Дело C-421/00: Sterbenz и Haug, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.

Член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, изменена с Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, каквато е предвидена в § 9, параграфи 1 и 3 от Bundesgesetz über den Verkehr mit Lebensmitteln, Verzehrprodukten, Zusatzstoffen, kosmetischen Mitteln und Gebrauchsgegenständen (Lebensmittelgesetz 1975) (Федерален закон за търговията с хранителни продукти, потребителски стоки, добавки, козметични средства и обикновени потребителски артикули), която предвижда обща забрана хранителните продукти при етикетирането или представянето им да бъдат снабдени с твърдения, свързани със здравето, освен ако не е получено предварително разрешение за това?