Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допускат ли членове 12 и 13 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) националният регулаторен орган да извърши преценка дали нетният разход по задълженията за предоставяне на универсална услуга е прекомерен предвид възможностите на доставчика на универсална услуга да го понесе, като взема предвид единствено характеристиките/положението на този доставчик, или е длъжен да прецени характеристиките/положението на доставчика на универсална услуга спрямо неговите конкуренти на съответния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Трябва ли разпоредбите от Директивата за ДДС, и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) следва да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС при реализирането на програма за отстраняване на азбеста от находящи се на територията ѝ недвижими имоти, които са собственост на жители, без последните да заплащат във връзка с това никакви разходи
Представлява ли тази дейност действия, с които общината се ангажира като държавен орган с цел изпълнение на нейните задачи по опазване на здравето и живота на жителите и по опазване на околната среда, за които общината не се счита за данъчнозадължено лице по ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Следва ли чл. 13 от [Регламент № 650/2012] […] във връзка с принципа за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска, след като наследник е вписал в съда на държавата по своето обичайно местопребиваване приемане или отказ от наследството на наследодател, който е имал към датата на смъртта си обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, да се поиска последващо вписване на извършения отказ или приемане в последната държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че [последващо] вписване се допуска, следва ли чл. 13 от [Регламент № 650/2012] във връзка с принципа за защита на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите [членки] по чл. 4, параграф 3 [ДЕС] да се тълкува[…] в смисъл, че допуска[…] да се поиска отбелязване на извършения от наследник по държавата на неговото обичайно местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател от друг наследник, който пребивава в държавата на обичайно местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, въпреки че процесуалното право на последната държава не допуска възможност за вписване на отказ от наследство от чуждо име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Национална правна уредба като разглежданата в главното производство нарушава ли свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, когато води до това люксембургско дружество, което регистрира в Люксембург обезценяване на акции и по принцип действително го приспада от облагаемия си финансов резултат, но поради наличието на данъчна загуба всъщност не може да го приспадне от този резултат, след преместването на седалището си по устав в Белгия да бъде обложено в тази държава за възстановяването на това обезценяване, освен ако увеличенията на стойността, залегнали в това възстановяване, не бъдат записани в неразполагаема сметка за пасиви, докато белгийско дружество, което регистрира в Белгия обезценяване на акции, не се облага за възстановяването на това обезценяване, при условие че то не е било приспаднато преди това от белгийския облагаем финансов резултат, и без да е необходимо увеличенията на стойността, залегнали в това възстановяване, да бъдат записани в неразполагаема сметка за пасиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) действа в качеството на данъчнозадължено лице по ДДС, когато реализира проект, чиято цел е увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, задължавайки се по силата на гражданскоправен договор, сключен със собственици на недвижими имоти, да изгради и инсталира системи за използване на възобновяеми енергийни източници в техните недвижими имоти и след изтичане на определено време да прехвърли правото на собственост върху тези системи на собствениците на недвижими имоти?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли в данъчната основа по смисъла на член 73 от тази директива да се включи получената от община (орган на публична власт) субсидия от европейски средства за реализиране на проекти за използване на възобновяеми енергийни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 3 [първо изречение] от Директива [92/43] да се тълкува в смисъл, че е приложим в положение като разглежданото в настоящия случай, в което е поискано разрешение за продължаване на експлоатацията на съществуващо стопанство за аквакултури, когато дейността на това стопанството и отделянето на азотни емисии и други хранителни вещества остават непроменени спрямо разрешените дейност и емисии през 2006 г., но във връзка с предходното разрешение на стопанството за аквакултури не е извършвана оценка на цялостната дейност и на кумулативното въздействие на дейността на всички стопанства за аквакултури в зоната, тъй като компетентните органи са оценили само общото допълнително изхвърляне на азот и т.н. от съответното рибовъдно стопанство?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че в националния план за управление на водосборните басейни за периода 2015—2021 г. се взема предвид присъствието на стопанства за аквакултури в зоната, доколкото в него се предвижда конкретно количество азот, за да се гарантира, че съществуващите стопанства за аквакултури в зоната могат да използват настоящите си разрешения за отделяне на емисии и че действителното отделяне на емисии от рибовъдните стопанства остава в зададените граници?
3) Ако в положение като разглежданото в настоящия случай трябва да се извърши оценка в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от Директива [92/43], трябва ли във връзка с тази оценка компетентният орган да вземе предвид границите за изхвърляне на азот, предвидени в плана за управление на водите за периода 2015—2021 г., и всякакви други релевантни данни и оценки, които евентуално се съдържат в плана за управление на водите или програмата „Натура 2000“ за зоната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че тази отговорност все още не е окончателно установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че представянето на доказателства от значение за делото се отнася единствено до вече съществуващи документи, намиращи се под контрола на ответника или на трето лице, или напротив, трябва да се възприеме тълкуването, че тази разпоредба обхваща и възможността за представяне на документи, които страната, до която се отнася искането за информация, трябва да изготви ex novo посредством обобщаване или систематизиране на информация, знания или данни, които са под контрола на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23 да се тълкува в смисъл, че представлява „концесия за услуги“ сделката, с която възлагащ орган поверява създаването и управлението на услуга по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили на икономически оператор, чието финансово участие е свързано предимно с придобиването на тези автомобили, и при която приходите на този икономически оператор ще произтичат основно от таксите, заплащани от потребителите на тази услуга?
Трябва ли член 8 от Директива 2014/23 да се тълкува в смисъл, че за да определи дали е достигнат прагът за прилагане на тази директива, възлагащият орган трябва да прецени „общия оборот на концесионера без ДДС за срока на договора“, като вземе предвид таксите, които ползвателите ще платят на концесионера, както и инвестициите и разходите, които ще направи концесионерът и/или възлагащият орган?
Трябва ли член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с точка 7, буква б) от приложение V към тази директива и със съображение 4 от нея, както и с член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1986 и с точка III.1.1 от приложение XXI към него, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да изисква — във връзка с критериите за подбор и оценка на качествата на кандидатите — икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър?
Трябва ли член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с член 27 от тази директива и с член 1 от Регламент (ЕО) № 2195/2002 да се тълкува в смисъл, че не допуска възлагащ орган, който изисква от икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава — членка на Съюза, да се позове не на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), който се състои от кодове по CPV, а на класификацията NACE Rév. 2, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006?
Трябва ли член 38, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23 във връзка с член 26, параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че възлагащ орган не може, без да наруши принципа на пропорционалност, закрепен в член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива, да изисква всеки от членовете на временно сдружение от предприятия да бъде вписан в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава членка с цел упражняване на дейността по даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Когато сдружени (физически и/или юридически) лица имат съвместно предприятие (в случая под правно-организационната форма на събирателно дружество по нидерландското право):
– трябва ли всяко от сдружените лица да представи отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– трябва всяко от сдружените лица и съвместното им предприятие да подадат отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– само съвместното предприятие трябва да представи единен европейски документ за обществени поръчки?
Има ли значение в това отношение:
– дали съвместното предприятие е временно или не (тоест дали е трайно),
– че самите сдружени лица са икономически оператори,
– че сдружените лица упражняват дейност със собствено предприятие, подобно на съвместното предприятие или при всички положения извършващо дейност на същия пазар,
– че съвместното предприятие не е юридическо лице,
– че въпреки това съвместното предприятие може да има отделно (от това на съдружниците) имущество (с което да отговаря),
– дали съгласно националното право съвместното предприятие има право да представлява сдружените лица във връзка с отговорите на въпросите в единния европейски документ за обществени поръчки,
– че съгласно националното право съдружниците в събирателното дружество (а не самото събирателно дружество) поемат задълженията, произтичащи от обществената поръчка, и носят солидарна отговорност за изпълнението на тези задължения?
Ако от значение са няколко от посочените във втория въпрос фактори, каква е тяхната взаимовръзка
По-важни ли са някои фактори или дори имат ли решаващо значение в сравнение с други фактори?
Вярно ли е, че в случай на съвместно предприятие при всички положения е необходимо сдруженото лице да подаде отделно единен европейски документ за обществени поръчки, ако за изпълнението на обществената поръчка трябва да се използват (също) средства, които са включени в собственото предприятие на това лице (като персонал и оборудване)?
Трябва ли съвместното предприятие да изпълнява определени изисквания, за да може да се счита за един икономически оператор
При утвърдителен отговор, какви са тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.