Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от Регламент [№ 593/2008] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато производството пред Съда е било прекратено поради оттегляне на иска в главното производство?
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване поради оттегляне на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 25, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че носителите на сродни права извършват възмездна доставка на услуги, когато ползвателят извършва публично разгласяване на защитени произведения без да притежава издадено за тази цел разрешение?
2) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че съгласно националното право носителят на такова сродно право няма възможност да се противопостави на използването, а има право само на еднократно справедливо възнаграждение, или [зависи] от метода за изчисляване, използван за определяне на дължимите суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция уведоми, че преюдициалното запитване вече не е необходимо поради оттегляне на иска в главното производство?
Кой е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при такива обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в главното производство са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на първия въпрос, буква а) и/или първия въпрос, буква б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на втория въпрос, буква а) и/или втория въпрос, буква б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допуска ли [Регламент № 2988/95]:
а) национална правна уредба, която по смисъла на член 3, параграф 3 от този регламент предвижда по-дълъг срок за вземане на решение по случая (тук десет години) от срока, който произтича от член 3, параграф 1, четвърта алинея от този регламент, без да предвижда изрично и отделен срок за започване на процедурата, както е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95?
б) определянето от държавата членка като начало на срока за приемане на решение — вместо момента на извършване на нередността — първия ден на следващата календарна година?
При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос, допуска ли Регламент № 2988/95 държава членка, която се е възползвала от възможността по член 3, параграф 3 от този регламент, да започне процедурата в срок, по-дълъг от този, който произтича от член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95
Или, ако националното законодателство не предвижда конкретен срок за започване на процедурата, следва да се процедира съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 и да се започне процедура в рамките на посочения в него срок?
В случай на нередности по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 2988/95, които са възникнали при финансирането на проекти, отнасящи се до някоя от политиките на Съюза, и във връзка със субсидии, предоставени отчасти с ресурси на Съюза и отчасти от бюджета на държавата членка, необходимо ли е да се процедира единствено в съответствие с Регламент № 2988/95 (включително що се отнася до сроковете и определенията) и следователно да се приложи този регламент към нередността в нейната цялост
Или е необходимо да се процедира по този начин само по отношение на частта от субсидията, предоставена с ресурси на Съюза, докато за отделната част от субсидията, предоставена от бюджета на държавата членка, следва да се процедира в съответствие с националната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли членове 6 и 7 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че механизъм за съдебен контрол, който се свежда до изключването от заявление, подадено от търговец, продавач или доставчик, на сумите, които се основават на неравноправни клаузи, след като той може да поиска същите суми в друго производство, може да представлява „подходяща и ефективна мярка“, за да се предотврати обвързването на потребителя или ползвателя с такива неравноправни клаузи?
Трябва ли членове 6 и 7 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма като съдържащата се в член 815, параграф 3 от [LEC], която свежда последиците от проверката за неравноправност в заповедното производство до изключването от заявлението, подадено от търговец, продавач или доставчик, на сумите, които се основават на неравноправни клаузи, без да се изведат от посочената проверка всички последици, които съгласно националното право произтичат от установяването на неравноправността, каквато последица е обявяването на нищожност?
Трябва ли членове 6 и 7 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма като съдържащата се в член 815, параграф 3 от [LEC], която не предвижда участието на потребителя или ползвателя в извършваната от съда проверка за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която потребителят може да бъде осъден да заплати разноските по делото, в което националният съд уважава иска на търговеца за осъждането на потребителя да върне даденото му в изпълнение на договор, който е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
За целите на прилагането на освобождаването от удържане на данък при източника или на възстановяването на данъка, удържан при източника, съвместими ли са с правото на Европейския съюз (по-специално със свободното движение на капитали, закрепено в член 63 от ДФЕС) изискванията за доказване, предвидени в член 16, параграфи 7 и 8 от [EBF] за пенсионни фондове, които не са местни лица за данъчни цели в Португалия?
Ако ищецът твърди, че му е трудно или невъзможно да се снабди с такива доказателства от органите на държавата, в която е установен, длъжни ли са португалските данъчни органи да използват механизмите, предвидени, например, в Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година [относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане (OB L 336, 1977 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21)] и/или в Директива 2008/55/ЕО на Съвета от 26 май 2008 година [относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки (OB L 150, 2008 г., стр. 28)], за да получат информацията, която се изисква съгласно член 16, параграфи 7 и 8 от [EBF]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че посочването на въображаема [година] в дадена марка, с което се дава невярна информация относно продължителността на дейността, стабилността и наличното ноу-хау на производителя на стоките, а оттам и относно една от нематериалните характеристики на тези стоки, позволява да се приеме, че е налице ефективно въвеждане в заблуждение или достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че[:]
а) дадена марка може да се счита за заблуждаваща, когато съществува риск потребителят на обозначените с нея стоки и услуги да повярва, че притежателят на тази марка произвежда тези стоки от векове, което им придава престижен вид, като в същото време не е така?
б) за да се приеме, че е налице ефективно въвеждане в заблуждение или достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя, от което зависи установяването на заблуждаващия характер на дадена марка, е необходимо марката да съдържа достатъчно конкретно посочване на потенциалните характеристики на стоките и услугите, за които е регистрирана, така че съответният потребител да бъде накаран да повярва, че стоките и услугите имат определена характеристика, каквато те не притежават в действителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.