Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Когато споразумение между предприятия засяга неблагоприятно търговията в Общността и когато това споразумение се изисква или улеснява от национално законодателство, което легитимира или засилва тези ефекти, по-специално по отношение на определянето на цени или разпределителни механизми на пазара, изисква ли или позволява ли член 81 ЕО на националния орган по конкуренцията да не прилага тази мярка и да санкционира антиконкурентното поведение на предприятията или, във всеки случай, да го забрани за в бъдеще, и ако да, с какви правни последици?
2. За целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО, възможно ли е национално законодателство, съгласно което компетентността за определяне на продажните цени на даден продукт е делегирана на министерство, а правомощието за разпределение на производството между предприятията е възложено на консорциум, в който съответните производители са длъжни да членуват, да се счита за оставящо място за конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, ограничена или нарушена от автономното поведение на тези предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Могат ли граждани на държава членка на Европейския съюз да се позовават на свободното движение на капитали при вътрешна сделка, ако националното право забранява дискриминацията срещу собствените граждани на тази държава, но не съдържа разпоредби, които изрично гарантират свободното движение на капитали за гражданите на Съюза?
2. Съвместимо ли е със свободното движение на капитали изискването за разрешение с конститутивен ефект от органа по прехвърляне на недвижими имоти за придобиването на незастроен строителен терен?
3. Какво действие има клаузата за запазване на съществуващото положение в точка 1, буква е) от приложение XII към Споразумението за ЕИП по отношение на изцяло нови видове ситуации, свързани с разрешения по закона за прехвърляне на недвижими имоти, които не са възникнали до подписването на Споразумението за ЕИП на 2 май 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Следва ли Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г., по-специално член 16, параграф 3, във връзка с съображение 25, да се тълкува в смисъл, че органът за управление на летище по смисъла на член 3 има право, освен потребителска такса (наем), да изисква специално възнаграждение под формата на такса за достъп като плащане за предоставяне на възможност за реализиране на печалба, което се начислява извън потребителската такса за съоръженията (наем) от доставчик на наземно обслужване и/или ползвател, който извършва самостоятелно обслужване и който по силата на договор трябва да плаща за предоставяне на летищни съоръжения – конкретно: гишета за наземно обслужване на пътници – на наемен принцип, или (алтернативно) следва ли от разпоредбите на директивата само, че критериите, посочени в член 16, параграф 3, трябва да се прилагат при определяне на потребителската такса и че може да се вземе предвид интересът на органа за управление на летището да реализира печалба?
2) Ако на първия въпрос (първа част) се отговори утвърдително, има ли органът за управление на летище също така право спрямо доставчик на наземно обслужване и/или ползвател, който извършва самостоятелно обслужване (доставчик в същото положение като ответника в главното производство), дори в областите, където вече е била осигурена свободен достъп до пазара на наземно обслужване преди влизането в сила на директивата, например по отношение на наземното обслужване на земята?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли директивата да се тълкува в смисъл, че органът за управление на летище по смисъла на член 3 има право да изисква допълнително възнаграждение за достъп, както е посочено в първия въпрос, като плащане за разрешение за „достъп до летищните съоръжения“, дори за ползвател, който извършва самостоятелно обслужване и/или доставчик на наземно обслужване, който, както ответника в главното производство, до влизането в сила на директивата или на разпоредбите, с които тя е транспонирана в националното право, е плащал (само) наем за използването на съответните летищни съоръжения?
4) Явява ли се изискването за допълнително възнаграждение за достъп спрямо ползвател, който извършва самостоятелно обслужване и/или доставчик на наземно обслужване, който досега е имал свободен достъп до пазара на наземно обслужване, в този случай изключително в рамките на самостоятелното обслужване – без да е била начислявана такава такса, в случай че е дори задължително, за да се предотврати дискриминация спрямо други ползватели, които извършват самостоятелно обслужване, и доставчици на услуги за самостоятелно обслужване,
a) на които вече досега освен потребителската такса е била начислявана допълнителна такса за достъп?
b) които за първи път са получили достъп до летищните съоръжения поради правното положение, произтичащо от директивата, и затова от сега нататък трябва да плащат такса за достъп извън потребителската такса за използване на летищните съоръжения?
5) Ако съгласно член 16, параграф 3 от Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. е оправдано органът за управление на летище да събира допълнително възнаграждение за достъп до пазара, както е описано по-горе, отговаря ли възнаграждение, което се начислява извън плащането за използване на гишета за обслужване, на условията по член 16, параграф 3 относно релевантност, обективност, прозрачност и недискриминация, когато е определено според броя на пътниците (в този случай: 0,30 DEM на обслужен пътник)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. В случай, когато предприятие подава заявление за разрешение за пускане на пазара въз основа на опростено заявление (опростена процедура) по член 4, трета алинея, точка 8, буква а), подточка iii) от първата директива за лекарствените продукти (Директива 65/65/ЕИО на Съвета, изменена по-късно), и заявява, че продуктът, за който се иска разрешение за пускане на пазара, е съществено подобен на референтен продукт, който е бил одобрен в Общността за необходимия срок съгласно директивата, необходимо и достатъчно ли е референтният продукт: (b) към момента на подаване на заявлението все още да се предлага на пазара в държавата членка, за която се подава заявлението, или (c) все още да се предлага на пазара към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на разрешението за пускане на пазара в държавата членка, за която се подава заявлението
2. Означава ли терминът „предлага се на пазара“ по член 4, трета алинея, точка 8, буква а), подточка iii), че е достатъчно и необходимо да има одобрение под формата на разрешение за пускане на пазара за референтния продукт в държавата членка, за която се подава заявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, изменена с Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, каквато е предвидена в § 9, параграфи 1 и 3 от Bundesgesetz über den Verkehr mit Lebensmitteln, Verzehrprodukten, Zusatzstoffen, kosmetischen Mitteln und Gebrauchsgegenständen (Lebensmittelgesetz 1975) (Федерален закон за търговията с хранителни продукти, потребителски стоки, добавки, козметични средства и обикновени потребителски артикули), която предвижда обща забрана хранителните продукти при етикетирането или представянето им да бъдат снабдени с твърдения, свързани със здравето, освен ако не е получено предварително разрешение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. При обстоятелствата, изложени в акта за преюдициално запитване, представлява ли таксата от 5 %, посочена в буква а), подточка ii) от член 10, параграф 3 от Конвенцията между Обединеното кралство и Нидерландия от 1980 г. за избягване на двойното данъчно облагане, удържан данък върху печалбите, които дъщерно дружество разпределя на своето дружество майка по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 90/435?
2. Ако таксата от 5 % представлява такъв удържан данък, запазва ли се нейното действие в резултат на член 7, параграф 2 от Директивата?
3. Ако таксата от 5 % се запазва единствено поради член 7, параграф 2 от Директивата, невалиден ли е член 7, параграф 2 поради липса на мотиви или поради неизпълнение на изискването за консултация с Икономическия и социален комитет и Европейския парламент, поради което не поражда действие, което да запазва правото на Обединеното кралство да начислява този 5 % данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Следва ли второто тире от втората алинея на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2372/95 на Комисията от 10 октомври 1995 г. да се тълкува в смисъл, че член 47, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 г. трябва да се прилага само по аналогия, така че 12-месечният срок за представяне на доказателство за внос в съответната държава от АКТ започва да тече едва след изпълнението на първичното задължение, наложено с този регламент, а именно вноса в държавата от АКТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1495/80 на Комисията от 11 юни 1980 година за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета относно определянето на стойността на стоките за митнически цели (ОВ 1980 L 154, стр. 14), изменен с Регламент (ЕИО) № 220/85 (ОВ 1985 L 25, стр. 7), да се тълкува в смисъл, че плащанията на лихви се считат за отделени от цената на стоките, ако към релевантния момент, а именно приемането на митническата декларация, на митническото учреждение е представена само фактурата за нетната цена на стоките и тази фактура — както и декларацията за митническа стойност — не разкрива нито изрично, нито по подразбиране, че във връзка с разглежданата сделка купувачът е платил на продавача и лихви
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Следва ли тогава плащанията на лихви да се включат в митническата стойност на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Дали Директива 93/37/ЕИО не допуска национални разпоредби, които забраняват промяна в състава на група изпълнители, участваща в процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство или концесия за строителство, която настъпва след подаването на офертите?
Дали и в каква степен Директива 89/665/ЕИО предоставя право на обжалване на такава група изпълнители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. In considering a marketing authorisation for a new product (C) under [point 8(a)(iii)], referencing a product (A) authorised more than 6/10 years ago, is a national competent authority ever entitled to cross-refer, without consent, to data submitted in support of a product (B) which was authorised within the last 6/10 years?
2. If so, may such cross reference be made in circumstances where:
(a) product B was authorised under the [point 8(a)] hybrid abridged procedure, referencing product A; and
(b) the data to which reference is made consists of clinical trials which the national competent authority indicated would be necessary if the marketing authorisation was to be granted and which were submitted in order to demonstrate that product B, though supra-bioavailable to product A when administered in the same dose, is safe?
3.(a) Does the final subparagraph of [point 8(a)] (“the proviso”) apply only to applications made under [point 8(a)(iii)] or to applications made under point [8(a)(i)] also?
(b) Is essential similarity a prerequisite for the use of the proviso?
4. Can products ever be essentially similar for the purposes of [points 8(a)(i) and (iii)] when they are not bioequivalent, and if so in what circumstances?
5. What is the meaning of the term pharmaceutical form, as used by the Court in its judgment in Case C-368/96 Generics
In particular, do two products have the same pharmaceutical form when they are administered to the patient in the form of a solution diluted to a macro-emulsion, micro-emulsion and nano-dispersion respectively?
6. Is it consistent with the general principle of non-discrimination for a national competent authority, faced with hybrid applications for marketing authorisations under point 8(a) referencing product A for two other products, neither of which is bioequivalent to product A:
(i) to indicate that it is necessary for a marketing authorisation to be granted for product B to be supported by full clinical data of the type required by Part 4(F) of the Annex to Directive 75/318/EEC; but
(ii) having considered the data filed in support of product B, to grant a marketing authorisation for product C if that application is supported by trials not meeting the requirements of Part 4(F) of the Annex to Directive 75/318/EEC …?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.