Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Спорната разпоредба, доколкото съгласно упоменатите в нея условия може да се иска минимално обезщетение за вреди в размер на четирикратната лицензна такса, съвместимa ли е с Регламент № 2100/94, и по-специално с член 94, параграф 2, първо изречение от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли да се тълкува Директива 2006/123/ЕО в смисъл, че тя се прилага към ситуация, при която договор е сключен преди влизането в сила на тази директива и когато този договор е изчерпал всичките си последици преди крайния срок за транспониране на посочената директива?
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с дело между частни лица, е длъжен да не прилага национална уредба, която определя минимални размери на възнагражденията за услуги на архитекти и инженери и която предвижда нищожност на споразумения, отклоняващи се от тази уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, по-специално от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, параграф 3 ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 има пряко действие в рамките на висящо съдебно производство между частни лица по такъв начин, че противоречащите на тази директива национални разпоредби в § 4 от HOAI 2002, съгласно които установените с тази наредба минимални ставки за планиране и надзор на архитекти и инженери – с изключение на определени изключения – са задължителни и споразумение за хонорар, което е под минималните ставки в договори с архитекти или инженери, е нищожно, вече не се прилагат, дори когато става въпрос за претенции по договор за архитект, сключен през 2004 г., т.е. преди приемането на Директивата за услугите?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
а) Следва ли член 49 ДФЕС (бивш член 43 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална разпоредба като § 4 HOAI 2002, съгласно която установените с тази наредба минимални ставки за планиране и надзор на архитекти и инженери – с изключение на определени изключения – са задължителни и споразумение за хонорар, което е под минималните ставки в договори с архитекти или инженери, е нищожно, или такава национална разпоредба представлява нарушение на член 49 ДФЕС (бивш член 43 ЕО)?
б) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: Следва ли от такова нарушение, че в рамките на висящо съдебно производство между частни лица националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (тук: § 4 HOAI 2002) вече не се прилагат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с член 2, буква е) от тази директива и член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че е допустимо национален надзорен орган при липса на национална правна разпоредба в обратен смисъл да изисква „съгласие“ на абоната по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 като основание за публикуването на неговите лични данни в публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, предоставяни от самия оператор или от други доставчици?
Трябва ли правото на изтриване по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да квалифицира искане на абонат за изтриване от публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги като искане за изтриване по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Трябва ли член 24 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален надзорен орган да изведе от предвиденото в него задължение за отчетност, че администраторът трябва да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори, а именно доставчика на телефонни услуги и други доставчици на указатели на абонати и телефонни справочни услуги, които са получили данните от първия администратор, за оттеглянето на съгласието от съответното физическо лице съгласно член 6 във връзка с член 7 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да разпореди на доставчик на публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, от когото се иска вече да не публикува данните на дадено лице, да предприеме разумни мерки, за да информира търсачките за това искане за изтриване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 30 от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да се произнасят независимо от надзора, упражняван от компетентния регулаторен орган, по искане за възстановяване на такси за ползване на инфраструктура, основано на член 102 ДФЕС и едновременно с това на националното право в областта на конкуренцията?
При утвърдителен отговор на първия въпрос допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Приложими ли са разпоредбите на глава XIV от Регламент (ЕС) 2018/858 (член 61 и сл., включително приложение X) и към такива модели превозни средства, чийто тип е одобрен за първи път в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 още преди 1 септември 2020 г.?
Включва ли понятието „достъп“ до посочената информация, който производителят е длъжен да предостави съгласно член 61, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858, правото на издателите на техническа информация, предвидено в член 3, точка 45 от [този] [р]егламент, да използват тази информация за задачата, свързана с техните стопански функции по веригата на доставки на пазара на резервни части, или такова правомощие за използване изисква сключването на отделно споразумение за предоставяне на лиценз за ползване и възпроизвеждане, което тогава с оглед на исканото в тази връзка от производителя възнаграждение не попада в обхвата на член 63 от Регламент (ЕС) 2018/858?
Трябва ли понятието „разумни и пропорционални такси“ съгласно член 63, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2018/858 да се тълкува в смисъл, че при определянето на таксите производителят трябва да третира по един и същ начин всички независими оператори съгласно член 3, точка 45 от [този] [р]егламент, без оглед на тяхната икономическа дейност?
Трябва ли понятието „разумни и пропорционални такси“, съдържащо се в член 63, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2018/858, да се тълкува в смисъл, че таксата по принцип може да покрива само разходите на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се разграничат сред техниките/методите на мутагенеза техниките/методите, които традиционно са били използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само начините, по които мутагенът модифицира генетичния материал на организма, или, напротив, следва да се вземат предвид всички вариации на организма, предизвикани от използвания способ, включително сомаклоналните вариации, които могат да засегнат човешкото здраве и околната среда?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дадена техника/метод на мутагенеза традиционно е бил(а) използван(а) в редица приложения и дали безопасността ѝ/му е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само отглежданите на полето култури от получени чрез тази техника/метод организми, или, напротив, че е възможно да се вземат предвид и научните изследвания и публикации, които не се отнасят до тези култури, като що се отнася до тези изследвания и публикации, само тези от тях, имащи отношение към рисковете за човешкото здраве и за околната среда, ли са меродавни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
При какви обстоятелства са налице други хранителни изисквания по здравословни причини по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж), втора алтернатива от Регламент № 609/2013,
и по-специално: необходимо ли е за това — освен посочената в първа алтернатива ограничена, понижена или нарушена способност да се поемат, смилат, поглъщат, метаболизират или отделят обикновени храни — да съществуват засилени поради заболяване хранителни изисквания, които да се покриват с храната, или е достатъчно, ако приемът на тази храна носи общи ползи за пациента, тъй като съдържащите се в нея вещества противодействат на нарушената способност или облекчават свързаните с нея симптоми?
При утвърдителен отговор на първия въпрос по смисъла на последно споменатата алтернатива: означават ли „общоприети научни данни“ по смисъла на член 2, параграф 2 от Делегиран регламент [2016/128] във всички случаи рандомизирано, двойно сляпо, плацебо контролирано клинично изпитване, което, макар да не се отнася специално до въпросния продукт, поне предоставя данни да се предположи наличието на посочените ефекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че физическо лице, собственик на апартамент в сграда — етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато:
– самото то сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, някои от разпоредбите на който се уреждат от националното законодателство,
– общото събрание на етажната собственост или сдружението на собствениците в сградата сключва договор с управител за посочените цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 10, параграф 2, член 19, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме оферта, с която се предлагат компоненти, попадащи в обхвата на посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, без тя да е придружена от сертификат, удостоверяващ одобрението на тези резервни части, и без да предоставя информация дали действително е налице такова одобрение, и дали с оглед на членове 60 и 62 от Директива 2014/25/ЕС, за да се допусне такова приемане, е достатъчна издадена от оферента декларация за еквивалентност с одобрените оригинални части?
Следва ли членове 60 и 62 от Директива 2014/25/ЕС да се тълкуват в смисъл, че предвид определението на понятието „производител“, съдържащо се в член 3, точка 27 от Директива 2007/46/ЕО, те не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме като доказателство за еквивалентността на предложените от оферента компоненти, попадащи в обхвата на посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, издадена от този оферент декларация за еквивалентност, когато, макар да се самоопределя като производител на посочените компоненти, този оферент е само продавач или търговец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.