Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
1) Представлява ли обществена поръчка за строителство по смисъла на разпоредбите на член 1 от директивата […] договор, с който един възлагащ орган поверява на друг възлагащ орган извършването с общественополезна цел на благоустройствена дейност, в рамките на която вторият възлагащ орган прехвърля на първия строителните обекти, предназначени да му служат, и с изтичането на срока на договора първият възлагащ орган придобива автоматично собствеността върху онези от останалите терени и строителни обекти, които не са прехвърлени на трети лица?
2) При положителен отговор на първия въпрос, следва ли с оглед на преценката на горепосочения праг от 5 000 000 [СПТ], установен в член 6 от същата директива, да се взима предвид само цената, платена за прехвърлянето на предоставените на възлагащия орган строителни обекти, или сумата на тази цена и на предоставеното финансовото участие, дори ако то е само отчасти свързано с изграждането на строителните обекти, или, накрая, общата стойност на строителните работи като непрехвърлените имуществени блага, които с изтичане на срока на договора автоматично стават собственост на първия възлагащ орган, като той впоследствие продължава изпълнението на текущите договори и поема задълженията, договорени от втория възлагащ орган?
3) При положителен отговор на първите два въпроса, освободен ли е първият възлагащ орган при сключването на подобен договор от задължението да спазва предвидените в същата директива процедури за възлагане на обществени поръчки, на основание че този договор може да се сключи само с определени юридически лица и че същите процедури ще се прилагат от втория възлагащ орган при възлагането на неговите поръчки за строителство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
Следва ли член 28в, A, initio и буква a) от Шеста директива, във връзка с Директива [77/799] и Регламент [№ 218/92], да се тълкува в смисъл, че ако държавата-членка по пристигането не предостави спонтанно информация, считана за полезна, държавата-членка, от която започва изпращането или превозването на стоките, трябва да поиска информация от държавата-членка, за която се твърди, че е държава по пристигането на стоките, и да вземе предвид полученото в резултат на тази молба при разглеждането на доказателствата относно изпращането или заминаването на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Допуска ли общностното право, и по-конкретно член 12 ЕО, при проверка на квалификацията на кандидат за обучение за преподавател, чиято цел е в кратък срок да задоволи потребността от квалифицирани преподаватели в Швеция, да се изисква заинтересованото лице да бъде наето в учебно заведение в Швеция
Подобно изискване може ли да се приеме за оправдано и пропорционално?
За да се отговори на първия въпрос, има ли значение дали кандидатът за обучение, нает в учебно заведение в държава-членка, различна от Кралство Швеция, е гражданин [на последното] или на друга държава-членка?
За да се отговори на първия въпрос, има ли значение обстоятелството, че става въпрос за ограничена във времето, а не за по-дългосрочна програма на обучение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
Съвместимо ли е с член 59 от [Допълнителния протокол] това, турски гражданин, влязъл на територията на Федерална република Германия още като дете с цел събиране на семейството с наетите му на работа там родители, да не губи правото на пребиваване, произтичащо от свободния достъп до избрана от него дейност като наето лице, изведено от член 7 [първа алинея], [второ] тире от [Решение № 1/80] — освен в случаите, предвидени в член 14 от Решение № 1/80, и когато напуска територията на приемащата държава-членка за значителен период от време без основателни причини — дори когато не живее вече с родителите си, на възраст над 21 години е и те не поемат разходите за задоволяване на нуждите му?
Дали този турски гражданин продължава — въпреки че е загубил правата, изведени от член 7, [първа алинея], [второ] тире от [Решение № 1/80] — да се ползва от специалната защита от експулсиране, предоставена му от член 14 от Решение № 1/80, при положение че вече не живее в домакинството на родителите си, бил е наеман непостоянно на работа, без да придобие в качеството си на наето лице правата, предвидени в член 6, първо изречение от Решение № 1/80, и за период от няколко години е извършвал независима дейност като самостоятелно заето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Следва ли членове 16—18 от Регламент (ЕИО) № 3665/87, в редакцията им към момента на настъпване на фактите, да се тълкуват в смисъл, че ако диференцираните възстановявания са били окончателно изплатени след приемане на документите за внос, констатираният впоследствие реекспорт на стоките може да направи изплатените възстановявания недължими единствено в случай на злоупотреба от страна на износителя?
При отрицателен отговор на първия въпрос, кои са критериите, които позволяват да се определи при какви обстоятелства реекспортът на стоки може да направи недължими окончателно изплатените диференцирани възстановявания?
Кои са критериите, които позволяват да се прецени дали нередността е продължаваща или повторно извършена по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО, Eвратом) № 2988/95
По-специално, продължаваща или повторно извършена ли е нередността, когато тя се отнася до сравнително малка част от съвкупността от [осъществените през] определен период операции и операциите, във връзка с които е констатирана нередност, се отнасят винаги до различни партиди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
1) Представлява ли ограничение на принципа на свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността, установен в член 49 ЕО и сл., национална правна уредба, която изключва възстановяване от национална социалноосигурителна институция на разходите, направени от осигурено в нея лице за болнично лечение в частно лечебно заведение в чужбина, във всички случаи, с изключение на случаите, отнасящи се до деца под 14 години, след като, от друга страна, предвижда възможност за възстановяване на въпросните разходи след разрешение, ако посоченото болнично лечение е проведено в обществено лечебно заведение в чужбина, като е уточнено, че това разрешение се дава, ако на осигуреното лице не може своевременно да бъде предоставено подходящо лечение от лечебно заведение, което е сключило споразумение със социалноосигурителната институция, в която лицето е осигурено?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли това ограничение да се разглежда като продиктувано от императивни съображения от обществен интерес като по-конкретно необходимостта да се избегне опасността от сериозно засягане на финансовата стабилност на гръцката система за социално осигуряване или поддържането на стабилни, качествени и достъпни за всички медицински и болнични услуги?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос може ли ограничение от такова естество да се разглежда като разрешено, в смисъл че не нарушава принципа на пропорционалност, т. е. че не надхвърля това, което е обективно необходимо за постигане на преследваната от него цел, и че този резултат не може да се постигне с правила, налагащи по-малко ограничения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
1. Може ли данъчната администрация да откаже да освободи от данък вътреобщностна доставка, която безспорно е осъществена, единствено с мотива, че данъчнозадълженото лице не е представило своевременно необходимите за тази цел счетоводни доказателства?
2. Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали данъчнозадълженото лице първоначално е прикрило съзнателно съществуването на вътреобщностната доставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
1. При съответните обстоятелства [по главното производство] следва ли понятието „изпратен“, употребено в член 28а, параграф 3 (вътреобщностно придобиване на стоки) [от Шеста директива], да се тълкува в смисъл, че е налице вътреобщностно придобиване, когато: a) правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставката и доставените стоки са поставени на разположение на получателя на доставката (който е регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка) от доставчика по силата на договор за продажба „франко завод“, с който получателят на доставката се задължава да превози стоките в държава-членка, различна от тази на доставката, от охраняем склад, разположен в държавата-членка на доставчика, и когато документите по договора или другите доказателства сочат, че намерението на страните е след това стоките да бъдат превозени до местоназначение в друга държава-членка, но стоките все още не са напуснали физически територията на държавата-членка на доставката, или когато б) правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставката и стоките започват, без обаче непременно да приключат пътуването си до друга държава-членка (по-специално ако стоките все още не са напуснали физически територията на държавата-членка на доставката), или когато в) правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставката и стоките са напуснали физически територията на държавата-членка на доставката и са започнали пътуването си до друга държава-членка?
2) Следва ли член 28в, A, буква a) [от Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че доставките на стоки са освободени от ДДС, когато: – стоките са доставени на получател на доставката, който е регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка, и – получателят на доставката се задължава по договор да закупи стоките, при положение че след като придобие правото да се разпорежда като собственик със стоките в държавата-членка на доставчика, той ще отговаря за превозването им от държавата-членка на доставчика до втора държава-членка и че: a) правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставката и че доставените стоки са поставени на разположение на получателя на доставката от доставчика по силата на договор за продажба „франко завод“, с който получателят на доставката се задължава да превози стоките до държава-членка, различна от тази на доставката, от охраняем склад, разположен в държавата-членка на доставчика, и когато документите по договора или другите доказателства сочат, че намерението на страните е след това стоките да бъдат превозени до местоназначение в друга държава-членка, но че стоките все още не са напуснали физически територията на държавата-членка на доставката, или когато б) правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставката и стоките са започнали, без обаче непременно да са приключили пътуването си до друга държава-членка (по-специално стоките все още не са напуснали физически територията на държавата-членка на доставката), или когато в) правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставката и стоките са напуснали физически територията на държавата-членка на доставка и са започнали пътуването си до втора държава-членка, или когато г) правото да се разпорежда като собственик със стоките е прехвърлено на получателя на доставката и може да бъде доказано също, че стоките действително са пристигнали в държавата-членка по местоназначението?
3) При съответните обстоятелства [по главното производство], когато доставчик, който действа добросъвестно, след подаването на искане за възстановяване е представил на компетентните органи на своята държава-членка обективни доказателства, които към момента на тяхното депозиране явно обосновават правото му на освобождаване на стоките съгласно член 28в, А, буква а) [от Шеста директива], и когато компетентните органи първоначално са приели тези доказателства с оглед освобождаването, при какви обстоятелства (ако са налице такива) компетентните органи на държавата-членка на доставката могат въпреки това да задължат впоследствие доставчика да заплати ДДС върху тези стоки, когато пред тях са представени нови доказателства: а) пораждащи съмнение относно валидността на предишните доказателства или б) установяващи, че представените доказателства са били с невярно съдържание, без обаче доставчикът да е знаел за това и без да е установено неговото участие?
4) Оказва ли влияние върху отговора на третия въпрос обстоятелството, че са налице доказателства, според които получателят на доставката е представил декларации пред данъчните власти на държавата-членка по местоназначението, при положение че в тези декларации разглежданите в конкретния случай покупки са посочени като вътреобщностни придобивания, че получателят на доставката е посочил сума, за която се предполага, че представлява данъка във връзка с придобиването, и че е приспаднал същата сума в съответствие с член 17, параграф 2, буква г) от Шеста директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.