всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-117/25: Canal Sea Services и др., Заключение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 да се тълкуват в смисъл, че мярка, приета от държава членка, съгласно която задължителните пристанищни лоцмански услуги се извършват изключително от определени държавни субекти, въпреки че тези услуги преди това са били предоставяни и от частни (недържавни) предприятия, въвежда законен монопол, който е съвместим с правото на Съюза, тъй като представлява допустима форма на дерогация от конкурентния пазар, или напротив, тази мярка представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, която може да изключи конкуренцията на пазара и за пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Трябва ли член 13 от Директива 85/374, с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. González Sánchez (C‑183/00, EU:C:2002:255), съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението му за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
Член 11 от Директива 85/374 — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от Хартата, тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
Може ли член 10 от Директива 85/374, който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на стабилизиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо заболяване давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/25: Fremoluc и Association de Promotion des Droits Humains и des Minorités, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Трябва ли член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, позволяваща на общини, в които цените на недвижимите имоти са особено високи, да предвиждат механизъм, по силата на който част от покупната цена на някои поземлени или жилищни имоти се заплаща на продавачите на тези имоти за сметка на приобретателите, отговарящи на определени условия за социално положение и връзка със съответната община, трябва да се смята за схема за държавна помощ, изискваща уведомяване на Комисията, когато тази правна уредба, от една страна, оставя на всяка община да реши дали да предвиди или не такъв механизъм, и от друга страна, ѝ предоставя свобода на преценка при определянето на условията за допустимост на проектите и на поеманата по силата на този механизъм част от цената на съответния поземлен имот?
Ако въз основа на отговора на първия преюдициален въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) заключи, че указът [WIES] нарушава задълженията, произтичащи от посочените в този въпрос разпоредби, може ли да се запазят окончателно последиците от [този] указ[…], за да се зачетат оправданите правни очаквания на частните лица, придобили в съответствие с него поземлен или жилищен имот, и за да се избегне правната несигурност, която ретроактивното действие на отмяната му може да породи за тези лица, което би могло по-специално да се отрази неблагоприятно на тяхното жилищно положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-706/23: Şcoala gimnazială « Mihai Eminescu », Заключение от 26 март 2026 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, член 31, параграф 2 от [Хартата], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време[…] [и] клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че ако един и същ работник в областта на училищното образование е страна по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време [за] основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — работникът има право на възнаграждение за платения отпуск, изчислено само за основната длъжност?
2) Трябва ли клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време […], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика, съгласно които, когато учители са страни по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време за основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — не е допустимо да се предостави [надбавка за храна], пропорционалн[а] на действително отработеното време въз основа на [СТД] на непълно работно време, и [тази надбавка] да бъде включен[а] при определяне на размера на обезщетението за платения годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-618/24: Isergartler, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че е налице „въпрос, свързан с наследяването“, когато е предявена претенция за признаване на завет за полагане на грижи (Pflegevermächtnis) съгласно член 677 от ABGB?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-531/24: An Taisce (Programme d’action Nitrates), Заключение от 26 март 2026 г.

1) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите и/или член 3, параграф 1 от Директива за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли съответната програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, оценявана съгласно тези директиви или с оглед на тях, да се оценява от гледна точка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, било въобще, било според това доколко за тези последици косвено допринася липсата на по-строги мерки за защита в плана, вместо да се оценява само с оглед на изрично посочените в плана мерки за защита?
2) Ако отговорът на първия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби описаната последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за европейските територии от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
3) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 5, параграф 1 и/или член 11, параграф 2 от Директивата за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли оценката на плановете и програмите, за които се прилагат тези членове и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите дали самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, те са достатъчно строги, за да гарантират, че съответният план или програма няма да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, а ако е така, изискват ли тези разпоредби или някоя от тях в такава оценка да се посочва изрично и/или по ясно разпознаваем начин дали съответните екологични цели на Рамковата директива за водите ще бъдат постигнати след приемането на плана или програмата, било въобще, било в конкретния случай на предлаганото приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
4) Ако на третия въпрос следва да се отговори в смисъл, че тази оценка на плановете и програмите, за които се прилагат член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 3, параграф 1 от Директивата за СЕО и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, трябва да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, а съгласно отговора на първия или втория въпрос оценката по Директивата за СЕО за спазването на Рамковата директива за водите трябва да включва оценка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, и/или в частност липсата на по-строги разпоредби в плана, то като последица от член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите (и особено от правния принцип, че ако не е предоставена дерогация, държавите членки са длъжни да отказват да издават разрешение за индивидуални проекти, които може да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или застрашават постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до определената в Директивата дата) във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли държавата членка да отказва и да приеме даден план, ако конкретните защитни мерки, предвидени в плана, самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, не са достатъчно строги, за да гарантират, че отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, няма да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застрашат постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, било въобще, било в конкретния случай на предложеното приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
5) Ако отговорът на третия и/или четвъртия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби посочената последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията (било с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, било другояче) на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за водните обекти в държавата членка от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
6) Като последица от член 4 от Рамковата директива за водите във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права следва ли да се приема, че компетентният орган на държавата членка не може да приеме план или програма, в частност програма за действие за нитратите съгласно Директивата за нитратите, с потенциал да засегне състоянието на някой съответен воден обект в държавата членка, освен ако компетентният орган не е длъжен да се увери, първо, че приемането на въпросния план или програма не може да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект, който е бил или е следвало да бъде идентифициран от тази държава членка като „тип“ повърхностен воден обект, нито може да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на такъв повърхностен воден обект, и второ, че приемането на плана или програмата е съвместимо с мерките, прилагани съгласно програмата по Рамковата директива за водите, установени в съответствие с член 11 от тази директива за съответния район на речен басейн?
7) Като последица от член 5, параграф 1 от Директивата за СЕО и буква и) от приложение I към нея във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли самият екологичен доклад да съдържа описание на предвидените мерки относно мониторинга в съответствие с член 10, с достатъчно подробности, за да личи, че член 10 ще бъде спазен, включително подробности как ще се осъществява този мониторинг, кога ще се извършва и/или как ще бъде използван и как ще се действа, ако се установят непредвидени неблагоприятни екологични последици?
8) Изключва ли понятието „материални имущества“ по буква е) от приложение I към Директивата за СЕО стойността на тези имущества, а конкретно в случай на оценка на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите изключва ли това понятие широкото обществено въздействие на селскостопанските дейности, въздействието на плана или проекта върху селскостопанския сектор, производството и доходите на земеделските стопани, устойчивостта на селскостопанския сектор в съответната държава членка, веригата на хранителните доставки и заетостта на значителна част от населението, и ако е така, като последица от Директивата за СЕО незаконосъобразно ли е да се вземат предвид такива въпроси при оценката на последиците от плана?
9) Ако съгласно отговорите на един или няколко от първите осем въпроса [Програмата за действие за нитратите] е приета в нарушение на Директивата за местообитанията, Рамковата директива за водите и/или Директивата за СЕО, невалидно ли е Решение 2022/696 на Комисията, като се имат предвид по-специално член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или на член 37 от Хартата на основните права?
1) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква е) от приложение I към нея, че материалните имущества не могат да бъдат разглеждани като фактор, който има действително превес над други фактори, включително други въздействия върху околната среда, за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива и/или че като предпочитан резултат от тази оценка трябва да бъде избран вариантът с най-малко неблагоприятно въздействие върху околната среда?
2) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква з) от приложение I към нея, че за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива алтернативите трябва да бъдат идентифицирани, описани и оценени по сравним начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/25: AVEPA, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 24, параграф 1 от Регламент № 595/2004 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда в случай на доставка на мляко на неодобрен изкупвач, че за цялото доставено мляко се дължи допълнителна такса от производителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-167/26: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, Решение за преразглеждане от 26 март 2026 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза национална правна уредба, която не позволява упражняване на правото на приспадане на ДДС в декларация за периода на изпълнение на материалноправните условия, ако фактурата е получена след този период, но преди подаване на декларацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/24: APIA – Centrul Judeţean Bistriţa-Năsăud, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 63, параграф 1 от Регламент [№ 1306/2013] да се тълкува в смисъл, че случаите, в които бенефициер не отговаря на критериите за допустимост, включват и положение, при което договор, който е бил валиден към момента на анализа на условията за допустимост, е обявен за недействителен с обратно действие в съответствие с националната правна уредба, независимо от момента на обявяване на недействителност?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, прилага ли се принципът на пропорционалност по отношение на оттеглянето на плащането, предвидено в член 63, параграф 1 от Регламент [№ 1306/2013]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/24: Aurnois, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли — с оглед на Международната конвенция за защита на всички хора от насилствено изчезване [от 20 декември 2006 г.] и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание [от 10 декември 1984 г.] — член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и близките членове на семейството на лице, което в рамките на тежко нарушение на международното хуманитарно право е било подложено на насилствено изчезване или изтезания, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и членовете на семейството, които са претърпели душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от тежко нарушение на международното хуманитарно право, насочено основно срещу близък член на семейството, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form