Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Нарушава ли германски нотариус забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации на юридическо лице, установено в Русия, когато удостоверява нотариално договор за покупко-продажба на жилищен имот между това юридическо лице като продавач и гражданин на държава — членка на Европейския съюз?
2. Действа ли преводач срещу забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации, когато нотариусът го привлича за нотариалното удостоверяване на договора за покупко-продажба, за да превежда по време на нотариалното производство за удостоверяване на представителя на установено в Русия юридическо лице, който не владее достатъчно немски език?
3. Нарушава ли нотариусът забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации, когато поема и изпълнява предвидените в закона нотариални действия за изпълнение на договора за покупко-продажба (например извършване на плащането на продажната цена през специалната банкова сметка на нотариуса, изискване на документи за заличаване на ипотеки и други тежести върху имота, който е предмет на договора за покупко-продажба, подаване на необходимите документи за вписване на прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот до службата, която води имотния регистър)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [а именно TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020] не е законът за транспониране на посочената директива ([а именно Закон 16/22])?
Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задълженията вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020], която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
Съдържа ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи на правото на Съюза — а именно принципите на правна сигурност, на неоттегляемост на влезлите в сила съдебни актове, на пропорционалност и на процесуална автономия — да се тълкуват в смисъл, че не допускат каквато и да било национална правна уредба, която пречи в производство по изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда по наказателно дело съответният съд да провери дали подлежащата на изпълнение присъда е постановена от съд, който отговаря на изискванията да е създаден със закон, независим и безпристрастен, и ако установи, че посочените изисквания не са спазени, да определи всички последствия в съответствие със съществуващата практика на Съда, включително да не зачете така постановената присъда и да прекрати производството по нейното изпълнение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос зависи ли такава проверка от инициатива на осъдения или друг упълномощен субект, или пък предвид посочените принципи на правото на Съюза съответният съд е длъжен да извърши проверката по служебен ред в производството по изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Могат ли членове 43—45 от Митническия кодекс на Съюза да се тълкуват в смисъл, че изключват съвместимостта с правото на Съюза на национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на решенията на национални съдебни органи, постановени на първа инстанция, с които изцяло или отчасти се отменят ревизионните актове относно собствени ресурси на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че националният съд, който разглежда иск за обезщетение за вреди, причинени от закъснение при превоз на багаж, по член 19 от Конвенцията от Монреал, трябва да упражни служебен контрол за евентуалния неравноправен характер на клауза, включена в договора за превоз, която не позволява на пътника да прехвърли своите права, когато този иск е предявен от цесионера, който, за разлика от цедента, няма качеството на потребител?
Ако трябва да бъде извършен служебен контрол, може ли да бъде пропуснато задължението да се информира потребителят и да се установи дали същият се позовава на неравноправния характер на клаузата или се съгласява със съответната клауза, с оглед на конклудентното действие, изразяващо се в прехвърляне на вземането в разрез с евентуално неравноправната клауза, която не допуска прехвърляне на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 57, параграф 1, букви а) и е) и член 58, параграф 2, букви а)—й) във връзка с член 77, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че ако надзорният орган установи обработване на данни, което нарушава правата на субекта на данни, надзорният орган винаги е длъжен да предприеме действия съгласно член 58, параграф 2 от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, до последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на посочения регламент се прилагат за определяне на съдебната компетентност по дело срещу потребител с неизвестно местопребиваване, който не е гражданин на държава членка, и за когото, от една страна, е известно, че последното му известно местопребиваване е било в държава членка, а от друга страна, има надеждни данни, че вече не пребивава на територията на тази държава членка, но няма надеждни данни, позволяващи да се приеме, че е напуснал територията на Съюза и се е върнал в държавата, чийто гражданин е той?
Трябва ли член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че явяването пред съд на особения представител, назначен в съответствие с националното право на държава членка да представлява такъв потребител с неизвестно местопребиваване, замества явяването пред съда на този потребител и позволява да се приеме компетентността на съда на държавата членка въпреки наличието на надеждни данни, че потребителят вече няма местоживеене на територията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 22, параграф 1 и член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да наложи като условие за допустимост на стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период?
Трябва ли член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграфи 1—3 от Делегиран регламент № 640/2014 да се тълкуват в смисъл, от една страна, че представлява „ангажимент“ по смисъла на тези разпоредби предвидено в правната уредба на държава членка условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани, съгласно което бенефициерът на помощта е длъжен да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период, и от друга страна, че посочените разпоредби не допускат неспазването на това условие да предполага възстановяване от този бенефициер на целия размер на помощта без възможност за отчитане на периода на неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.