всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.

Следва ли изискването за свобода на установяване за граждани на държава членка на територията на друга държава членка, предвидено в член 43 от Договора от 10 ноември 1997 година за създаване на Европейската общност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като тази, съдържаща се в параграф 8а от германския Körperschaftsteuergesetz?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.

1) Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциацията да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, която изключва турски работници от правото да бъдат избирани в общото събрание на камара на работниците
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Представлява ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциацията пряко приложимо право на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.

Позволява ли Директива 97/13/ЕО на държавите членки да изискват от предприятията, притежаващи лицензия или разрешение за извършване на телекомуникационна дейност, да извършват финансови плащания, независимо от тяхното наименование, различни от и в допълнение на тези, разрешени от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.

Следва ли член 20, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО да се тълкува в смисъл, че срокът от четири месеца, предвиден в тази разпоредба за представяне на доказателства за правилността на операцията или за мястото, където действително е извършено нарушението или престъплението, може да бъде противопоставен на търговец, който е гарантирал плащането на акциза, но не е бил в състояние да узнае своевременно, че режимът на отложено плащане на акциза не е бил прекратен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.

Дали едно юридическо лице представлява възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б) от Директива 93/37/ЕИО, дори ако не е създадено с конкретната цел да задоволява потребности от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, но впоследствие започва да задоволява такива потребности?
Ако Entsorgungsbetriebe Simmering GesmbH не е възлагащ орган, представлява ли планираното изграждане на втората биологична пречиствателна фаза на главната пречиствателна станция във Виена изпълнение, по какъвто и да е начин, на строителство, съответстващо на изискванията, определени от възлагащия орган, и следователно обществена поръчка за строителство по смисъла на член 1, буква а), във връзка с член 1, буква в), от Директива 93/37/ЕИО?
Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, изключва ли Директива 89/665/ЕИО национална разпоредба, която определя срок за обжалване на индивидуално решение на възлагащия орган, така че след изтичането на този срок решението вече не може да бъде оспорено в рамките на текущата процедура за възлагане на обществена поръчка
Необходимо ли е заинтересованите лица да изтъкнат всеки недостатък, като неизпълнението на това води до загуба на правото да го направят?
Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, достатъчно ли е органът, който отправя поканата за участие, да определи, че заявленията ще бъдат оценявани по метод, депозиран при нотариус, или е необходимо критериите за оценка вече да са съобщени в поканата за участие или в тръжните документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.

Следва ли понятието, разглеждано в настоящото производство, а именно „salarios de tramitación“, което е дължимо от работодателя на работника в резултат на това, че уволнението е неоснователно, да се счита за включено в исковете на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, посочени в член 1 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател?
Ако отговорът е положителен, съществува ли задължение по член 1 от Директива 80/987 исковете на работниците да бъдат определени чрез съдебно или административно решение и следва ли такива искове да включват всички искове на работници, уважени в рамките на всяка друга процедура, призната от закона и подлежаща на съдебен контрол, като например помирение, задължителна процедура, провеждана пред съд, който трябва да насърчи страните да преговарят преди започване на съдебно производство и да одобри условията на всяко споразумение, и може да предотврати сключването на споразумение, ако прецени, че условията на споразумението сериозно увреждат една от страните или представляват заобикаляне на закона или злоупотреба с процесуални права?
В случай че „salarios de tramitación“, договорени в съдебно одобрено помирение, попадат в обхвата на исковете на работниците, може ли националният съд, който разглежда делото, да не приложи разпоредба от националното право, която изключва иска на работника за такова възнаграждение от обхвата на въпросите, за които отговаря националната гаранционна институция, Fondo de Garantía Salarial, и да приложи пряко член 1 от директивата, като счита, че разпоредбата е ясна, точна и безусловна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.

1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електрическо оборудване, предназначено за използване при определени напрежения, Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електромагнитната съвместимост, и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие да се тълкуват: (a) като приложими към алармени системи и мрежи, по-специално към продукти от този тип, които използват радиопредаване, известни като безжични алармени системи, (b) и, ако отговорът е положителен, като осигуряващи достатъчно значителна хармонизация в тази област, така че национални разпоредби, регулиращи същата област, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. относно охранителните фирми, фирмите за сигурност и вътрешните охранителни служби и Кралския указ от 23 април 1999 г., с който се определя процедурата за одобряване на алармените системи и мрежи, посочени в Закона от 10 април 1990 г., трябва непременно да се съобразяват с тях?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е положителен: – Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., член 5 от Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като забраняващи национални разпоредби, които, както член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварителна процедура за разрешение, отнасяща се до компоненти на тези алармени системи и мрежи, които отговарят на изискванията на посочените директиви
– Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като установяващи съществените изисквания, по отношение на алармените системи и мрежи, за електрическа безопасност, електромагнитна съвместимост и радиооборудване и, следователно, като изключващи национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и мрежи предмет на изисквания, различни от установените в тези директиви
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи, които не са обхванати от мерки за хармонизация на Общността, да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект позволява на държава членка да приеме национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, които държавата счита, че мерките за хармонизация на Общността не вземат предвид или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че мерките за хармонизация на Общността вече не вземат предвид тази причина или изискване, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?
3) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: – Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които, вместо да прилагат изискването за взаимно признаване към самите алармени системи и мрежи, ограничават изискването за взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара на държава членка
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., които налагат предварителна процедура за одобрение за пускането на пазара на държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като втората алинея на член 2 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, да носят национален знак за съответствие
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.

Прилага ли се второто тире на член 9, параграф 2, буква е) от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, относно „рекламни услуги“, в обстоятелства, при които услугите са предоставени косвено на рекламодателя и са фактурирани на трето лице, което от своя страна ги фактурира на рекламодателя, и при това положение, ако рекламодателят, на когото са предоставени услугите, не произвежда стоки, в цената на които да бъде включена стойността на рекламните услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.

Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че, когато кредитна институция, упълномощена в държава членка, в която нарушаването на банковата тайна представлява престъпление, осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка, в която няма аналогична банкова тайна,
tази разпоредба от Договора не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция са длъжни да дават показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции на приемащата държава членка са подложени на същото задължение да дават показания като свидетели;
(2) тази разпоредба не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция, които, когато са разпитвани като заподозрени, не желаят да се позоват на правото си да мълчат, могат като заподозрени да дадат показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции, установени в приемащата държава членка, имат същото право да дадат показания като заподозрени, когато не желаят да се позоват на правото си да мълчат;
(3) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка;
(4) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания като заподозрени относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), като същевременно не се позовават или не желаят да се позоват на правото си да мълчат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.

1. Подпада ли психотерапевтичното лечение, предоставяно в амбулаторно заведение от фондация (благотворителна организация), която наема квалифицирани психолози, лицензирани по Закона за лечителите, но които не са регистрирани като лекари, под дейности, тясно свързани с болничната и медицинската помощ по смисъла на член 13А, параграф 1, буква б) от Директива 77/388
2. Необходимо ли е да съществува формална процедура по признаване, за да се счита едно заведение за „друго надлежно признато заведение от подобен характер“ по смисъла на член 13А, параграф 1, буква б) от Директива 77/388, или признаването може да произтича и от други разпоредби (например разпоредби относно поемането на разходите от органите, отговорни за предоставянето на социално осигуряване), които се прилагат еднакво за болници, лечебни заведения и други заведения
Липсва ли освобождаване от данък, доколкото органите, отговорни за социалното осигуряване, не възстановяват или възстановяват само частично разходите на пациентите за психотерапевтично лечение, предоставено от посочените служители на ищеца
3. Освободено ли е от данък психотерапевтичното лечение, предоставяно от ищеца, на основание неутралитета на данъка върху добавената стойност, тъй като психотерапевтите, които той наема, биха могли да предоставят същото лечение на освободена от данък основа по член 13А, параграф 1, буква в) от Директива 77/388, ако го предоставят самостоятелно като самостоятелно заети данъчно задължени лица
4. Има ли ищецът право да се позовава на освобождаването от данък на своите сделки, свързани с психотерапевтично лечение, по член 13А, параграф 1, букви б) и в) от Директива 77/388?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form