Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Попада ли обработване на данни на лица — при което имената на тези лица, практикуваните от тях спортове, извършените от тях нарушения на антидопингови правила, наложените им санкции и началните и крайните дати на тези санкции се публикуват в табличен вид на общодостъпна част от уебсайта https://www.nada.at/de/recht/suspendierungen-sperren, на [NADA] и се посочват в общодостъпни прессъобщения на […] [ÖADR] на адрес: https://www.oeadr.at — в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение ДФЕС и приложим ли е поради това към такова обработване на лични данни Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, наричан по-нататък „ОРЗД“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило нарушение на антидопингови правила и че поради това е лишено от право на участие в (национални и международни) състезания, „данни за здравословното състояние“ по смисъла на член 9 от ОРЗД?
3) Допуска ли ОРЗД, имайки предвид по-конкретно член 6, параграф 3, втора алинея от същия регламент, национална правна уредба, която предвижда, че имената на лицата, за които се отнасят решенията на Антидопингова правна комисия, Австрия или на Независима арбитражна комисия, Австрия, периода на лишаване от състезателни права и причините за това трябва да се публикуват, но по начин, който не допуска от тези данни да се изведат данни за здравословното състояние на тези лица
От значение ли е в това отношение обстоятелството, че съгласно тази национална правна уредба посочената информация може да не се оповестява публично само ако съответният субект на данни е непрофесионален спортист, ненавършило пълнолетие лице или лице, което чрез разкриването на информация или на други указания значително е допринесло за разкриването на потенциални антидопингови нарушения?
4) Изисква ли ОРЗД, имайки предвид по-конкретно принципите, установени в член 5, параграф 1, букви а) и в) от същия регламент, преди посоченото публикуване винаги да се проверява дали има баланс между, от една страна, засягането на лични интереси на съответния субект на данни, и от друга страна, интереса на обществеността да бъде информирана за извършваните от спортисти нарушения на антидопинговите правила?
5) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е било лишено от участие в (национални и международни) състезания, обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по смисъла на член 10 от ОРЗД?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос:
Трябва ли да подлежат на съдебен контрол дейностите, респ. решенията на официален орган, на който съгласно член 10 от ОРЗД е възложен контролът върху обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или отнасящите се за тях мерки за сигурност?
7) Допустима ли е или става ли впоследствие допустима жалба по член 77 от ОРЗД относно твърдяно нарушение по член 17 от ОРЗД, при положение че към момента на подаване на жалбата до надзорния орган и произнасяне на решението му все още липсва обработване на лични данни на субекта на данни, но обработването става факт в хода на производството пред сезирания с жалбата съд, ако още към момента на подаване на жалбата има конкретни индикации, че обработването на лични данни от страна на администратора предстои непосредствено или в близко бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 173, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че ако извършването на сделка, по отношение на която ДДС подлежи на приспадане, зависи от притежаването на разрешение за упражняване на дейности, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане (в случая здравни услуги), стоките и свързаните с тях услуги, които съгласно националната правна уредба представляват минимално техническо и материално оборудване на лечебните заведения и от които зависи предоставянето на здравни услуги, представляват общи (косвени) разходи, които са пряко и непосредствено свързани с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице и следователно дават право на приспадане на част от данъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1. Следва ли член 63, параграф 1 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкува в смисъл, че случаите, в които бенефициер не отговаря на критериите за допустимост, включват и положение, при което договор, който е бил валиден към момента на анализа на условията за допустимост, е унищожен с обратно действие в съответствие с националната правна уредба, независимо от момента на унищожаването?
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, прилага ли се принципът на пропорционалност по отношение на оттеглянето на плащането, предвидено в член 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 [?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Обхваща ли понятието „пресъздаване на ЗНП“ използване на сходно словно означение, което може да създаде асоциация у потребителя между стоките, въпреки липсата на объркване?
Може ли различието в състава и целевата аудитория на стоките да изключи установяването на пресъздаване по смисъла на член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Съвместима ли е с директива 2006/112/ЕО и принципите на неутралитет и ефективност национална практика, според която се отказва право на приспадане на ДДС единствено поради това, че икономическата операция не е извършена между страните по фактурата и получателят е получил данъчно предимство, въпреки че операцията е действително осъществена, а вреда за държавния бюджет не е настъпила?
Може ли отказът на правото на приспадане да бъде обоснован само с формални съмнения относно достоверността на фактурата, без да има достатъчно доказателства за участие на данъчнозадълженото лице в измама или знание за такава измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Приложима ли е процедурата за заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на делото вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Следва ли делата да бъдат заличени от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция не поддържа своите преюдициални запитвания?
Налага ли се произнасяне по искането за разглеждане по спешната преюдициална процедура или по ускорената процедура, когато делото се прекратява поради оттегляне на запитванията?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Трябва ли, разглеждани заедно, разпоредбите [на] член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584], [както и на] член 9, параграф 1, буква и) и [на] член 25 от Рамково решение [2008/909], да се тълкуват в смисъл, че:
a) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909];
б) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при първото подаване от субекта на данни на искане до администратора за достъп не може да е налице прекомерно искане?
2) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че администраторът може да отхвърли искане за достъп от страна на субекта на данни, ако с искането за достъп субектът на данни възнамерява да предизвика предявяването на претенции за обезщетение за вреди срещу администратора?
3) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че публично достъпна информация за субекта на данните, от която може да се заключи, че в много от случаите на нарушения срещу защитата на данните същият предявява претенции за обезщетение за вреди срещу администратора, може да обоснове отказа за достъп?
4) Трябва ли член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че искането за достъп, отправено от субект на данни до администратора в съответствие с член 15, параграф 1 от ОРЗД, и/или отговорът на това искане представляват „обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от [посочения регламент]?
5) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД, в светлината на съображение 146, първо изречение от ОРЗД, да се тълкува в смисъл, че на обезщетение подлежат само вредите, които субектът на данните претърпява, респ. е претърпял в резултат на обработване
Означава ли това, че правото на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от [посочения регламент] — обусловено от съществуването на причинени вреди за субекта на данни — задължително изисква да е налице обработване на личните данни на субекта на данни?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: означава ли това, че субектът на данни няма право на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от ОРЗД — обусловено от съществуването на причинени вреди — само на основание нарушаването на правото му на достъп съгласно член 15, параграф 1 от ОРЗД?
7) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че с оглед на правото на Съюза възражението на администратора за злоупотреба с право във връзка с искане за достъп от страна на субекта на данни не може да се състои в това, че субектът на данните предизвиква обработването на личните си данни само или в частност за да предяви претенции за обезщетение за вреди?
8) При отрицателен отговор на пети и шести въпрос: представляват ли сами по себе си загубата на контрол и/или несигурността относно обработването на личните данни на субекта на данните, свързани с нарушение на член 15, параграф 1 от ОРЗД, нематериални вреди за субекта на данните по смисъла на член 82, параграф 1 от ОРЗД или наред с това е необходимо да е налице допълнително (обективно или субективно) ограничаване и/или (съществено) засягане на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.