всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Член 4, параграф 1, букви а), б) и г) във връзка с член 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 57, първа алинея ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба се включва освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или достъпа до определени замразени финансови средства или икономически ресурси във връзка с плащането на такса за вписване и на фиксирана вноска, чието заплащане се изисква съгласно националното право при подаването на жалба пред национална юрисдикция срещу национална мярка за прилагане на посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1. Представлява ли ваучер по смисъла на член 30а от Директивата за ДДС инструмент под формата на точки, като разглеждания в главното производство, когато точките се предоставят в рамките на програма за лоялност на клиентите, разработена по такъв начин, че клиентът, който купува стоки, получава точки в зависимост от размера на покупките и след това има право при бъдеща покупка да използва точките, за да получи други стоки от асортимента на продавача?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как се определя данъчната основа съгласно член 73а от Директивата за ДДС, когато точките се използват за получаване на стоки от продавача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Има ли съгласно член 14, параграф 1 и параграф 2, първа алинея, буква а) от Регламент [2017/745] дистрибуторът задължение да провери дали изделието, което предоставя на пазара, трябва да се счита за медицинско изделие и следователно дали на него е нанесена маркировката „СЕ“ като медицинско изделие, а производителят му е изготвил ЕС декларацията за съответствие за медицинско изделие
2) За отговора на първия въпрос от значение ли е дали на предоставяното от производителя изделие: а) въобще има нанесена маркировка „СЕ“; б) има нанесена маркировка „СЕ“ като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие; в) има нанесена маркировка „СЕ“ не като медицинско изделие или принадлежност за медицинско изделие, а въз основа на Директива [2006/42] относно машините
3) Включват ли определените в член 14, параграф 2, първа алинея, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент [2017/745] задължения на дистрибутора за проверка и въпроса дали изделието трябва да бъде класирано в рисков клас IIa по смисъла на Регламент [2017/745] и следователно дали на него трябва да бъде нанесен и четирицифрен идентификационен номер на нотифициран орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допуска ли член 8 от Рамково решение 2008/909 компетентният орган на изпълняващата държава да спре изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено от издаващата държава, или изисква предварително уведомяване относно такава мярка?
Попада ли спирането на изпълнението на наказанието, както е постановено в главното производство, в обхвата на член 17 от Рамково решение 2008/909?
Подпадат ли признаването и изпълнението на осъдителни присъди с наложени спирания на изпълнението на наказания лишаване от свобода под приложното поле на Рамково решение 2008/909 или на Рамково решение 2008/947?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата […], с член 10 от ЕКПЧ и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
2) Трябва ли член 21 от Регламент № 596/2014 […], разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Дава ли член 12 от [Регламент 2020/1783] право на националния съд да откаже да приложи посочения регламент и да изпълни искането на молещата държава с мотива, че формата на искането противоречи на основни принципи на националното право на замолената държава и по-конкретно на член 16‑11 от нейния Code civil (Граждански кодекс)
Ако член 12 от [Регламент 2020/1783] се прилага без оглед на националното право, как следва да се тълкуват член 1 (право на достойнство) и член 7 (право на зачитане на личния живот) от [Хартата] и съотношението между тях, за да се прецени дали такова прилагане на Регламента нарушава [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Могат ли националните процесуални правила да ограничават достъпа до паралелни административни и съдебни средства за защита, предвидени в ОРЗД, чрез въвеждане на правила за приоритет или изключване между тях?
Съвместимо ли е с принципа на ефективна защита по ОРЗД надзорният орган да отхвърли жалба единствено поради висящо съдебно производство със същия предмет, преди съдебното решение да е влязло в сила?
Какво е дължимото поведение на надзорния орган при наличие на висящо съдебно производство със същия предмет като подадената жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59, да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията правоприемник на Banco Popular да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване или обезсилване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директива 2014/59) или „вече натрупано задължение“ [член 60, параграф 2, буква б)] към момента на преструктуриране на банката и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 8, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, когато компетентният съдебен орган на изпълняващата държава е отказал на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена от компетентния съдебен орган на издаващата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и компетентният съдебен орган на изпълняващата държава се е ангажирал да изпълни това наказание, друг компетентен съдебен орган на изпълняващата държава впоследствие да отложи изпълнението на посоченото наказание съгласно националното си право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form