всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-418/24: Obadal, Заключение от 11 март 2025 г.

1) Основен въпрос. Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение съдебна практика, която — защитавайки принципите на равенство, заслуги и способности, както и на недискриминация при свободното движение на работници — отказва да признае на работниците на трудов договор за неопределено време без постоянно назначение качеството на постоянно назначени работници в публичния сектор?
2) При условията на евентуалност. При утвърдителен отговор на предходния въпрос: може ли признаването на правото на обезщетение с възпиращ характер при прекратяването на трудовото правоотношение на работника на трудов договор за неопределено време без постоянно назначение да се счита за подходяща мярка за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребата с последователното използване на срочни трудови договори в публичния сектор съгласно клауза 5 от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/24: Waltham Abbey Residents Association, Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Следва ли член 4, параграфи 4—6 от Директива 2011/92 да се тълкува в смисъл, че когато в рамките на процедура по предварителна проверка, проведена на основание на тази разпоредба, трето лице е предоставило на компетентния орган информация, която обективно може да породи съмнения относно потенциалното значително въздействие на проекта върху околната среда, по-специално върху вид, защитен съгласно Директива 92/43, възложителят или евентуално самият компетентен орган трябва да се снабди с цялата необходима информация, за да се изключи всяко съмнение относно това въздействие, и този орган е длъжен да реши, че е необходима ОВОС, ако това съмнение не може да се изключи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-211/24: LEGO (Notion d’utilisateur averti d’un dessin ou modèle), Заключение от 6 март 2025 г.

1) В случай като този по главното производство, в който притежателят се позовава на промишлен дизайн, ползващ се със закрила на основание член 8, параграф 3 от [Регламент № 6/2002], по отношение на едно или няколко конструкторни блокчета от конструктор на ответника, изпълняващи същата функция по сглобяване като блокчетата от промишления дизайн на ищеца, в съответствие ли е с правото на Съюза съдебна практика, съгласно която при определянето на обхвата на закрила, по смисъла на член 10 от [Регламент № 6/2002], на промишления дизайн на ищеца съдилищата:
– използват за отправна точка информирания потребител, който притежава технически познания за функцията на промишления дизайн и на продукта, каквито могат да се очакват от експерт в сектора,
– считат за информиран потребител този, който сравнява промишления дизайн на ищеца и продукта на ответника чрез подробен, технически и методически анализ, и
– приемат, че този информиран потребител изгражда цялостното си впечатление за промишления дизайн и продукта преди всичко като техническо становище?
2) В случай че по дело с посочените характеристики следва да се приеме, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на ищеца, се разпростира върху една или няколко части от конструктора на ответника, които обаче представляват малък на брой конструкторни блокчета спрямо общия им брой, съвместимо ли е с правото на Съюза да се признае право на преценка на съда да отхвърли искането за забрана за продължаването на вноса на конструктора в съответната страна, отчитайки частичния характер на нарушението, ниската степен на тежест и на съотношение на нарушението спрямо стоката в нейната цялост, както и интересите, свързани с търговията без ограничения с даден конструктор, срещу преобладаващата част от който не са направени възражения, които причини се считат за „основателни причини“ за целите на член 89, параграф 1 от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-656/23: Karaman, Заключение от 6 март 2025 г.

1) Има ли значение член 6 от [Директивата за процедурите] за отговора на въпроса от коя дата следва да влезе в сила разрешението за пребиваване?
2) При утвърдителен отговор трябва ли член 6 от Директивата за процедурите да се тълкува в смисъл, че датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване се определя от датата, на която молбата за международна закрила:
– е подадена (член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата за процедурите) или
– е регистрирана (член 6, параграф 1, първа алинея и параграф 5 от Директивата за процедурите), или
– е (формално) внесена (член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за процедурите)?
3) Ако подаването на молбата не е от определящо значение за датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване, как това се съвместява с член 13 от Директивата относно определянето, разглеждан във връзка със съображение 21 от същата директива, като се има предвид, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-582/23: Wiszkier, Заключение от 6 март 2025 г.

1) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която съдът по несъстоятелността е обвързан от одобрения от съдията комисар списък на вземанията в производството по несъстоятелност, поради което съдът по несъстоятелността не може да прецени дали договорни клаузи са неравноправни при постановяването на своя съдебен акт, с който приключва производството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява разпореждане на временни мерки в производство по несъстоятелност и която поради това може да обезсърчи потребителите да се възползват от защитата, предоставена им от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/24: Cymdek, Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Може ли по смисъла на член 2, буква ж) от Регламент [№ 261/2004] бордната карта на пътника да представлява друго доказателство, потвърждаващо, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператора?
Трябва ли да се счита, че по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 261/2004 пътниците, които притежават бордна карта за съответния полет, имат потвърдена резервация за този полет, когато не е доказано наличието на конкретно извънредно обстоятелство?
По смисъла на член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 носи ли пътникът тежестта да докаже, че е платил за полета, или обратното, за да избегне отговорността, превозвачът би трябвало да докаже, че пътникът е пътувал безплатно или по намалена тарифа?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че когато пътник е закупил пакетно туристическо пътуване от туроператор и последният е платил полета на превозвача, този полет се счита за платен?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че когато трето лице закупува от името на пътниците пакетно туристическо пътуване, в чиито рамки туроператорът заплаща на чартърния превозвач възнаграждение при пазарни условия, пътниците в главното производство не са „пътници, пътуващи по намалена тарифа“, независимо от разплащането между третото лице и тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/23: Anikovi, Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [„Брюксел Iа“] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Европейския съюз], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-575/23: ONB и др., Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Следва ли членове 18—23 от Директива [2019/790] да се тълкуват в смисъл, че не допускат с подзаконов акт да се отстъпват сродните права на назначени с акт за назначаване лица за изпълненията, които същите осъществяват в рамките на служебното си правоотношение?
При утвърдителен отговор следва ли понятията „сключени актове“ и „придобити права“ в член 26, параграф 2 от Директива [2019/790] да се тълкуват като отнасящи се по-специално за отстъпването на сродни права с подзаконов акт, приет преди 7 юни 2021 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/23: Palognali, Определение от 6 март 2025 г.

Задължението на националната юрисдикция да изложи ясно фактическата и правната рамка на спора, както и връзката между националното законодателство и приложимите разпоредби на правото на Съюза, при отправяне на преюдициално запитване.
Достатъчността на предоставените фактически и правни данни от националния съд за преценка дали конкретни лица (напр. съдия-миротворец спрямо обикновен магистрат) са в сравнима ситуация и дали има обективни причини за различно третиране във връзка с правото на платен годишен отпуск.
Определянето на релевантността и допустимостта на поставените преюдициални въпроси, включително връзката им с предмета на спора и необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби от правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/23: Palognali, Определение от 6 март 2025 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда и в каква степен националната юрисдикция трябва да обоснове връзката между националното законодателство, съдебната практика и правото на Съюза?
Може ли да се установи приложимо поле на съответните разпоредби от правото на Съюза спрямо съдията по спора, съществува ли сравнима ситуация с тази на обикновен магистрат и има ли обективна причина за различно третиране?
Явява ли се методът за определяне на обезщетението въпрос на националното право при липса на конкретна разпоредба от правото на Съюза, която да подлежи на тълкуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form