице уведомление за колективни уволнения, но и това уведомление да отговаря на условията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива [98/59]?
3) Може ли работодателят, който е направил изявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовия договор, за което задължително трябва да се подаде уведомление, без да е подал такова (надлежно) уведомление за колективни уволнения, да го подаде впоследствие, в резултат на което след изтичането на периода на блокиране на уволнението трудовите правоотношения на съответните работници, на които вече е отправено предизвестие за уволнение, могат да бъдат прекратени?
При утвърдителен отговор на [първите два] въпрос[а]:
4) Съвместимо ли е с член 6 от Директива 98/59/ЕО положение, при което националното право предоставя на компетентния орган правомощието да установи с акт, който не може да бъде оспорен от работника и е задължителен за трудовите съдилища, кога изтича периодът на блокиране на уволнението в конкретния случай, или работникът задължително трябва да има възможност да инициира образуването на съдебно производство, в рамките на което да се провери дали установителното решение на този орган е правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/24: BAWAG, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 1, буква ж) от Директива [2014/17] да се тълкува в смисъл, че няма нарушение на тази разпоредба, когато кредиторът, който предлага жилищни кредити с ипотека и без ипотека в няколко варианта (а) кредити само с фиксиран лихвен процент, б) кредити с редуващи се периоди на променлив и на фиксиран лихвен процент и в) кредити само с променлив лихвен процент), предоставя (само един) представителен пример за жилищен кредит без ипотека и за жилищен кредит с ипотека, или тази разпоредба изисква да се предостави представителен пример за всяка форма на начисляване на лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/23: T – 2, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 49, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/1972 да се прилага и по отношение на удължаването на индивидуалните права на ползване на радиочестотен спектър, предоставени преди влизането в сила на тази директива, и какви са общите критерии, които се прилагат в такъв случай, за да се определи дали срокът на действие на дадено индивидуално право следва да бъде удължен?
Ясни, безусловни и достатъчно точни ли са разпоредбите на член 49, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/1972, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях в производствата пред националните административни органи и националните съдилища?
Дали, за да се прецени подходящата продължителност на действие на индивидуалните права на ползване на радиочестотен спектър, които са били предоставени при действието на Директива 2002/20/ЕО, и следователно във връзка с възможността за тяхното удължаване, следва да се приложи разпоредбата на член 5, параграф 2 от тази директива или член 5, параграф 2, четвърта алинея от изменената Директива 2002/20/ЕО, и дали за целта тези разпоредби са достатъчно ясни, безусловни и точни, за да може въз основа на тях да се прецени дали е адекватна продължителността на действие на дадено индивидуално право на ползване на радиочестотен спектър?
Какви критерии следва да се приложат, за да се прецени адекватността на продължителността на действие на дадено индивидуално право на ползване на радиочестотен спектър или на задължението за удължаването ѝ?
При утвърдителен отговор на въпроси 1), 2) или 3), при вземането на решение относно удължаването трябва ли да се отчете, че възможността за удължаване над 15 години е била изрично изключена от националните правила, които са били в сила към момента на преустановяване на действието на това право на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/23: Apothekerkammer Nordrhein, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
1) Попада ли рекламата за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама продукти на дадена аптека в приложното поле на правната уредба относно рекламата на лекарствени продукти в Директива 2001/83 (дялове VIII и VIIIа, членове 86—100)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,
налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от [HWG] се тълкува в смисъл, че забранява рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за парична сума или процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти?
3) На следващо място, ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,
налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че разрешава рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/23: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Mode de gestion d’un OPC), Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли разпоредбите от [Директива 2009/65], и по-специално член 29, параграф 1 от посочената директива във връзка с членове 18, 49 и 63 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националното право да се въвеждат формални изисквания като разглежданите в главното производство, за да се ползват предприятията за колективно инвестиране със седалище в държава — членка на Европейския съюз, различна от Република Полша, или в друга държава от Европейското икономическо пространство от освобождаване от данък върху доходите, а именно изискването те да бъдат управлявани от външни субекти, които извършват дейността си въз основа на разрешение от компетентните органи за надзор върху финансовия пазар на държавата, в която се намира седалището на тези субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/22: Dun & Bradstreet Austria, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
1) На какви изисквания във връзка със съдържанието трябва да отговаря информацията, предоставена по силата на правото на достъп, за да бъде квалифицирана като достатъчно „съществена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от [ОРЗД])?
В случай на профилиране длъжен ли е администраторът при предоставянето на достъп до информация относно „използваната логика“ по принцип да разкрива, евентуално при спазване на съществуващата производствена тайна, и информация, която е от съществено значение за разбирането на резултата от автоматизираното вземане на индивидуални решения и която по-специално включва: 1) обработените данни на субекта на данните; 2) необходимите за неговото разбиране части от алгоритъма, на който се основава профилирането; и 3) информацията, която е от значение за разкриването на връзката между обработената информация и извършеното оценяване?
Трябва ли в случаите на профилиране, включително и когато е повдигнато възражение за опазване на производствена тайна, при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност да защити правата си по член 22, параграф 3 от ОРЗД:
a) предаване на цялата евентуално псевдоанонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
б) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
в) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
г) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
д) информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
е) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод;
ж) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
2) Съществува ли връзка между правото на достъп, предвидено в член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от една страна, и гарантираните от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на осъществено автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД, от друга страна, доколкото обхватът на информацията, която следва да бъде предоставена въз основа на искане за достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, е достатъчно „съществен“ само ако на лицето, което иска достъп и е субект на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, бъде дадена възможност ефективно, задълбочено и при наличие на изгледи за успех, да упражни гарантираните му от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на отнасящо се до него автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД?
3) a) Трябва ли член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме, че е налице „съществена информация“ по смисъла на тази разпоредба само ако тази информация е толкова подробна, че за лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е възможно да установи дали тази предоставена информация също съответства на фактите, тоест дали разкритата информация също така действително е в основата на разглежданото в конкретния случай автоматизирано вземане на решение?
б) В случай на утвърдителен отговор: как следва да се процедира, когато точността на предоставена от администратор информация може да бъде проверена само като се изисква на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да бъдат предоставени данните на трета страна, които са защитени от този регламент („черна кутия“)?
Може ли това противоречие между правото на достъп по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД и правото на трети лиза на защита на данните да бъде разрешено, като необходимите за проверка на точността данни на трети лица, които също подлежат на същото профилиране, се разкриват само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали разкритите данни на тези трети лица съответстват на фактите?
в) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената във въпрос 3, буква б) черна кутия?
Трябва ли в този случай на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД при всички положения да се разкриват в псевдоанонимизирана форма данните на други лица, които е необходимо да бъдат разкрити, за да се даде възможност да се провери точността на вземането на решение от страна на администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД?
4) a) Как следва да се процедира, когато информацията, която следва да се предостави по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, отговаря и на изискванията за търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива [2016/943]?
Може ли противоречието между правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, и правото на неразкриване на търговска тайна, защитено с Директива 2016/943, да бъде разрешено, като информацията, която следва да бъде квалифицирана като търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943, се разкрива само на органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали следва да се приеме, че е налице търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943 и дали информацията, предоставена от администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД, съответства на фактите?
б) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената във въпрос 4, буква а) черна кутия?
Трябва ли (и) в тази хипотеза на несъответствие между информацията, която следва да бъде разкрита на органа, съответно на съда, от една страна, и информацията, която следва да бъде разкрита на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от друга страна, в случаите на профилиране при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност в пълен обхват да защити правата си, предоставени му от член 22, параграф 3 от ОРЗД:
– предаване на цялата евентуално псевдоанонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
– предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
– параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
– влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
– информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
– обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод;
– изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
5) Ограничава ли разпоредбата на член 15, параграф 4 от ОРЗД по някакъв начин обхвата на достъпа, който следва да бъде предоставен съгласно член 15, параграф 1, буква з) от този регламент?
При утвърдителен отговор по какъв начин член 15, параграф 4 от ОРЗД ограничава това право на достъп и как следва да се определи обхватът на ограничението в съответния случай?
6) Съвместима ли е с условията по член 15, параграф 1 във връзка с член 22, параграф 3 от ОРЗД разпоредбата на член 4, параграф 6 от [DSG], съгласно която, „субектът на данните по принцип няма право да иска от администратора достъп до информация на основание на член 15 от ОРЗД, когато предоставянето на тази информация би застрашило поверителността на търговската или производствената тайна на администратора, съответно на трето лице
При утвърдителен отговор при какви условия е налице такава съвместимост?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/23: Società Italiana Lastre, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Следва ли при наличие на асиметрична клауза за предоставяне на компетентност, която дава само на една от страните възможност да избере по своя преценка компетентен по общите правила правораздавателен орган, различен от посочения в същата клауза, ако другата страна твърди, че тази клауза е незаконосъобразна поради своята непрецизност и/или неравновесие, този въпрос да се реши с оглед на самостоятелни правила, изведени от член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“, и целта за предвидимост и правна сигурност, която този регламент преследва, или трябва да се реши чрез прилагане на правото на държавата членка, посочена в клаузата
С други думи, отнася ли се този въпрос до материалноправната действителност на клаузата по смисъла на този член
Или напротив, трябва ли да се счита, че материалноправните условия за действителност на клаузата се тълкуват ограничително и са свързани само с материалноправните основания за недействителност, и най-вече измама, грешка, заблуда, принуда и недееспособност?
Ако въпросът за непрецизността или неравновесието на клаузата трябва да се реши с оглед на самостоятелни правила, трябва ли член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“ да се тълкува в смисъл, че трябва или пък не трябва да се приложи клауза, която дава право на едната страна да сезира само един съд, макар да позволява на другата да сезира не само този съд, но и всеки друг компетентен по общите правила правораздавателен орган?
Ако асиметрията на дадена клауза представлява материалноправно условие, как трябва да се тълкува този текст и по-специално препращането към правото на държавата на посочения правораздавателен орган, когато в клаузата са посочени няколко правораздавателни органа или когато в клаузата е посочен един правораздавателен орган, като същевременно е оставена възможност на една от страните да избере друг правораздавателен орган и този избор все още не е направен към датата на сезиране на съда:
– дали приложимият национален закон е законът само на изрично посочения правораздавателен орган, независимо че други правораздавателни органи също могат да бъдат сезирани?
– възможно ли е, при наличие на множество посочени правораздавателни органи, позоваване на правото на действително сезирания правораздавателен орган?
– накрая, като се има предвид съображение 20 от Регламент „Брюксел Iа“, трябва ли да се счита, че препращането към правото на правораздавателния орган на посочената държава членка се разбира като сочещо материалноправните норми на тази държава или нейните стълкновителни норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/24: Adjak, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/23: Amt der Tiroler Landesregierung, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 4, точка 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба на националното право (каквато е в настоящия случай член 2, параграф 1 от [TDVG], която, макар и да определя администратор по смисъла на член 4, точка 7, второ изречение от ОРЗД,
– той е единствено административно звено (както в настоящия случай [администрацията]), коeто въпреки че е създадено със закон, не е физическо или юридическо лице, и освен това в настоящия случай не е административен орган, а единствено подпомага такъв и не притежава собствена (частична) правоспособност;
– той е определен, без да е посочено конкретно обработване на лични данни и следователно целите и средствата за конкретното обработване на лични данни не са определени от правото на държавата членка;
– в конкретния случай той не определя нито сам, нито съвместно с другиго, целите и средствата за съответното обработване на лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/23: K.A.M., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.