всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2003 г.

Включват ли операциите по рециклиране или възстановяване на метали и неорганични материали по точки R4 и R5 от Приложение IIB към Директива 75/442 и повторната употреба по смисъла на член 3, параграф 1, буква б), подточка i) от същата директива, и необходими ли са обработка на веществото, многократна употреба или последващо възстановяване за квалифициране като оползотворяване?
Кои критерии са определящи при квалифицирането на операция по третиране на отпадъци като обезвреждане или оползотворяване и възможно ли е едновременна класификация?
Има ли приоритет между класификациите, извършени от компетентните органи на изпращащата и на приемащата държава членка относно дадена операция по третиране на отпадъци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че процедурата за обжалване трябва да бъде достъпна за всяко предприятие, което е подало оферта или е кандидатствало за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка?
2. В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: Следва ли горепосочената разпоредба да се разбира в смисъл, че едно предприятие има или е имало интерес към определена обществена поръчка само ако, освен че е участвало в процедурата за възлагане на обществена поръчка, е предприело или е трябвало да предприеме всички мерки, предвидени в националното право, за да предотврати възлагането на поръчката на друг участник и по този начин да осигури възлагането на поръчката на себе си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2003 г.

Приложими ли са разпоредбите относно свободното движение на работници, свободата на установяване и конкуренцията по Договора за ЕО към националното изискване за уведомяване при наемане на работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Член 3а, параграф 4, буква г) от Наредбата за болнична помощ на IKA, в редакцията, действаща към момента на болничното лечение на ответника, доколкото предвижда като допълнително изискване, преди IKA да може в много изключителни случаи – а именно в случаите, когато определено заболяване на пенсионера от IKA, който иска възстановяване на разходите, се е проявило внезапно по време на временното му пребиваване в чужбина или когато е бил спешно прехвърлен там с цел да се избегне реален риск за живота му – да възстанови разходите за лечение, което вече е проведено в болница в чужбина, че директорът на компетентния регионален клон на IKA трябва да даде съответното разрешение след становище на Медицинската апелативна комисия на IKA, съвместима ли е с разпоредбите ... на членове 31 и 36 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и членове 31 и 93 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, като се има предвид, че дори ако се приеме, че тези разпоредби по принцип предоставят на държавите членки свобода на преценка – по отношение на обезщетенията, включително обезщетенията за болест в натура, за пенсионери, временно пребиваващи на територията на държава членка, различна от тази, в която пребивават, които обезщетения трябва да се считат също така за включващи предоставянето на болнично лечение – да приемат разпоредби, установяващи като допълнително условие за възстановяване на разходите, свързани с обезщетенията, макар и ex post facto, разрешение за тези разходи, не е напълно ясно и без съмнение дали те допълнително позволяват на държавите членки да приемат разпоредби, установяващи като необходимо условие за предоставяне на такова разрешение изисквания, подобни на тези, предвидени в посочената разпоредба на Наредбата на IKA, тоест изисквания, свързани с непосредствената необходимост от предоставяне на болнично лечение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1) Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че всяко лице, което желае да получи възлагане на обществена поръчка, която е обявена, има право на достъп до процедура по обжалване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли посочената разпоредба на директивата да се тълкува в смисъл, че даден оферент е претърпял или може да претърпи вреда вследствие на твърдяно нарушение — в случая решението на възлагащия орган да оцени офертата на друг оферент като най-изгодна — дори когато неговата оферта действително не е била отстранена от възлагащия орган, но инстанцията по обжалване в рамките на процедурата по обжалване установява, че офертата на този оферент е трябвало задължително да бъде отстранена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Позволяват ли член 1 и/или член 2 от Регламент № 3950/92 на компетентния орган в държава членка да предприеме правни действия директно срещу производител за събиране на дължимата от този производител такса (освен по член 2, параграф 3 във връзка с директни продажби)?
2. Ако да, при какви обстоятелства могат да бъдат предприети такива действия?
3. По-специално, могат ли такива действия да бъдат предприети, когато купувачът, на когото е доставено млякото, (a) не е одобрен съгласно член 7 от Регламент № 536/93 на Комисията и/или (b) не е изпълнил някое от задълженията си по член 7 от този регламент и/или (c) не е събрал или не е направил опит да събере таксата от съответните производители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Следва ли вторият параграф на член 187 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че фактическите данни, необходими за изчисляване на дължимите вносни мита, също трябва да бъдат декларирани и доказани, когато компенсаторни продукти са декларирани като върнати стоки, или в смисъл, че, когато е възможно, митническото учреждение, което освобождава стоките за свободно обращение, трябва да поиска тези фактически данни от надзорното учреждение чрез формуляр INF 1, съгласно процедурата, установена в член 613 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, в редакцията, действаща до 30 юни 2001 година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2003 г.

Пречи ли член 41 от Споразумението между ЕИО и Мароко на държава членка да откаже на работник с мароканско гражданство, пребиваващ на нейната територия, допълнение за стаж към обезщетението за безработица единствено поради липса на международно споразумение, при положение че такова изискване не се налага спрямо националните работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1) Трябва ли обучението в административно училище за държавни служители, като École Nationale de la Santé Publique – ENSP, което води до назначаване като държавен служител, да се приравни на диплома в смисъла на разпоредбите на Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно въвеждането на обща система за взаимно признаване на дипломи за професионално-квалификационно висше образование с продължителност най-малко три години?
2) Може ли компетентният орган да поставя условия за назначаване като държавен служител на държавни служители от друга държава членка – които притежават равностойна диплома – включително по-специално да изисква да издържат конкурс като този, разглеждан в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Представляват ли хазартните игри стопанска дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада, като такава, в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 и 29 ЕО, към такива дейности?
4. Изключени ли са експлоатацията и участието в хазартни игри от обхвата на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи по предоставяне на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли тя в обхвата на член 49 и сл. ЕО?
6. Представлява ли съвкупност от правни норми (като установените в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно които експлоатацията и участието в хазартни игри (дефинирани в член 1 на този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) – които включват (съгласно член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат печалбите директно в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно печалби в жетони или пари, включват елементи, присъщи на хазартни игри или имат за резултат присъждане на точки, зависещи изключително от случайността – разрешение само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. При положение че ограничителните правила, описани в т. 6 по-горе, представляват пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и са, освен това, основани на императивни съображения от обществен интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществения морал, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква стопанска дейност и, следователно, достатъчно ли е евентуалното съществуване на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатация на игрални автомати, за да се постави под съмнение валидността на португалските правила, описани в т. 6 по-горе?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които обуславят разрешението с правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от този акт) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Поставя ли под въпрос прецизността на понятието съгласно обичайната правна интерпретация използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 169, параграф 3 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ с цел да се дефинират хазартните игри и да се направи правна разлика между игрални автомати и автомати за забавление?
12. Налагат ли неопределените правни понятия, към които прибягва португалското законодателство при дефинирането на хазартни игри (членове 1 и 162, параграф 4 от Декрет-закон № 422/89, цитиран по-горе) и автомати за забавление (член 16 от Декрет-закон № 316/95, цитиран по-горе), необходимостта от тълкуване с цел класифициране на различните видове автомати за забавление, което също попада в рамките на преценката, с която разполагат националните органи?
13. Дори и да се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и автомати за забавление, нарушава ли предоставянето на Инспекцията по хазарта на дискреционна власт за класифициране в областта на хазарта някакъв принцип или правило на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form