Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1. Трябва ли член 12, параграф 3 от [Директивата за гражданството] да се тълкува в смисъл, че децата на гражданин на Съюза, които са записани в начално училище в приемащата държава членка, както и родителят, който фактически упражнява родителските права върху децата, не губят правото си на пребиваване преди завършването на образованието на децата, когато срещу съответния гражданин на Съюза е издадено решение за експулсиране поради заплаха за обществения ред или сигурност, но това решение за експулсиране не е влязло в сила, експулсирането не е изпълнено и въпросният гражданин на Съюза продължава да пребивава в приемащата държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Трябва ли член 10 от [Регламента за работниците] да се тълкува в смисъл, че децата на гражданин на Съюза, които са записани в начално училище в приемащата държава членка и чийто родител е имал статут на работник, както и родителят, който фактически упражнява родителските права върху децата, не губят правото си на пребиваване преди завършването на образованието на децата, когато срещу родителя, който е гражданин на Съюза и е имал статут на работник, е издадено решение за експулсиране от имиграционните власти на приемащата държава членка поради заплаха за обществения ред или сигурност?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен:
3. Трябва ли член 28, параграф 1 от [Директивата за гражданството], който определя обстоятелствата, които приемащата държава членка трябва да вземе предвид преди да вземе решение за експулсиране на основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност, да се тълкува в смисъл, че условията за експулсиране на гражданин на Съюза, срещу когото е издадено такова решение, следва да бъдат преразгледани, ако след издаването на решението за експулсиране за неговите деца и съпруг/съпруга бъде установено самостоятелно право на пребиваване в приемащата държава членка и тези членове на семейството желаят да останат в нея
Ако това е така, възниква допълнителният въпрос как следва да се преценяват, при обстоятелства като тези в настоящото дело, по-специално семейното и финансовото положение по смисъла на член 28, параграф 1 от [Директивата за гражданството] във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно зачитането на личния и семейния живот, както и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, които уреждат правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Представлява ли споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, при описаните в настоящото запитване обстоятелства спортно правило по смисъла на съдебната практика Mecca-Medina (дело C‑519/04 P, Mecca-Medina (и Majcen/Комисия, ЕС:C:2006:492)?
Може ли за целите на съдебната практика, изведена от решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 97), и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия (C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 42), правило, произтичащо от споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, при описаните в настоящото запитване обстоятелства да се счита за пропорционално и подходящо и следователно в светлината на разпоредбата на член 165 ДФЕС съвместимо с член 101, параграф 1 ДФЕС?
Допуска ли член 101, параграф 1 ДФЕС тълкуване, според което споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като показва достатъчна степен на вредност за конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1. Трябва ли кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели, които са сглобени в Южна Корея или Виетнам с произведени в Малайзия или Тайван фотоволтаични клетки и които впоследствие са внесени в Европейския съюз от Южна Корея или Виетнам, да се считат за „изпращани от Малайзия или Тайван“ по смисъла на регламенти за изпълнение 2016/184, 2016/185, 2017/366 и 2017/367, за което се изисква кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели да са декларирани с „държава на изпращане“ Малайзия или Тайван и с относимите кодове на стоки за „внесени от Малайзия или Тайван“ кристални силициеви фотоволтаични модули или панели?
3. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли в този случай декларацията върху валидната търговска фактура да съдържа точния текст и да отговаря на изискванията (за форма), посочени в член 4, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2017/366 и 2017/367 и член 1, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2016/184 и 2016/185, или може да се отклонява от този текст и тези изисквания (за форма), ако са представени други доказателства за верността и автентичността на декларацията върху фактурата, респ. когато такива доказателства не са представени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към [Втората директива за платежните услуги] да се тълкуват в смисъл, че услуги по директен дебит се предоставят само от [ДПУ] на платеца, или в смисъл, че се предоставят, както от [ДПУ] на платеца, така и от този на получателя?
2) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към тази директива при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитиране и събиране на средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и ги поставя в сметки с ограничена функционалност, предоставя услуги по директен дебит?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че [ДПУ] на получателя не се счита за доставчик на услуги по директен дебит и отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли член 4, точка 44 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 5 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитни операции, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и след това превежда тези средства по сметките на клиенти, държани при други [ДПУ], предоставя услуги по обработване на платежни операции?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство член 4, точка 15 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 7 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която инициира услуга по директен дебит въз основа на инструкции на получателя, но сама не извършва операции по директен дебит, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), трябва да се счита за предоставяща услуги по иницииране на плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли изразът „тютюн, който […] може да се пуши“, използван в член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2011/64], да се тълкува в смисъл, че такова свойство имат само изделия, които според общоприетото схващане се пушат?
Трябва ли изразът „без да е необходима допълнителна индустриална обработка“, използван в член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2011/64], да се тълкува в смисъл, че включва и по-сложни методи, които обаче потребителите могат да извършат в домашни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 1 и членове 45, 46 и 52 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел I bis), във връзка с член 45, буква а), член 46 и член 52 от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която, въз основа на съответен принцип на обществения ред, закрепен в националното право, изключва признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени от съдилища на други държави членки, по всички производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, ако такова съдебно производство противоречи на или подкопава законосъобразността на предоставянето на хазартни услуги в или от Малта въз основа на лиценз, издаден от компетентния орган, или законосъобразността на каквото и да е законово или естествено задължение, произтичащо от предоставянето на такива хазартни услуги, и се отнася до разрешена дейност, която е законосъобразна съгласно това национално право и други приложими национални регулаторни инструменти?
Трябва ли членове 45 и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която, независимо от това дали е подадено съответно искане до съда или трибунала, пред който се иска признаване или изпълнение, и дали лицето, носещо задължението, е изчерпало всички правни средства за защита в държавата членка на съда от първа инстанция, и без преглед от съда или трибунала, пред който се иска признаване или изпълнение, изключва признаването (член 45 от Регламента) и изпълнението (член 46 от Регламента) на съдебни решения, постановени от съдилища на други държави членки, по всички производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, ако такова съдебно производство противоречи на или подкопава законосъобразността на предоставянето на хазартни услуги в или от Малта въз основа на лиценз, издаден от компетентния орган, или законосъобразността на каквото и да е законово или естествено задължение, произтичащо от предоставянето на такива хазартни услуги, и се отнася до разрешена дейност, която е законосъобразна съгласно това национално право и други приложими национални регулаторни инструменти?
Трябва ли членове 45, буква а) и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба, която обявява признаването и изпълнението на съдебни решения за противоречащи на обществения ред (ordre public) единствено с цел, в контекста на насърчаването на частния сектор от държавата, както е предвидено в националната конституция, да защити притежателите на лицензи за онлайн хазарт от признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени срещу тях от съдилища на други държави членки?
Трябва ли членове 45, буква а) и 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат отказ по съображения за обществения ред за признаване и изпълнение от съда или трибунала в държавата, в която се иска изпълнение, когато този отказ се основава единствено на презумпцията, че признаването на такова съдебно решение би било против икономическите и финансови интереси на държавата членка, в която се иска изпълнение, тъй като доставчиците на хазартни услуги правят значителен принос към националната икономика и приходите на тази държава членка?
Трябва ли член 52 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба, която изключва признаването и/или изпълнението на съдебно решение, постановено от съд на друга държава членка по производства срещу притежатели на лицензии и настоящи и бивши служители и ключови лица на притежател на лицензия по въпроси, свързани с предоставянето на хазартни услуги, поради това че дейността на доставчика на хазартни услуги, оценена по малтийското право, би била допустима?
Трябва ли член 48 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че задължението за вземане на решение без забавяне, предвидено в него, се нарушава, ако не е постановено решение по искането за признаване на първа инстанция в срок от шест месеца и това забавяне не се дължи на обстоятелства или забавяния от страна на страните или трети лица в конкретното производство по признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Чл. 325 [ДФЕС] и чл. 2, пар. 1 от Конвенцията за [ЗФИ] допускат ли национален закон, предвиждащ давност за провеждане на наказателно преследване за деяния, които засягат финансовите интереси на Съюза, съобразно който давностният срок се определя единствено от максималното предвидено наказание за съответното престъпление, но не и от фактическата и правната сложност на делото и не отчита възможността за настъпване на случайно събитие, след което съдебното производство следва да започне отначало, поради което прилагането на този национален закон може да доведе до безнаказаност?
2) Чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Рамково решение 2008/841 допуска ли национален закон, съобразно който престъплението по чл. 2, б. „б“ се наказва с наказание лишаване от свобода, което е с по-висока максимална продължителност от наказанието, предвидено за престъплението, извършването на което се цели със сговарянето по чл. 2, б. „б“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?
Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?
Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че вещество, което е изрично определено като помощно вещество в разрешението за употреба на лекарствен продукт, не може да се счита за активна съставка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува, с оглед на член 8 и член 10 от този регламент, в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който също така е доказуемо идентифицируем от основния патент и документите, които задължително се представят с молбата за сертификат?
Ако отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който лице, компетентно в областта, би счело за установен към датата на подаване на заявката за основния патент или към датата на приоритет на този патент?
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че, наред с другото, помощно вещество трябва да се счита за активна съставка със собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания в разрешението за употреба на лекарствен продукт за лечение на рак на гърдата, ако то разгражда друго вещество, което естествено се среща в човешкото тяло, като по този начин улеснява ефектите на основната активна съставка на продукта върху раковите клетки при рак на гърдата; ако според определени изследвания и научни статии това помощно вещество или свързано с него вещество е довело само по себе си in vitro или при животински модели до спиране на растежа на тумори от същия или друг тип, или до тяхното намаляване; и ако други научни статии потвърждават неговия потенциално подобен ефект при хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.