Дело C-145/09: Tsakouridis, Заключение от 8 юни 2010 г.

1) Следва ли използваното в член 28, параграф 3 от Директива 2004/38 […] понятие „императивни [съображения], свързани с обществената сигурност“ да се тълкува в смисъл, че само безспорни заплахи за външната или вътрешната сигурност на държавата членка могат да оправдаят [решение за] експулсиране и към тях принадлежат само съществуването на държавата с нейните съществени институции, тяхната способност да функционират, запазването на живота на населението, както и външните отношения и мирното съжителство на народите?
2) При какви предпоставки придобитото след десетгодишен престой в приемащата държава право на високо ниво на защита срещу експулсиране по член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38 може да бъде отнето впоследствие

В това отношение следва ли да се приложи по аналогия условието за загубване на правото на постоянно пребиваване, предвидено в член 16, параграф 4 от [тази директива]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос и на въпроса за прилагането по аналогия на член 16, параграф 4 от [посочената директива] отпада ли високото ниво на защита срещу експулсиране само в резултат на изтичането на определен период от време, независимо от причините за отсъствието?
4) Също така при утвърдителен отговор на втория въпрос и на въпроса за прилагането по аналогия на член 16, параграф 4 от Директива [2004/38] в състояние ли е принудителното връщане в приемащата държава членка в рамките на наказателно преследване преди изтичането на двугодишния срок да запази високото ниво на защита, дори и когато след връщането основните свободи не могат да бъдат упражнявани за продължителен период от време?