Дело C-45/01: Dornier, Заключение от 10 декември 2002 г.

1. Подпада ли психотерапевтичното лечение, предоставяно в амбулаторно заведение от фондация (благотворителна организация), която наема квалифицирани психолози, лицензирани по Закона за лечителите, но които не са регистрирани като лекари, под дейности, тясно свързани с болничната и медицинската помощ по смисъла на член 13А, параграф 1, буква б) от Директива 77/388

2. Необходимо ли е да съществува формална процедура по признаване, за да се счита едно заведение за „друго надлежно признато заведение от подобен характер“ по смисъла на член 13А, параграф 1, буква б) от Директива 77/388, или признаването може да произтича и от други разпоредби (например разпоредби относно поемането на разходите от органите, отговорни за предоставянето на социално осигуряване), които се прилагат еднакво за болници, лечебни заведения и други заведения

Липсва ли освобождаване от данък, доколкото органите, отговорни за социалното осигуряване, не възстановяват или възстановяват само частично разходите на пациентите за психотерапевтично лечение, предоставено от посочените служители на ищеца

3. Освободено ли е от данък психотерапевтичното лечение, предоставяно от ищеца, на основание неутралитета на данъка върху добавената стойност, тъй като психотерапевтите, които той наема, биха могли да предоставят същото лечение на освободена от данък основа по член 13А, параграф 1, буква в) от Директива 77/388, ако го предоставят самостоятелно като самостоятелно заети данъчно задължени лица

4. Има ли ищецът право да се позовава на освобождаването от данък на своите сделки, свързани с психотерапевтично лечение, по член 13А, параграф 1, букви б) и в) от Директива 77/388?