всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, на първо място, данъчнозадълженото лице има задължение да изготвя документация за естеството и съдържанието, както и за икономическите и правните основания на цената и другите търговски условия по неговите трансгранични търговски сделки с лица, с които то има отношение на капиталова или друга взаимозависимост, позволяващо на това данъчнозадължено лице или на тези лица да упражняват безспорно влияние върху другия, и която уредба предвижда, на второ място, при неизпълнение на това задължение, не само че облагаемите му доходи в съответната държава членка се считат до доказване на противното за по-високи от декларираните, като данъчната администрация може да направи приблизителна оценка в ущърб на данъчнозадълженото лице, но предвижда и налагането на допълнителен данък в размер на най-малко 5 % и най-много 10 % от допълнително установените доходи, с минимален размер от 5000 EUR, освен ако неизпълнението на това задължение е извинимо или ако извършеното нарушение е маловажно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 124, буква г) и член 128 [от Регламент 2017/1001] да се тълкуват в смисъл, че съд за марките на [Европейския съюз] продължава да има правомощието да се произнесе по недействителността на марка на [Европейския съюз], твърдяна с насрещен иск по смисъла на член 128 [от Регламент 2017/1001], дори след като основаният на тази марка на Европейския съюз иск за нарушение по смисъла на член 124, буква а) [от този регламент] на практика е оттеглен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 10 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно която защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, се отнася само до незаконно произведени или незаконно обозначени стоки и не може да се прилага за стоки, неправомерно пуснати на пазара на територията на Европейското икономическо пространство, за които не може да се установи, че са били незаконно произведени или незаконно обозначени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли предвид формулировката и целта на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 86/653 тази разпоредба да се разбира в смисъл, че признава на самостоятелно заетия търговски представител абсолютно право на комисиона по договор, сключен през периода на действие на договора за представителство с трето лице, което преди това той вече е привлякъл като клиент за сделки от същия вид, или пък това право може да бъде изключено по договорен път?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че за работник, който пребивава в една държава членка и работи на територията на друга държава членка въз основа на договор с агенция за временна заетост, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява с приключване на назначението и впоследствие започва отново, през междинните периоди продължава да се прилага законодателството на последната държава членка, стига той да не е преустановил временно тази работа?
Кои са факторите, които са от значение в тези случаи, за да се установи дали е налице временно преустановяване на дейността?
След изтичането на какъв период от време следва да се приеме, че работник, който вече не е в договорно трудово правоотношение, временно е преустановил дейността си в държавата на заетост, освен ако не са налице конкретни данни, които сочат за противното?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламента за сливанията да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от Регламента за сливанията, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане към Европейската комисия съгласно член 22 от Регламента за сливанията, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги, разпоредба като член 47, параграф 11bis от Декрет-закон № 50/2017 г., която приравнява или поне допуска бързият морски пътнически превоз между пристанището на Месина и това на Реджо ди Калабрия да бъде приравнен по закон на железопътния превоз по море между италианския полуостров и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138 T/2000, и запазва или изглежда прави възможно запазването в полза на Rete Ferroviaria Italiana на услугата по осъществяване на железопътната връзка по море между Сицилия и италианския полуостров, включително чрез бързи плавателни съдове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност и данъчен неутралитет, в смисъл че не допускат национална правна уредба и основаващата се на нея национална практика, по силата на които, когато данъчнозадължено по ДДС лице издаде поради грешка фактура с ДДС за освободена от ДДС доставка и внесе този данък в държавния бюджет, което обстоятелство може да се докаже, и получателят на фактурата плати този ДДС на издателя, който го е фактурирал, националният данъчен орган не възстановява този ДДС нито на издателя, нито на получателя на фактурата?
2) При утвърдителен отговор от Съда на Европейския съюз на първия преюдициален въпрос, трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност, данъчен неутралитет и недопускане на дискриминация, в смисъл че не допускат национална правна уредба, която в описания [в първия преюдициален въпрос] случай не позволява на получателя на фактурата да поиска възстановяването на ДДС направо от националния данъчен орган или позволява това само когато се окаже невъзможно или изключително трудно да се претендира въпросната сума на ДДС чрез друг гражданскоправен способ, по-специално когато издателят на фактурата междувременно е обявен в ликвидация?
3) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос, длъжен ли e националният данъчен орган да плати лихви върху подлежащия на възстановяване ДДС, и ако това е така — за какъв период от време и прилагат ли се в това отношение общите правила за възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form