Дело C-14/02: ATRAL, Заключение от 12 декември 2002 г.

1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електрическо оборудване, предназначено за използване при определени напрежения, Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електромагнитната съвместимост, и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие да се тълкуват: (a) като приложими към алармени системи и мрежи, по-специално към продукти от този тип, които използват радиопредаване, известни като безжични алармени системи, (b) и, ако отговорът е положителен, като осигуряващи достатъчно значителна хармонизация в тази област, така че национални разпоредби, регулиращи същата област, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. относно охранителните фирми, фирмите за сигурност и вътрешните охранителни служби и Кралския указ от 23 април 1999 г., с който се определя процедурата за одобряване на алармените системи и мрежи, посочени в Закона от 10 април 1990 г., трябва непременно да се съобразяват с тях?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е положителен: – Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., член 5 от Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като забраняващи национални разпоредби, които, както член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварителна процедура за разрешение, отнасяща се до компоненти на тези алармени системи и мрежи, които отговарят на изискванията на посочените директиви

– Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като установяващи съществените изисквания, по отношение на алармените системи и мрежи, за електрическа безопасност, електромагнитна съвместимост и радиооборудване и, следователно, като изключващи национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и мрежи предмет на изисквания, различни от установените в тези директиви

– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи, които не са обхванати от мерки за хармонизация на Общността, да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път

– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект позволява на държава членка да приеме национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, които държавата счита, че мерките за хармонизация на Общността не вземат предвид или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че мерките за хармонизация на Общността вече не вземат предвид тази причина или изискване, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?
3) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: – Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които, вместо да прилагат изискването за взаимно признаване към самите алармени системи и мрежи, ограничават изискването за взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара на държава членка

– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., които налагат предварителна процедура за одобрение за пускането на пазара на държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка

– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като втората алинея на член 2 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, да носят национален знак за съответствие

– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път

– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?