всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-148/25: Emscher Aufbereitung, Определение от 30 октомври 2025 г.

Какъв е обхватът на понятието „двойна употреба“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96 и как това се отразява на прилагането на директивата спрямо енергийните продукти?
Какви са правомощията на държавите членки по отношение на данъчното облагане на енергийните продукти, изключени от приложното поле на Директива 2003/96 поради „двойна употреба“, и по-специално относно определянето на периода за дължимите лихви при възстановяване на неправомерно събран данък?
Изисква ли правото на Съюза начисляване на лихви върху възстановената сума от датата на неправомерното плащане, когато използването е било с „двойна употреба“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-747/22: INPS (Assistance sociale et accès à l’emploi – Discrimination indirecte), Заключение от 30 октомври 2025 г.

Трябва ли членове 29 и 26 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като съдържащата се в член 2, алинея 1, буква а), [точка 2 от декрета-закон], която за отпускането на обезщетение за бедност и за подпомагане на достъпа до работа и социална интеграция, каквото е „[гражданският] доход“, предвижда изискване за 10‑годишно пребиваване в Италия в допълнение към изискването за 2 години непрекъснато пребиваване преди подаване на молбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-823/24: Centro Servizi Culturali Santa Chiara, Определение от 30 октомври 2025 г.

Обхваща ли понятието „условия на труд“ по клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение премии и допълнителни елементи на възнаграждението, изплащани на работниците?
Противоречи ли на клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение национална уредба, която предвижда изплащането на определени елементи на възнаграждението само на работници с безсрочни трудови договори, когато работниците със срочни договори получават по-високо почасово възнаграждение?
Позволява ли клауза 4, точка 1, във връзка с клауза 8, точка 1 от рамковото споразумение, на държавите членки да въвеждат по-благоприятни разпоредби за работници със срочни трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-500/24: Grupo Massimo Dutti, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Трябва ли член 29 от Митническия кодекс на Общността и член 147 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са били предмет на две продажби, преди да бъдат въведени на митническата територия на Съюза, за да бъдат поставени там под режим на митническо складиране или допуснати в свободно обращение, не може да се счита, че първата продажба е сключена за износ на тези стоки с местоназначение в митническата територия на Съюза, когато към момента на първата продажба е установено единствено че предназначението на стоките е да бъдат въведени на тази територия, без все още да е определено мястото, на което в крайна сметка ще бъдат пуснати на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-558/24: Corendon Airlines (Report de vol annoncé à l’avance), Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че при отлагане на часа на излитане и пристигане на полет, обявено предварително от въздушен превозвач и придружено с издаването на ново потвърждение на резервацията на съответните пътници, продължителността на закъснението на последните при пристигането им трябва да се определи, като се вземе предвид първоначално планираното време на пристигане по разписание, или времето, посочено в новото потвърждение на резервацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/24: Ramavić, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Попада ли прокурорската длъжност на ищцата (заместник общински прокурор/общински прокурор) в обхвата на понятието „работник“ по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 31 от Хартата, тоест може ли магистрат в прокуратурата да се счита за работник за целите на прилагането на еднакви условия на труд за всички заети лица в прокуратурата?
Във връзка с първия въпрос, трябва ли член 2 от Директива 89/391, към който препраща член 1, параграф 3 от Директива 2003/88, да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е позволено да изключват магистратите в прокуратурата (заместник общински прокурор/общински прокурор) от прилагането на разпоредбите, с които се осигурява транспонирането на тази директива, включително разпоредбите на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88, в които се дава определение на [понятията] „работно време“ и „почивка“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) пасивното дежурство на магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на ограниченията, които търпи магистратът в прокуратурата в хода на пасивното дежурство, предвид изпълняваните от него работни задачи и дейности по време на пасивно дежурство в съответствие с [Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носенето на дежурства) № О‑8/11‑1 от 13 октомври 2011 г., изменена на 12 октомври 2012 г., и с разпоредбите от Zakon o kaznenom postupku (Наказателно-процесуален кодекс)], с които значително се ограничава възможността магистратът в прокуратурата, в качеството си на работник, да извършва други дейности, въпреки че трябва да носи пасивното дежурство в дома си съгласно посочената Обща инструкция […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) активното дежурство [(носено на работното място)] от магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на работните задачи и дейности, изпълнявани от магистрата в прокуратурата в хода на активното дежурство в съответствие с Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носене на дежурства и с разпоредбите от [(Наказателно-процесуалния кодекс)], съгласно които магистратът в прокуратурата извършва дейностите, свързани с активното дежурство, на обичайното си работно място или на друго място, което работодателят определи (при оглед на място и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-546/24: Killybegs Fishing Enterprises и др., Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Когато държава членка е упражнила правото си по член 61, параграф 1 на дерогация от член 60, параграф 2 от Регламент № 1224/2009 за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, в съответствие с условията на план за контрол, одобрен от Комисията, недопустимо ли е компетентните органи на тази държава членка да изискват всяко количество продукти от риболов, разтоварено за първи път в тази държава членка, да бъде претеглено в присъствието на длъжностни лица от тези органи, преди да бъде транспортирано от мястото на разтоварване до друго място в съответствие с член 60, параграф 6 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Определение от 27 октомври 2025 г.

Какви са условията за поправяне на явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли при констатирана явна грешка да се извърши корекция в уводната част на съдебното решение, касаеща процесуалните представители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/24: Кanevi Komers DS, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

1) Разпоредбата на член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] пряко приложима ли е от държавите членки, или за приложението ѝ е необходимо приемането на вътрешно правни норми?
2) Следва ли да се приеме, че член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] предвижда, че за надлежното уведомяване на компетентния орган, от бенефициера, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, е достатъчно уведомяването да е извършено само в писмена форма и да е достигнало до компетентния орган, без да е предвидено подаването му през нарочна платформа?
3) Следва ли въведените по член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] ограничения на правото на бенефициера да уведоми компетентния орган, без да му бъдат наложени санкции, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, представляващи „бенефициерът да не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място“ и „органът вече да е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане“, да се тълкуват като изискващи наличието на доказателство за уведомяването от административния орган на бенефициера за намерението му да извърши проверка или за несъответствието в заявлението за помощ или в искането за плащане
И в този аспект, при условие че бенефициерът не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място, и че органът вече не е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане, допустимо ли е съгласно тази разпоредба на Регламента бенефициерът да извърши оттеглянето, преди да бъде информиран от административния орган, при вече извършена проверка и при установеното от органа несъответствие?
4) Допустими ли са съгласно съображение 17 и член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] национална нормативна уредба, съгласно която „[к]андидатът за подпомагане не може да оттегли подаденото заявление или една или повече схеми от него, когато: 1. е уведомен за установени в него застъпвания по отношение на парцелите с установени застъпвания; 2. е уведомен, че е избран за проверка на място; 3. е проверен на място и е уведомен за установени несъответствия по отношение на площите и/или животните, за които са установени такива“, както и практика на националния орган за проверка на място (без за проверката или резултата от нея бенефициерът да е уведомен) и практика на националния орган, при която се изисква писменото уведомяване за оттеглянето от бенефициера да бъде направено в конкретна система, само по съображения за по-лесно администриране на заявлението?
5) Приложим ли е в съдебното производство член 49, параграф 1, изречение трето от [Хартата], по отношение на наложената на земеделския производител санкция по чл. 19а от [Делегиран регламент № 640/2014] [отменен с Делегиран регламент 2022/1172, с предвидено в последния съображение 16, съгласно което „[в] интерес на яснотата и правната сигурност Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да бъде отменен. Този регламент обаче следва да продължи да се прилага за заявления за помощ за директни плащания, подадени преди 1 януари 2023 г., за искания за плащане, направени във връзка с мерки за подпомагане, прилагани съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, и за системата за контрол и административните санкции по отношение на правилата относно кръстосаното спазване.“), който е бил действащ за годината на кампания 2019 и към момента на налагането на санкцията с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 05.12.2022 г., при условие че към момента на разглеждане на делото от съда в [Делегиран регламент № 640/2014] в редакцията му, която е приложима от 01.01.2023 г. […] не се съдържа разпоредбата на чл. 19а?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-682/23: E.B. (Prorogation de compétence), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.

Могат ли разпоредбите на член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкуват в смисъл, че предоставят на цесионера на вземане, произтичащо от договор за изпълнение на строителство, правото да противопостави на първоначалната страна по този договор включената в него клауза за предоставяне на компетентност, когато в съответствие с националното право, приложимо към спора по същество, с договора за цесия са прехвърлени вземането и неговите принадлежности, но не и задълженията по договора?
В случай като горепосочения възражението на страната, която е приела клаузата за предоставяне на компетентност и срещу която е предявен искът, има ли значение за определянето на компетентния съд
Необходимо ли е ново волеизявление на тази страна, предшестващо/съпътстващо предявяването на иска, за да може третото лице цесионер да се позове на клаузата за предоставяне на компетентност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form