Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Следва ли използваното в член 28, параграф 3 от Директива 2004/38 […] понятие „императивни [съображения], свързани с обществената сигурност“ да се тълкува в смисъл, че само безспорни заплахи за външната или вътрешната сигурност на държавата членка могат да оправдаят [решение за] експулсиране и към тях принадлежат само съществуването на държавата с нейните съществени институции, тяхната способност да функционират, запазването на живота на населението, както и външните отношения и мирното съжителство на народите?
2) При какви предпоставки придобитото след десетгодишен престой в приемащата държава право на високо ниво на защита срещу експулсиране по член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38 може да бъде отнето впоследствие
В това отношение следва ли да се приложи по аналогия условието за загубване на правото на постоянно пребиваване, предвидено в член 16, параграф 4 от [тази директива]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос и на въпроса за прилагането по аналогия на член 16, параграф 4 от [посочената директива] отпада ли високото ниво на защита срещу експулсиране само в резултат на изтичането на определен период от време, независимо от причините за отсъствието?
4) Също така при утвърдителен отговор на втория въпрос и на въпроса за прилагането по аналогия на член 16, параграф 4 от Директива [2004/38] в състояние ли е принудителното връщане в приемащата държава членка в рамките на наказателно преследване преди изтичането на двугодишния срок да запази високото ниво на защита, дори и когато след връщането основните свободи не могат да бъдат упражнявани за продължителен период от време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Налице ли е пълна или частична невалидност на Регламент (ЕО) № 717/2007, поради това че като правно основание неправилно е приет член 95 ЕО?
Налице ли е невалидност на член 4 от Регламент (ЕО) № 717/2007 (във връзка с член 2, параграф 2, буква а) и член 6, параграф 3, доколкото те се отнасят до Евротарифата и до свързаните с нея задължения) по съображение, че определянето на таван за цените на дребно за роуминг услугите нарушава принципа на пропорционалност и/или принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2010 г.
Съвместима ли е национална уредба, която предвижда специални полицейски проверки на самоличността в гранични зони, с изискванията на член 67 ДФЕС и Регламент № 562/2006 относно отсъствието на граничен контрол по вътрешните граници?
Може ли националното право да ограничи правото на националните юрисдикции да отправят преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз по член 267 ДФЕС, като задължи произнасяне с предимство по въпроса за конституционността пред национален конституционен съд, когато се оспорва съответствието на национална разпоредба с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Включва ли понятието за пускане на пазара по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 и на член 7 от Директива 89/104 предоставянето на „тестери с парфюми“ — без прехвърляне на собствеността и със забрана за продажба — на посредници, обвързани с договор, с цел потенциалните им клиенти да имат възможност да изпробват съдържанието им, като същевременно забраната за продажба е означена върху стоката, производителят/притежателят на марката може във всеки момент да изиска стоката да му бъде върната по силата на договора и представянето ѝ се отличава ясно чрез значително по-опростения си вид от това на стоката, която производителят/притежателят на марката обикновено пуска на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Трябва ли член 18, буква а) от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която на търговския представител не се дължи обезщетение дори когато принципалът е прекратил договора с предизвестие, ако към момента на прекратяването на договора с предизвестие е било налице сериозно основание за прекратяване на договора без предизвестие поради виновно неизпълнение от страна на търговския представител, без обаче това основание да е било причина за прекратяването на договора?
2) Ако такава национална правна уредба е съвместима с Директивата, допуска ли член 18, буква а) от Директивата изключващата правото на обезщетение национална правна уредба да се прилага по аналогия към случаите, при които сериозното основание за прекратяване на договора без предизвестие поради виновно неизпълнение от страна на търговския представител е възникнало едва след изпращането на предизвестието за прекратяване, а принципалът е узнал за това основание едва след прекратяването на договора, така че вече не е можел да упражни правото си на прекратяване на договора без предизвестие поради виновно неизпълнение от страна на търговския представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата в тази държава членка затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставянето им по интернет — да ги предоставя по интернет и в посочената по-горе първа държава членка?
Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност, което Съдът дава по няколко дела, свързани с концесии, да се приложи и по отношение на процедурата за предоставяне на разрешение за предлагане на услуги в областта на хазартните игри в условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор?
В условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор удължаването на срока на разрешението на настоящия му притежател, без да се даде възможност на евентуални конкуренти да се съревновават с него, може ли да бъде подходящ и пропорционален начин на проявление на императивните съображения от общ интерес, които Съдът приема като основание за ограничаване на свободното движение в областта на предлагането на услуги, свързани с хазартни игри
В случай на утвърдителен отговор, при какви условия?
Има ли значение за отговора на трети въпрос, буква а) дали на втория въпрос се дава утвърдителен или отрицателен отговор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли член 8 от Директива[та] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да предвиди в законодателството си в полза на потребителите контрол на неравноправния характер на клаузите, които съгласно член 4, параграф 2 от [Директивата] са изключени от обхвата на този контрол?
Представляват ли при това положение разпоредбите на член 4, параграф 2 във връзка с член 8 от Директива[та] пречка за държава членка да предвиди в законодателството си в полза на потребителите контрол на неравноправния характер на клаузите, които се отнасят до определянето на „основния предмет на договора“, или до „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, дори ако тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език?
Съвместимо ли е с член 2 ЕО, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 4, параграф 1 ЕО тълкуване на член 8 и член 4, параграф 2 от [Директивата] в смисъл, че държава членка може да осъществява съдебен контрол относно неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, които са изразени на ясен и разбираем език и определят основния предмет на договора или съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
1) Може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която има за цел да овладее пристрастеността към хазартни игри, както и да се бори с измамите, и която действително допринася за постигането на тези цели, да се разглежда като ограничаваща свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако притежателят или притежателите на изключително разрешение са оправомощени да правят предлагането на услугите си на пазара привлекателно, като въвеждат нови хазартни игри и като използват реклама
Запитващата юрисдикция следва ли да провери дали незаконните дейности, свързани с игрите, могат да представляват проблем в съответната държава членка, който би могъл да се отстрани с разрастването на разрешените и регламентирани дейности, и дали това разрастване не е в такъв мащаб, че да го направи несъвместимо с целта да се овладее посочената пристрастеност?
2) С оглед на прилагането на съвместима с член 49 ЕО правна уредба на държава членка относно хазартните игри националният съд трябва ли да проверява във всеки конкретен случай дали мярката за изпълнение, която има за цел да осигури спазването на тази правна уредба, може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и дали съответства на принципа на пропорционалност, доколкото тази мярка е необходим елемент, за да се осигури полезното действие на посочената правна уредба, и не съдържа никакво допълнително ограничение по отношение на ограничението, което следва от същата правна уредба
Оказва ли въздействие върху разрешаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, обстоятелството, че посочената мярка за изпълнение е приета вследствие на намесата на публичните органи, насочена към гарантиране на спазването на националната правна уредба, или на искане на частноправен субект в рамките на гражданско производство с оглед защита на правата, които той черпи от същата правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която за организирането и рекламирането на хазартни игри прилага режим на изключителни права в полза само на един оператор и забранява на всеки друг оператор, включително и установен в друга държава членка, да предлага по интернет на територията на първата държава членка обхванати от посочения режим услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.