Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
A) На основание член 47, параграф 4 и член 48 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 следва ли да се приеме: (a) че допълнителният срок, който може да бъде предоставен на износителя, при никакви обстоятелства не може да надвишава максимална продължителност от 18 месеца, или (b) че, обратно, намалението с 15% се прилага само когато обичайният срок и евентуалното удължаване, предоставено на износителя, са надвишени с повече от шест месеца
(B) Ако тълкуването, дадено в горния параграф под (b), е правилно, съществуват ли, на основание на двата посочени члена, максимални срокове — с оглед на различни аспекти, включително тези, посочени в мотивите на настоящото определение, които могат да бъдат релевантни от гледна точка на правото на Общността — в рамките на които могат да бъдат предоставяни удължавания на сроковете
(C) Ако тълкуването, дадено в въпрос A(b), е правилно, кои са тези максимални срокове и колко дълги са допълнителните периоди по двата посочени члена
(D) Ако тълкуването, дадено в въпрос A(b), е правилно, може ли частно лице, на основание на двата посочени члена, да претендира за юридически защитено право на определяне на конкретна продължителност (считана за съразмерна с трудностите при получаване на изискуемата документация) за удължаване на срока
(E) Ако тълкуването, дадено в въпрос A(b), е правилно, може ли националният съд, на основание на двата посочени члена — ако административният орган не е предоставил специални срокове — да предостави допълнително време на износителя (ако той е действал с необходимата грижа за получаване на документите и тяхното представяне в рамките на 12-месечния срок по член 47, параграф 2 от посочения регламент) и може ли да определи продължителността на тези срокове въз основа на реално необходимото време за получаване и представяне на изискуемата документация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. В случай на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които обикновено се търгуват в опакована форма (например течности), следва ли опаковката на стоките да се приравни към формата на стоките за целите на правото на марките по такъв начин, че: (a) опаковката на стоките да се счита за форма на стоките по смисъла на член 3, параграф 1, буква е) от Директивата; и (b) опаковката на стоките може да служи за обозначаване на (външното) качество на опакованите стоки по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директивата
2. В случай на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които обикновено се търгуват в опакована форма, зависи ли установяването на отличителен характер по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директивата от това дали средният потребител, който е достатъчно информиран, внимателен и съобразителен, е в състояние да разпознае характерните особености на заявената триизмерна марка, които се различават от нормата или обичая в сектора и поради това са решаващи за способността ѝ да служи като указание за произход, дори без да извършва аналитичен или сравнителен преглед и без да обръща особено внимание
3. Може ли необходимата оценка на отличителния характер да се извърши единствено въз основа на съответните национални търговски възприятия, без да е необходимо допълнително официално разследване за установяване дали и до каква степен идентични или сравними марки са били регистрирани или отказани за регистрация в други държави членки на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Изисква ли първата алинея на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1251/70 периодът от две години непрекъснато пребиваване да бъде установен в периода непосредствено преди смъртта на работника, или може да бъде установен чрез период на непрекъснато пребиваване, който се е състоял на по-ранен етап от живота на работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли разпоредбите на член 4, параграф 4, буква а) и член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че предоставят на държавите членки правомощието да предвидят специална закрила за регистрирани търговски марки с репутация в случаите, когато по-късна марка или знак, който е идентичен или сходен с регистрираната марка, е предназначен да бъде използван или се използва за стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
I. Компетентност на Съда на ЕО да постанови преюдициално решение
Има ли Съдът на ЕО в рамките на преюдициалното производство по член 177 от Договора за ЕО (член 234 ЕО в редакцията, в сила от 1.5.1999 г., съгласно Амстердамския договор от 2.10.1997 г.) по отношение на тълкуването на Четвърта директива на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества ([...], 78/660/ЕИО, ОВ L 222) не само компетентност в случаите, когато има съмнение дали националните търговскоправни разпоредби относно годишните счетоводни отчети на капиталови дружества (тук §§ 264 и сл. от Handelsgesetzbuch [...]) се прилагат в съответствие с директивата, но и компетентност:
1) доколкото елементи от [Четвърта директива] при транспонирането ѝ в националното право (тук чрез Bilanzrichtlinien-Gesetz (германския закон за транспониране на счетоводните директиви, BiRiLiG)) са възприети в националните търговскоправни разпоредби относно годишните счетоводни отчети, приложими за всички търговци (тук §§ 238 и сл. от HGB), дори ако за тези лица в законовия текст не е възприето общото изискване съгласно преамбюла и член 2 от директивата за „вярно и точно представяне“ (true and fair view, достоверно представяне) (за разлика от случая при капиталовите дружества, вж. § 264, ал. 2 и § 289, ал. 1 от HGB)
2) доколкото в националното данъчно право (тук § 5, ал. 1, първо изречение от Einkommensteuergesetz [...], във връзка с § 8, ал. 1 от Körperschaftsteuergesetz [...] и § 7 от Gewerbesteuergesetz [...], при определянето на печалбата на задължените да водят счетоводство търговци се изхожда от това, че определящи са търговскоправните принципи за добросъвестно счетоводство, и
а) доколкото тези принципи са уредени в (чрез Bilanzrichtlinien-Gesetz) хармонизираните правни разпоредби за всички търговци (§§ 238 и сл. от HGB), или
б) доколкото са релевантни специалните счетоводни разпоредби за капиталови дружества (§§ 264 и сл. от HGB)
3) доколкото националното данъчно право в друг контекст се основава на понятия или критерии от търговскоправната уредба на счетоводството?
II. Счетоводно третиране на кредитни рискове
1) Следва ли за предоставени външни кредити да се отчита държавен риск (валутен и трансферен риск) като обезценка в баланса, по-конкретно — съответстващо на това, че амортизациите по външни вземания се извършват по активите [член 19 и член 39, параграф 1, букви б) и в) от Четвърта директива и § 253, ал. 3 и 4 от HGB] — също и по пасивите чрез провизии (член 20, параграф 1 от Четвърта директива и § 249, ал. 1, първо изречение от HGB) за условни задължения, които се отчитат под линия в баланса, съгласно авали или гаранции за външни вземания на трети лица (член 14 от Четвърта директива и § 251 от HGB) („Risk Subparticipation Agreement“)?
2) Съвместимо ли е с изискването, че балансовите позиции трябва да се оценяват поотделно [член 31, параграф 1, буква е) от Четвърта директива и § 252, ал. 1, т. 3 от HGB], да се вземат предвид рискове не под формата на чисто индивидуални обезценки или провизии, а алтернативно под формата на стандартизирани обезценки или провизии, дори когато неизпълнението на кредита не е преобладаващо вероятно в конкретния случай:
а) Може ли да се вземе предвид не остър, а само латентен кредитен риск чрез стандартизирана обезценка, по-конкретно не само под формата на амортизация на вземане, но и чрез провизия за (авалово или гаранционно) условно задължение?
б) Може ли да се вземе предвид не преобладаващо вероятен държавен риск чрез стандартизирана обезценка по отношение на съответната държава (стандартизирана индивидуална обезценка), не само под формата на амортизация на вземане, но и чрез провизия за (авалово или гаранционно) условно задължение?
3) Позволено ли е или е задължително да се определя държавният риск въз основа на собствени връзки, опит и информация или чрез данни, предоставени в бранша, кредитни рейтингови таблици или чрез комбинация от тези методи или заедно с друга оценка?
4) Позволено ли е да се вземе предвид рискът,
а) когато рискът вече е съществувал при започване на съответния ангажимент, и
б) когато той е многократно по-голям от произтичащата от него печалба или приход (тук авалова лихва за по-кратък период от една година)?
5) Следва ли, ако е приложимо, държавният риск и кредитният риск да се вземат предвид едновременно по отношение на един и същ кредит чрез обезценка, съответно провизия, или под формата на една сума, или отделни суми?
6) Позволено ли е да се комбинират мерки за покриване на рискове, когато единият риск се оценява индивидуално, а другият — на стандартизирана основа?
7) Материално правилно ли е, за да се избегне двойно отчитане на рисковете, след като е взет предвид единият риск, при определяне на остатъчния втори риск да се използва само кредитната сума, която математически се получава след приспадане на вече взетата мярка?
III. Преоценка
1) Следва ли, извън буквалния текст на член 31, параграф 1, буква в), подточка bb) от [Четвърта директива] (§ 252, ал. 1, т. 4, първо изречение от HGB), да се вземат предвид не само увеличения на риска, но и намаления на риска с оглед на преоценка?
2) Представлява ли погасяване на кредит, което е настъпило между балансовата дата и датата на изготвяне на годишния отчет, обстоятелство, което (с обратно действие) може да доведе до преоценка, а не само обстоятелство, което влияе върху стойността и има значение само за годината, в която е настъпило погасяването?
3) Позволено ли е при преоценка на рискове, които са относително маловажни за съответното предприятие, да не се взема предвид срокът до подписване или определяне на годишния отчет, а вместо това да се взема предвид моментът, в който е приключила оценката на съответната балансирана позиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електрическо оборудване, предназначено за използване при определени напрежения, Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електромагнитната съвместимост, и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие да се тълкуват: (a) като приложими към алармени системи и мрежи, по-специално към продукти от този тип, които използват радиопредаване, известни като безжични алармени системи, (b) и, ако отговорът е положителен, като осигуряващи достатъчно значителна хармонизация в тази област, така че национални разпоредби, регулиращи същата област, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. относно охранителните фирми, фирмите за сигурност и вътрешните охранителни служби и Кралския указ от 23 април 1999 г., с който се определя процедурата за одобряване на алармените системи и мрежи, посочени в Закона от 10 април 1990 г., трябва непременно да се съобразяват с тях?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е положителен: – Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., член 5 от Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като забраняващи национални разпоредби, които, както член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварителна процедура за разрешение, отнасяща се до компоненти на тези алармени системи и мрежи, които отговарят на изискванията на посочените директиви
– Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като установяващи съществените изисквания, по отношение на алармените системи и мрежи, за електрическа безопасност, електромагнитна съвместимост и радиооборудване и, следователно, като изключващи национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и мрежи предмет на изисквания, различни от установените в тези директиви
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи, които не са обхванати от мерки за хармонизация на Общността, да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект позволява на държава членка да приеме национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, които държавата счита, че мерките за хармонизация на Общността не вземат предвид или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че мерките за хармонизация на Общността вече не вземат предвид тази причина или изискване, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?
3) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: – Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които, вместо да прилагат изискването за взаимно признаване към самите алармени системи и мрежи, ограничават изискването за взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара на държава членка
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., които налагат предварителна процедура за одобрение за пускането на пазара на държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като втората алинея на член 2 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, да носят национален знак за съответствие
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
Прилага ли се второто тире на член 9, параграф 2, буква е) от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, относно „рекламни услуги“, в обстоятелства, при които услугите са предоставени косвено на рекламодателя и са фактурирани на трето лице, което от своя страна ги фактурира на рекламодателя, и при това положение, ако рекламодателят, на когото са предоставени услугите, не произвежда стоки, в цената на които да бъде включена стойността на рекламните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Съвместимо ли е с членове 28 и 30 ЕО да се отнеме разрешението за търговия на лекарствен продукт, внесен като паралелен внос, на основание че разрешението за търговия на директно внесения лекарствен продукт е било отнето по искане на притежателя на разрешението по причини, които не са свързани с безопасността на лекарствения продукт
Зависи ли отговорът от конкретните причини, които са довели до това искане, или от това дали притежателят на разрешението или дружества, принадлежащи към същата група в други държави членки, продължават да продават лекарствения продукт, към който се отнася паралелният внос, въз основа на разрешения за търговия, издадени там?
2. Ако паралелните вносители се позовават на ново разрешение за търговия на директно внесения лекарствен продукт, а не на старото разрешение за търговия, изключва ли се разрешаването на продължаване на търговията с лекарствения продукт, внесен като паралелен внос, от факта, че този лекарствен продукт и директно внесеният лекарствен продукт, който е обхванат от новото разрешение за търговия, са различни в смисъл, че внесеният като паралелен внос лекарствен продукт се продава под формата на капсула, съдържаща определена киселина (омепразол), докато директно внесеният лекарствен продукт се продава под формата на таблетка, съдържаща магнезиева сол на киселината?
1. Съвместимо ли е с членове 28 и 30 ЕО национална агенция да реши, че разрешението за търговия на лекарствен продукт, внесен като паралелен внос, автоматично престава да бъде валидно, ако първоначалното разрешение за търговия на лекарствения продукт е било оттеглено по искане на притежателя по причини, които не са свързани с ефективността или безопасността на лекарствения продукт, и въпреки факта, че продуктът има валидно разрешение за търговия в държавата членка, от която се извършва паралелният внос?
2. Ако правото на Общността налага ограничения или условия върху правото на национална агенция да реши, че разрешението за търговия за паралелен внос престава да бъде валидно в ситуацията, посочена в въпрос 1, какво значение следва да се отдаде на обстоятелствата, че (a) притежателят на първоначалното разрешение за търговия е получил ново разрешение за търговия за лекарствен продукт, предназначен да замени първоначалния лекарствен продукт, но този нов продукт не е в същата фармацевтична форма (таблетки вместо капсули) и активната съставка не е точно същата (магнезиев омепразол вместо омепразол); от друга страна, националната агенция счита, че лекарствените продукти са биоеквивалентни и имат същия терапевтичен ефект; (b) последващият контрол на ефективността и безопасността на лекарствения продукт евентуално се затруднява от факта, че разрешението за търговия на първоначалния лекарствен продукт е било оттеглено; (c) лекарственият продукт, внесен като паралелен внос, е бил широко използван в продължение на много години в държавите членки и е малко вероятно неговата продължаваща продажба да представлява опасност за общественото здраве?
3. Ако в ситуацията, посочена в въпрос 1, членове 28 и 30 ЕО позволяват да се приеме, че разрешението за търговия, предоставено за паралелен внос, е изтекло, може ли да се реши, че разрешението за търговия за паралелен внос е изтекло веднага след като първоначалното разрешение за търговия е било оттеглено, без да се предоставя на паралелния вносител време да адаптира дейността си
Влияят ли някое от обстоятелствата, посочени във въпрос 2, върху въпроса дали може да се реши, че разрешението за търговия за паралелен внос изтича незабавно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Препятстват ли член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО) и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 това лице, което е местно лице на държава членка и което през определена година получава доходи и в друга държава членка по трудово правоотношение, осъществявано там, и е облагано с данък върху тези доходи в тази друга държава членка, без да се вземат предвид личните и семейните обстоятелства на съответния работник, съгласно схема за избягване на двойното данъчно облагане в държавата по местоживеене да загуби пропорционална част от ползата от частта от дохода, освободена от данъчно облагане, и от личните си данъчни облекчения?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, произтичат ли от правото на Общността специални изисквания относно начина, по който държавата по местоживеене трябва да вземе предвид личните и семейните обстоятелства на съответния работник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
Трябва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която разрешението за паралелен внос на лекарствен продукт се отнема автоматично, когато притежателят на разрешението за пускане на същия продукт на пазара се е отказал от това разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.