Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е Съдът да продължи производството по преюдициално запитване, когато националният съд е оттеглил запитването си?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски в случаите на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Кой е компетентният орган да се произнесе по разноските след оттегляне на преюдициално запитване от националния съд?
Подлежат ли на възстановяване разходите за становища, представени пред Съда, които не са на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че се отнася до отделна услуга, която не произтича от сделка за отдаване под наем на собствени недвижими имоти и не е свързана с такава сделка, независимо дали [наемодателят] е предоставил съгласието си наемателят да регистрира адреса си на управление и да извършва сделки в отдадения под наем имот?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че в случаите, при които имотът се отдава под наем от физическо лице, към него трябва да се прилагат същите изисквания като към юридическо лице или правно образувание, независимо от фактическите обстоятелства, например от броя на притежаваните и отдавани под наем имоти, от това, че дейността по отдаване под наем на имота не е свързана с икономическата дейност, или от други обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит [със ЗИДЗСВ], но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до [датата на закриване на този съд] дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на [посочения съд], по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на [този принцип]?
Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в [ЗИДЗСВ], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на Специализирания наказателен съд), с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допускат ли Протоколът, и по-конкретно член 14 от него, принципът на прилагане само на една социалноосигурителна схема по отношение на работниците, били те наети или самостоятелно заети лица, активно заети или пенсионирани, и принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, държава членка да изисква от длъжностно лице — работещо в европейска институция и извършващо с нейно съгласие и допълнителна преподавателска дейност — да се осигурява по национална социалноосигурителна схема и да заплаща социалноосигурителни вноски, при положение че по силата на Правилника то вече е осигурено по социалноосигурителната схема на институциите на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е националният съд да решава въпросите относно съдебните разноски по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участниците, направени във връзка с представяне на становища пред Съда след заличаване на делото от регистъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли в рамките на установеното в Регламент [2015/848] облекчено универсално производство, в което се дава възможност да се образуват вторични производства, които се отнасят само за имущество, намиращо се в държавата, в която е образувано производството, член 35, член 7, параграф 1 и параграф 2, букви ж) и з) [от този регламент], разглеждани във връзка със съображение 72 [от същия], да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правото на държавата членка, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], „към начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност“, се отнася до възникналите след образуването на главното производство [по несъстоятелност], а не на вторичното?
1) Може ли член 3, параграф 2 и член 34 от Регламент [2015/848] да се тълкуват в смисъл, че имуществото, което се намира в държавата, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], и до което се ограничава действието на производството, е само съществуващото към момента на образуване на вторичното производство [по несъстоятелност], а не съществувалото при образуването на главното производство [по несъстоятелност]?
2) Може ли член 21, параграф 1 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че решението на синдика по главното производство по несъстоятелност да изнесе имуществото извън държавата членка, в която то се намира, без да поиска образуване на вторично производство [по несъстоятелност] или да го избегне, като поеме едностранно задължение по смисъла на членове 36 и 37 [от този регламент], когато му е известно наличието на произтичащи от трудови правоотношения вземания на местни кредитори, признати със съдебни решения, и на обезпечителна мярка върху имущество, наложена от юрисдикция по трудови и социални спорове на посочената държава членка, попада в рамките на правомощието за изнасяне на имущество на длъжника извън територията на държавата членка, на която то се намира?
3) Може ли член 21, параграф 2 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че предоставеното с него правомощие на синдика по вторичното производство по несъстоятелност да завежда отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите, се прилага в случай като описания, в който се иска отмяната на действие, извършено от назначения в главното производство по несъстоятелност синдик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставките, свързани с организирането на продажба на търг на заложени вещи, имат акцесорен характер спрямо основните доставки, свързани с отпускането на кредит, обезпечен със залог по смисъла на тази разпоредба, поради което имат същото данъчно третиране като тези основни доставки в областта на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Изисква ли член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], който предвижда, че членовете на [Общия съд] се избират измежду лица, „които представят всички гаранции за независимост и притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности“, кандидатът за назначаване в [Общия съд] да бъде избран в държава — членка на Съюза изключително въз основа на професионалните способности?
Съвместима ли е национална практика като разглежданата по настоящото дело — при която, за да се гарантира прозрачността на избора на конкретен кандидат, правителството на държава членка, което отговаря за предлагането на кандидат за назначаване на длъжността съдия в [Общия съд], създава група от независими експерти за оценка на кандидатите, която след събеседване с всички кандидати изготвя списък с класиране на кандидатите въз основа на предварително определени ясни и обективни критерии за подбор и в съответствие с предварително обявените условия предлага на правителството кандидата, който е класиран на първо място въз основа на професионалните му способности и компетентност, но правителството предлага за назначаване за съдия на Европейския съюз кандидат, различен от кандидата, класиран на първо място — с изискването независимостта на съдията да е извън съмнение и с другите изисквания за заемане на съдебна длъжност, предвидени в член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], като се има предвид, че съдия, който може да е назначен незаконосъобразно, би могъл да повлияе на решенията на [Общия съд]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно тази разпоредба във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по оспорване по реда на специфична съдебна жалба с цел упражняване на контрол за законосъобразност на административния акт (judicial review), подадена съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“]?
При условията на евентуалност, води ли жалба за judicial review, подадена по съдебен ред съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“], до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 [от този регламент], или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.