всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната юрисдикция не е предоставила достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора?
Следва ли в преюдициалното запитване да бъдат посочени конкретните причини, поради които е необходим отговор на поставените въпроси за решаването на спора в главното производство?
Води ли липсата на достатъчно сведения до явна недопустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността процедурата за възстановяване от бенефициера на недължимо платени суми по безвъзмездна помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да бъде образувана след изтичането на 18 месеца след одобрението и където е приложимо — получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

3) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за общия съд, който отговаря на изискванията за съд съгласно правото на Съюза, не е задължително решението на съд от последна инстанция, в чийто състав заседават членове, назначени за съдии в грубо нарушение на националното право, уреждащо процедурата за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд), като последица от което последно посоченият съд не отговаря на изискването за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон и гарантиращ ефективна правна защита на правните субекти, решение, което е постановено по реда на извънреден способ за правна защита (извънредна молба за отмяна) и с което е отменен влязъл в сила съдебен акт и делото е изпратено на общия съд за ново разглеждане?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че липсата на задължителна сила означава, че:
а) актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, не е съдебен акт от правна гледна точка (той е несъществуващ акт) по смисъла на правото на Европейския съюз, а преценката в това отношение може да извърши всеки общ съд, който отговаря на изискванията за съд по смисъла на правото на Съюза,
б) или пък актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, е съществуващ съдебен акт, но общият съд, който отново разглежда делото, е овластен и задължен да остави без приложение разпоредбите на националното право относно последиците на този акт в степента, в която това е необходимо за осигуряването на ефективна правна защита на правните субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 да се тълкува в смисъл, че предвижда кумулиране на дневните надбавки за издръжка, надбавките за работа при трудни условия и риск, изплащани от Съюза на член на личния състав на полицейската мисия, удължена с това решение, с надбавките от същото естество, които са му изплатени от неговата държава членка за изпълнение на същите функции в посочената полицейска мисия?
В случай че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посочените надбавки могат да се кумулират, допуска ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 национална правна уредба като произтичащата от разпоредбата на член 3, параграф 1 от Закон № 108/2009, в частта ѝ, с която предвижда, че „на личния състав, участващ в международните мисии, посочени в настоящия закон, се заплаща без удръжки за целия период, в допълнение към възнаграждението или заплатата и другите плащания с фиксиран и продължителен характер, надбавката за командироване, предвидена в [Кралски указ № 941/26], като се приспадат евентуалните надбавки и вноски, платени на същото основание на съответните лица пряко от международните институции“, както и от член 1 от [Кралски указ № 941/26], член 1, параграф 1, буква b) и член 3 от Закон № 642 от 8 юли 1961 г. и член 4, параграф 1, буква a) от Закон № 838 от 27 декември 1973 г., според тълкуването в посочената съдебна практика […], което изключва кумулирането на надбавките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Доколкото защитният довод за наличие на „непреодолима сила“ не може да се открие като основание в относимите към разглеждания случай директива или наредба за прилагане, възможно ли е все пак подобен довод да се изтъкне като защита във връзка с обезщетение, претендирано въз основа на решението по дело Francovich, за нарушение на задължение съгласно правовия ред на ЕС, което предоставя на физическо лице права, произтичащи от предвиденото в член 1 от Хартата основно право на човешко достойнство (независимо дали подобен защитен довод попада в рамките на втория елемент от проверката [Brasserie du pêcheur и Factortame] или се обосновава по друг начин)?
2) Ако отговорът на въпрос (1) е „да“, какви са параметрите и точният обхват на защитния довод за наличие на непреодолима сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Следва ли член 28 от Директива [2006/112] да се прилага при обстоятелства като тези в главното производство, при които германско данъчнозадължено лице (разработчик) е предоставило преди 1 януари 2015 г. услуга по електронен път на установени на територията на [Съюза] данъчно незадължени лица (крайни клиенти) чрез пазар на ирландско данъчнозадължено лице за приложения, в резултат от което ирландското данъчнозадължено лице да се третира все едно е получило тези услуги от разработчика и ги е доставило на крайните клиенти, защото пазарът за приложения упоменава разработчика като доставчик и посочва германския данък върху оборота едва в издадените на крайните клиенти потвърждения на поръчки?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: къде е мястото на доставка на фиктивната услуга, доставена от разработчика на пазара за приложения съгласно член 28 от Директива 2006/112 — в Ирландия, съгласно член 44 от тази директива, или [в Германия], съгласно член 45 от нея?
3) Ако съгласно отговора на първия и втория въпрос разработчикът не е доставил услуги [в Германия]: налице ли е данъчно задължение на разработчика за германски данък върху оборота съгласно член 203 от Директива 2006/112 поради това, че в съответствие с уговореното пазарът за приложения го упоменава като доставчик и посочва германския данък върху оборота в потвържденията на поръчките, които изпраща по електронната поща на крайните клиенти, въпреки че крайните клиенти нямат право на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива [2013/32] във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?
2) Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от [посочената] директива, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [същата] директива?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form