Дело C-467/01: Eribrand, Заключение от 14 януари 2003 г.

A) На основание член 47, параграф 4 и член 48 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 следва ли да се приеме: (a) че допълнителният срок, който може да бъде предоставен на износителя, при никакви обстоятелства не може да надвишава максимална продължителност от 18 месеца, или (b) че, обратно, намалението с 15% се прилага само когато обичайният срок и евентуалното удължаване, предоставено на износителя, са надвишени с повече от шест месеца

(B) Ако тълкуването, дадено в горния параграф под (b), е правилно, съществуват ли, на основание на двата посочени члена, максимални срокове — с оглед на различни аспекти, включително тези, посочени в мотивите на настоящото определение, които могат да бъдат релевантни от гледна точка на правото на Общността — в рамките на които могат да бъдат предоставяни удължавания на сроковете

(C) Ако тълкуването, дадено в въпрос A(b), е правилно, кои са тези максимални срокове и колко дълги са допълнителните периоди по двата посочени члена

(D) Ако тълкуването, дадено в въпрос A(b), е правилно, може ли частно лице, на основание на двата посочени члена, да претендира за юридически защитено право на определяне на конкретна продължителност (считана за съразмерна с трудностите при получаване на изискуемата документация) за удължаване на срока

(E) Ако тълкуването, дадено в въпрос A(b), е правилно, може ли националният съд, на основание на двата посочени члена — ако административният орган не е предоставил специални срокове — да предостави допълнително време на износителя (ако той е действал с необходимата грижа за получаване на документите и тяхното представяне в рамките на 12-месечния срок по член 47, параграф 2 от посочения регламент) и може ли да определи продължителността на тези срокове въз основа на реално необходимото време за получаване и представяне на изискуемата документация?