Дело C-136/03: Dörr и Ünal, Заключение от 21 октомври 2004 г.

1. Следва ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно координацията на специалните мерки, свързани с движението и пребиваването на чужденци, които са обосновани по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве („Директивата“), да се тълкуват в смисъл, че административните органи не могат – независимо от съществуването на вътрешна възможност за обжалване – да приемат решение за експулсиране от територията без да получат становище от компетентен орган по смисъла на член 9 от Директивата (за който не е предвидено в австрийската правна система) – освен в случаи на неотложност – когато жалбите срещу техните решения могат да бъдат подавани до съдилищата по публично право само при следните ограничения: такива жалби нямат суспензивен ефект и съдилищата са възпрепятствани да се произнасят по целесъобразността на приетите мерки и могат единствено да отменят оспорваното решение

Освен това, едното съдилище (Verwaltungsgerichtshof) е ограничено, що се отнася до установяването на фактите, до проверка дали изводите, основани на фактите, са обосновани (Schlüssigkeitsprüfung), а другото (Verfassungsgerichtshof) също е ограничено до проверка за нарушение на права, гарантирани от конституцията?
2. Следва ли гаранциите за съдебна защита, предвидени в членове 8 и 9 от Директивата, посочена в параграф 1, да се прилагат по отношение на турски граждани, чието правно положение е определено от член 6 или член 7 от Решение № 1/80?