Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1) Следва ли третият параграф на член 4, параграф 2 от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че правото на пребиваване, предоставено в него на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, трябва да бъде признато от органите на държавата членка, в която това лице се позовава на правото си на пребиваване, едва след като представи валидна лична карта или паспорт
2a) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността, по-специално по отношение на принципа на недискриминация и свободата на предоставяне на услуги, основания за изключение, така че органите на държавата членка да са длъжни да предоставят на това лице възможност да представи валидна лична карта или паспорт
2b) Има ли значение за отговора на въпрос 2a обстоятелството, че националното право на държавата членка, в която лицето се позовава на правото си на пребиваване, не налага на собствените ѝ граждани общо задължение да доказват самоличността си
2c) Ако отговорът на въпрос 2a е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността някакви изисквания относно срока, в който тази държава членка трябва да предостави възможност на заинтересованото лице да представи валидна лична карта или паспорт, преди да наложи административна санкция под формата на заповед за предполагаемо незаконно пребиваване
2d) Представлява ли административна санкция под формата на заповед, както е посочено във въпрос 2c, а именно налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. преди изтичането на срока, посочен във въпрос 2c, санкция, която непропорционално засяга свободата на предоставяне на услуги
3a) Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен, представлява ли пречка за свободата на предоставяне на услуги понастоящем налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. в интерес на обществения ред на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, докато не докаже правото си на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт, дори когато няма очевидна, настояща и сериозна опасност за обществения ред
3b) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение срокът, в който тази държава членка е предоставила възможност за представяне на валидна лична карта или паспорт, за целите на установяване дали възпрепятстването е оправдано
3c) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение за установяване на оправдаността на възпрепятстването обстоятелството, че държавата членка впоследствие изплаща обезщетение за периода, през който лицето е било задържано в очакване на представяне на доказателство за гражданство чрез валиден паспорт или лична карта, както е обичайно в тази държава членка при незаконно задържане като незаконен чужденец
4) Когато държава членка сама не въвежда общо задължение за доказване на самоличността, изключва ли действащото към момента право на Общността, по-специално с оглед на забраната за дискриминация, възможността държава членка да наложи, във връзка с вътрешния контрол на чужденците, мярка като задържане като незаконен чужденец с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. на лице, което твърди, че е турист, докато не докаже твърдяното си право на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт
5) Докато гражданин на държава членка сам не се позове на правото на пребиваване като получател на услуги пред държавата членка, на чиято територия пребивава, изключва ли действащото към момента право на Общността възможността тази държава членка да не го счита за гражданин, защитен с право на пребиваване по правото на Общността
6) Следва ли понятието „получател на услуги“ в контекста на свободата на предоставяне на услуги да се тълкува в смисъл, че дори когато лице пребивава в друга държава членка за дълъг период, евентуално по-дълъг от шест месеца, бъде арестувано там за нарушение, не може да посочи постоянен адрес или местоживеене и освен това няма пари или багаж, самото пребиваване в друга държава членка е достатъчно основание да се приеме, че се получават туристически и други услуги, свързани с краткосрочно пребиваване, като например настаняване и консумация на храна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Следва ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно координацията на специалните мерки, свързани с движението и пребиваването на чужденци, които са обосновани по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве („Директивата“), да се тълкуват в смисъл, че административните органи не могат – независимо от съществуването на вътрешна възможност за обжалване – да приемат решение за експулсиране от територията без да получат становище от компетентен орган по смисъла на член 9 от Директивата (за който не е предвидено в австрийската правна система) – освен в случаи на неотложност – когато жалбите срещу техните решения могат да бъдат подавани до съдилищата по публично право само при следните ограничения: такива жалби нямат суспензивен ефект и съдилищата са възпрепятствани да се произнасят по целесъобразността на приетите мерки и могат единствено да отменят оспорваното решение
Освен това, едното съдилище (Verwaltungsgerichtshof) е ограничено, що се отнася до установяването на фактите, до проверка дали изводите, основани на фактите, са обосновани (Schlüssigkeitsprüfung), а другото (Verfassungsgerichtshof) също е ограничено до проверка за нарушение на права, гарантирани от конституцията?
2. Следва ли гаранциите за съдебна защита, предвидени в членове 8 и 9 от Директивата, посочена в параграф 1, да се прилагат по отношение на турски граждани, чието правно положение е определено от член 6 или член 7 от Решение № 1/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Пречи ли обстоятелството, че даден продукт е бил регистриран като лекарствен продукт за ветеринарна употреба в държава членка преди датата, определена в член 19, параграф 1 от Регламент № 1768/92, издаването на допълнителен сертификат за защита в друга държава членка на Общността за лекарствен продукт за хуманна употреба, или следва да се вземе предвид само датата, на която продуктът е бил регистриран в Общността като лекарствен продукт за хуманна употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.
Възниква ли основание за заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Чия е компетентността да се произнесе по съдебните разноски при такова развитие на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.
Явява ли се допустимо преюдициално запитване при липса на достатъчно описание на фактическата и нормативната рамка и при неспецифициране на релевантните разпоредби на правото на Европейския съюз, предмет на тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Когато държава членка прибягва до механизма, при който компетентният орган по изпращане уведомява за товарителницата съгласно членове 3, параграф 8 и 6, параграф 8 от Регламента, следва ли членове 3, параграф 8, 4, параграф 3, 6, параграф 8, 7, параграф 4 и 26 от Регламента да се тълкуват в смисъл, че:
а) компетентният орган по изпращане по смисъла на Регламента, който е оправомощен да провери дали планираното изпращане, класифицирано в уведомлението като „изпращане на отпадъци за оползотворяване“, действително отговаря на тази класификация, може, когато счита, че класификацията е неправилна,
– да откаже да предаде товарителницата поради тази неправилна класификация и да поиска от нотификатора да му предаде нова товарителница,
– да предаде товарителницата след прекласифициране на планираното изпращане като „изпращане на отпадъци за обезвреждане“,
– да предаде товарителницата, съдържаща неправилната класификация, като незабавно придружи предаването ѝ с възражение, основано на тази неправилна класификация,
б) или, напротив, че компетентният орган по изпращане е длъжен да изпрати уведомлението, както е класифицирано от нотификатора, до компетентния орган по местоназначение, като запази правото, ако счита, че целта на изпращането е неправилно класифицирана, също да повдигне мотивирано възражение въз основа на тази погрешна класификация, едновременно или впоследствие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Дават ли член 18 ЕО и Директива 90/364/ЕИО на млад малолетен, който е гражданин на държава членка, е обхванат от подходящо здравно осигуряване и е под грижите на родител, който е гражданин на трета държава и разполага с достатъчно средства, за да не стане тежест за публичните финанси на приемащата държава членка, право да пребивава за неограничен период в тази държава
При такива обстоятелства позволяват ли същите разпоредби на родителя, който е основният настойник на този малолетен, да пребивава с детето в приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само при непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и при публикуване на неверни такива документи, като се има предвид, че вредата за интересите на членовете и трети лица е по-голяма в последния случай
2. Следва ли критериите за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер, които санкциите, приети от държавите членки, трябва да изпълняват, за да се считат за „подходящи“, да се отнасят до естеството или вида на санкцията, разглеждана абстрактно, или до нейното прилагане на практика с оглед на структурните характеристики на правната система, в която тя действа
3. Следва ли принципите, установени в Директиви 78/660, 83/349 и 90/605, върху които трябва да се основават националните мерки, свързани със съставянето и съдържанието на годишните отчети и доклади на капиталовите дружества, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да определя минимални прагове, под които неточни данни в годишните отчети и доклади не подлежат на наказание
4. Следва ли разпоредбите на член 44, параграф 2, буква г) ЕО, членове 2, буква е) и 6 от Директива 68/151 и член 2 и член 47 от Директива 78/660, както са консолидирани с Директиви 83/349 и 90/605, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация относно определени документи (включително баланса и отчета за приходите и разходите), когато оповестяването на неверни отчети или липсата на информация води до изкривяване на финансовите резултати за даден период или на нетните активи, което не надвишава определен процентен праг
5. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски са резултат от оценки, които, разглеждани поотделно, се различават от действителните стойности с не повече от определен праг
6. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски и, следователно, оповестяването и изявленията, които не дават вярна и точна представа за активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството, не изкривяват „в значителна степен“ активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството (макар че националният законодател определя понятието „значително изкривяване“)
7. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, наложени с цел защита на „интересите както на членовете, така и на трети лица“, позволява само на членовете и кредиторите да поискат налагане на санкция, като по този начин изключва трети лица от всякаква обща и ефективна защита
8. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, предвижда диференцирана система от санкции, при която възможността за налагане на наказание по жалба, заедно с по-сериозни и ефективни санкции, е запазена само за нарушения, причиняващи вреда на членовете и кредиторите
9. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само за непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и за неверното им представяне, за други документи, адресирани до членовете или до обществеността, или за всякаква информация относно активите и пасивите, икономическото и финансовото състояние, която дружеството е длъжно да предостави относно себе си или групата, към която принадлежи
10. Следва ли понятието „подходяща“ санкция по смисъла на член 5 от Договора за ЕИО да се разбира като изискващо санкция, която е „ефикасна, ефективна и действително възпираща“
11. Отговарят ли новите членове 2621 и 2622 от Гражданския кодекс, изменени с Законодателен декрет № 61 от 11 април 2002 г., на тези критерии: по-специално може ли член 2621 от Гражданския кодекс, който предвижда наказание лишаване от свобода до една година и шест месеца за нарушения, които не причиняват финансови загуби или при които не може да се образува наказателно производство по член 2622 от Гражданския кодекс поради липса на жалба, да се определи като „действително възпираща“ и „действително подходяща“
И накрая, подходящо ли е, от гледна точка на специфичната защита на колективния интерес към „прозрачността“ на корпоративния пазар и възможността този интерес да придобие общностно измерение, да се предвиди по отношение на нарушения по член 2622 от Гражданския кодекс (тези, извършени по отношение на дружества, които не са листвани на борсата), че наказателното производство може да се образува само по жалба на членове на съответното дружество или негови кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1) Следва ли член 13, част Б, буква б) от Шестата директива относно данъка върху добавената стойност (Директива 77/388/ЕИО на Съвета) да се тълкува в смисъл, че понятието „наем или аренда на недвижим имот“ обхваща наемането на място за лодка, което се състои от част от пристанищна площ, трайно свързана със земята, както и от ограничена и идентифицируема площ във водата
2) Следва ли член 13, част Б, буква б), точка 2 от Шестата директива относно данъка върху добавената стойност (Директива 77/388/ЕИО на Съвета) да се тълкува в смисъл, че понятието „превозни средства“ („køretøjer“) включва лодки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Съставлява ли процедурата за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по искане на корабособственика съгласно Брюкселската конвенция от 10 октомври 1957 г. производство по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г., когато от заявлението, в което са посочени съответните имена, е видно кои могат да бъдат засегнати като потенциално увредени лица?
Являва ли се разпореждане за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по нидерландските процесуални правила, действащи през 1986 г., съдебно решение по смисъла на член 25 от Брюкселската конвенция от 1968 г.?
Може ли фонд за ограничаване на отговорността, създаден на 27 май 1987 г. от нидерландски съд съгласно действащите тогава нидерландски процесуални правила без предварително връчване на засегнат ищец, да бъде отказано признаване в друга държава членка по отношение на съответния ищец на основание член 27, точка 2 от Брюкселската конвенция от 1968 г.?
Ако на трети въпрос се отговори утвърдително, лишен ли е съответният ищец от правото си да се позове на член 27, точка 2 поради обстоятелството, че в държавата членка, в която е създаден фондът за ограничаване на отговорността, е повдигнал въпроса за компетентността пред по-горна съдебна инстанция, без преди това да е възразил срещу липсата на връчване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.