Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-636/23: Al Hoceima, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Следва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност)?
Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Следва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са претърпени нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно да са налице просто отрицателни емоции като например неприятности, възмущение, недоволство, притеснение и страх, които сами по себе си са част от общия житейски риск и често от ежедневието
Или за да се приеме, че са претърпени вреди, освен тези емоции е необходимо да са налице неблагоприятни последствия за съответното физическо лице?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че степента на вина на администратора или на обработващия личните данни, респ. на неговите служители, е релевантен критерий при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване?
Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/25: Fidelidade, Определение от 30 юли 2025 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, отправяно от национална юрисдикция, съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Води ли непълното изложение на фактическата рамка в преюдициалното запитване до неговата недопустимост по смисъла на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/25: Himov, Определение от 28 юли 2025 г.
Каква е степента на визуално, фонетично и концептуално сходство между спорните марки и съответните стоки или услуги?
До каква степен отличителният характер на по-ранната марка влияе върху вероятността за объркване сред средния потребител в Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/24: Prisum Healthcare, Определение от 28 юли 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски, когато производството пред Съда е инцидентно по отношение на националното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/24: Direktor na Natsionalno tol upravlenie, Определение от 25 юли 2025 г.
Какви са изискванията за доказване на реално използване на марка на Европейския съюз в съответствие с член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001?
При какви условия и въз основа на какви доказателства може да бъде постановена частична отмяна на правата върху марка, когато реалното използване не е установено за всички стоки и услуги, за които тя е регистрирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/24: MET Magyarország и Global NRG ROM, Съдебно решение от 23 юли 2025 г.
Трябва ли предвид принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания член 35, параграф 1 от Регламент 2017/460 да се тълкува в смисъл, че от обхвата на посочения регламент са изключени и дългосрочните договори за резервиране на капацитет, сключени преди 2017 г., в чиито клаузи за ценообразуване не се предвижда, че капацитетно и/или стоково базираната тарифа за пренос, определена към момента на сключване на договора, може да се променя единствено по формула, която е предварително установена и е основана на индекса на потребителските цени, определен от Националната статистическа служба, а се предвижда — поради наличието на императивна разпоредба от националното право — че се прилага регулираната тарифа за ползване на мрежата вместо изчислената тарифа, ако първата е по-ниска, като регулираната тарифа е тази, която страните ще индексират през следващия период, като освен това се има предвид, че при определяне на регулираната тарифа компетентният орган, освен индексацията, взема предвид новите краткосрочни договори за резервиране на капацитет, сключени за съответния газопровод за междусистемно свързване, и приходите от тези договори, както и вътрешната норма на възвръщаемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/24: Statul Român – Ministerul Finanţelor Publice и Curtea de Apel Bucureşti, Заключение от 23 юли 2025 г.
1) Представлява ли член 20, параграф 1 от Регламент [№ 1782/2003] норма на Съюза, предоставяща конкретни права на частноправните субекти, чието нарушаване може да ангажира отговорността на държавата вследствие на решение на национална юрисдикция, действаща като последна инстанция?
2) Трябва ли понятието „фактически точна информация“, предвидено в член 68, параграф 1 от Регламент [№ 796/2004], да се тълкува в смисъл, че обхваща както правилното деклариране на площите от земеделския производител, така и правилната идентификация на стопанисвания парцел и на неговите граници?
3) При обстоятелствата в разглеждания случай, съставлява ли неотправянето от националната юрисдикция, действаща като последна инстанция, на запитване до [Съда] за тълкуване на член 68 от Регламент № 796/2004, явно и достатъчно тежко нарушение, което може да ангажира отговорността на държавата за вредите, които се твърди, че са причинени с решението на тази юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/24: Hama, Определение от 17 юли 2025 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски, когато преюдициалното запитване е оттеглено и делото е заличено от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите на другите участници за представяне на становища пред Съда при заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/24: Svilosa, Съдебно решение от 16 юли 2025 г.
Трябва ли понятието „доставка на услуга“ по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, респективно понятието „безвъзмездна доставка на услуга“ по смисъла на член 26, параграф 1, буква б) от тази Директива да се тълкуват в смисъл, че включват предприети без възлагане или мандат правни и/или фактически действия от страна на регистрираното за целите на общата система на ДДС лице, с които пряко се цели събирането на вземане в полза на друго лице, а косвено се цели и удовлетворяването на вземането на предприемащото тези действия регистрирано лице, което последното има по отношение на лицето, в чийто пряк интерес са предприети въпросните действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/24: Granulines Invest, Определение от 16 юли 2025 г.
Допустимо ли е възстановяване на неправомерно изплатени средства по бюджетна позиция 400 при липса на правно основание?
Може ли да възникне защита на оправдани правни очаквания в случай на изплащане на суми в противоречие с приложимите разпоредби?
Спазени ли са изискванията за право на справедлив съдебен процес в административната и съдебната процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.