всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.

Съвместима ли е с членове 49—54 ЕО национална правна уредба, която запазва упражняването на дейността на предприятие за временна работа единствено за дружества със седалище на националната територия?
Позволяват ли съображение 19 и член 1, параграф 4 от Директива 96/71/ЕО държава членка да предоставя по-благоприятно третиране относно упражняването на дейността на предприятие за временна работа на предприятия със седалище на националната територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.

Приложимостта на разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги към национални правни уредби, които ограничават упражняването на дейността на предприятие за временна работа само до дружества със седалище на националната територия.
Тълкуването на съображение 19 и член 1, параграф 4 от Директива 96/71/ЕО относно възможността държава членка да запази подобна ограничителна мярка.
Съвместимостта на национална уредба, ограничаваща достъпа до дейността на предприятия за временна работа въз основа на седалище, с членове 49—54 ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.

1) Представлява ли търговията с контактни лещи медицински съвет, изискващ физически преглед на пациент, поради което тя не попада в приложното поле на директивата [за електронната търговия]?
2) Ако търговията с контактни лещи не представлява медицински съвет, изискващ физически преглед на пациент, следва ли член 30 ЕО да се тълкува в смисъл, че му противоречат разпоредбите на държава членка, които предвиждат, че търговия с контактни лещи може да се извършва само в специализиран магазин за медицински средства?
3) Противоречи ли на посочения в член 28 ЕО принцип на свободно движение на стоки унгарското законодателство, което разрешава търговията с контактни лещи само в специализиран магазин за медицински средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.

Допустимо ли е обединяване на дела, които са свързани по предмет, за целите на писмената и устната фаза на производството, както и за постановяване на решение, съгласно член 43 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Трябва ли понятието в член 13, A, параграф 1, буква б) от [Шеста директива] за дейности, „тясно свързани“ с болничната помощ, да се тълкува в смисъл, че съдържа условие за срок, а именно болничната помощ, с която услугата е тясно свързана, да съществува и да е действително предоставена, в процес на предоставяне или планирана, или е достатъчно да е възможно въпросната услуга да бъде тясно свързана с евентуална болнична помощ, която нито е действително предоставена, нито е планирана, за да бъдат обхванати от това понятие услугите на дадена банка за стволови клетки, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване и съхраняване на кръв от пъпната връв на новородени, предназначена да се използва за автоложна употреба?
В това отношение има ли значение обстоятелството, че описаните по-горе услуги не могат да бъдат извършени в друг момент освен при раждането?
Трябва ли член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася до всички превантивни услуги, доколкото посочените услуги се извършват преди болничната или медицинската помощ и дори преди последните да са необходими от времева и от медицинска гледна точка?
Трябва ли понятието „други надлежно признати заведения с подобно предназначение“ в член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва частните банки за стволови клетки, чиито услуги — извършвани от оправомощен медицински персонал, а именно медицински сестри, акушерки и лаборанти — се изразяват във вземането, транспорта, изследването и складирането на кръв от пъпната връв на новородено за автоложна употреба при евентуална бъдеща болнична помощ, въпреки че посочените банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществена схема за здравно осигуряване и че възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема?
В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националния закон за транспониране на [Директива 2004/23] частната банка за стволови клетки е получила разрешение от компетентните здравни органи на държавата членка за работа с тъкани и клетки, изразяваща се в обработването, съхраняването и складирането на стволови клетки от кръв от пъпната връв за автоложна употреба?
За да се даде отговор на първите три въпроса, има ли значение обстоятелството, че услугите са извършени с оглед на евентуална алогенна употреба от частна банка за стволови клетки, получила съгласно националния закон за транспониране на Директива 2004/23 разрешение от компетентните здравни органи на държавата членка за работа с тъкани и клетки, изразяваща се в обработването, съхраняването и складирането на стволови клетки от кръв от пъпната връв за алогенна употреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Съответства ли на Директива 97/81, и по-специално на клауза 4 от приложеното към нея рамково споразумение относно принципа на недопускане на дискриминация, италианското законодателство (а именно член 7, параграф 1 от Закон № 638 от 11 ноември 1983 г.), което води до това да не се отчитат като продължителност на вноските, обуславящи придобиването на пенсионни права, периодите, през които не е полаган труд в рамките на работа при вертикално непълно работно време?
Съответства ли посоченото национално законодателство на Директива 97/81, и по-специално на клауза 1 от приложеното към нея рамково споразумение, която предвижда, че националното законодателство трябва да улесни развитието на работата при непълно работно време, както и на клаузи 4 и 5 от посоченото рамково споразумение, които налагат на държавите членки да отстранят пречките от правно или административно естество, които могат да ограничат възможностите за работа при непълно работно време, тъй като несъмнено неотчитането за пенсионни цели на седмиците, през които не е полаган труд, представлява съществена пречка пред избора на работа при вертикално непълно работно време?
Може ли клауза 4 от посоченото рамково споразумение относно принципа на недопускане на дискриминация да обхване и сферата на различните видове договори за работа при непълно работно време, тъй като в случай на работа при хоризонтално непълно работно време за равен брой отработени и заплатени часове през календарната година въз основа на националното законодателство се отчитат всички седмици от календарната година, за разлика от случая на работа при вертикално непълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че субсидии, изплатени при обстоятелства като тези по спора в главното производство въз основа на национална правна уредба, предвиждаща авансови плащания преди одобряването на споразумение, могат да представляват държавни помощи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Следва ли изразът „болнична и медицинска помощ“, съдържащ се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112, да се тълкува в смисъл, че включва съвкупността или пък една или няколко (и ако е така, кои) от следните услуги: предоставяне на родителите на неродено дете на комплект от необходимото медицинско оборудване, което позволява на независим здравен работник, който присъства при раждането, да вземе кръв от пъпната връв на детето непосредствено след раждането; изследване на така взетата кръв в създадено за тази цел заведение, за да се гарантира, че кръвта не е заразена с някаква болест, която може да се предаде посредством кръвта или извлечени от кръвта стволови клетки в случай на употреба на стволовите клетки с терапевтична цел (като подобно изследване се прави отново след 6 месеца); преработване на посочената кръв от и под надзора на квалифицирани за тази цел здравни работници, за да се извлече проба от стволови клетки, годни за употреба с медицинска терапевтична цел; съхраняване на кръвта и на стволовите клетки в научно контролирани условия, за да може кръвта и стволовите клетки да се поддържат и запазят в отлично състояние, и/или предаване на кръвта по искане на родителите (докато детето не навърши 18 години) за употреба с оглед на медицинско лечение?
Следва ли понятието за дейности, „тясно свързани“ с болничната и медицинската помощ, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112, да се тълкува в смисъл, че включва всички или някои (и ако е така, кои) от посочените по-горе услуги?
Следва ли изразът „предоставяне на медицинска помощ“, съдържащ се в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, да се тълкува в смисъл, че включва съвкупността или пък една или няколко (и ако е така, кои) от следните услуги: предоставяне на родителите на неродено дете на комплект от необходимото медицинско оборудване, което позволява на независим здравен работник, който присъства при раждането, да вземе кръв от пъпната връв на детето непосредствено след раждането; изследване на така взетата кръв в създадено за тази цел заведение, за да се гарантира, че кръвта не е заразена с някаква болест, която може да се предаде посредством кръвта или извлечени от кръвта стволови клетки в случай на употреба на стволовите клетки с терапевтична цел (като подобно изследване се прави отново след 6 месеца); преработване на посочената кръв от и под надзора на квалифицирани за тази цел здравни работници, за да се извлече проба от стволови клетки, годни за употреба с медицинска терапевтична цел; съхраняване на кръвта и на стволовите клетки в научно контролирани условия, за да може кръвта и стволовите клетки да се поддържат и запазят в отлично състояние, и/или предаване на кръвта по искане на родителите (докато детето не навърши 18 години) за употреба с оглед на медицинско лечение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.

1) Следва ли член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година […] да се тълкува в смисъл, че ако конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112, не може да бъде получено в българско лечебно заведение, следва да се презумира, че това лечение не е финансирано от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или Министерството на здравеопазването, и обратно, ако това лечение е финансирано от бюджета на НЗОК или Министерството на здравеопазването, следва да се презумира, че то може да бъде предоставено в българско лечебно заведение?
2) Изразът „не може да получи въпросното лечение на територията на държавата членка, в която пребивава“ в разпоредбата на член 22, параграф 2, втора алинея на Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва ли да се тълкува като обхващащ случаите, при които лечението, което се предоставя на територията на държавата членка, в която пребивава осигуреното лице, е далеч по-неефикасно и крайно като тип лечение от това, което се предоставя в друга държава членка, или включва само случаите, при които на лицето не може да бъде оказано своевременно лечение?
3) Като се има предвид принципът на процесуалната автономия, следва ли националният съд да се съобрази със задължителните указания, дадени му от горна съдебна инстанция при отмяна на негово решение и връщането му за ново разглеждане, при положение че има основания да се смята, че тези указания противоречат на общностното право?
4) При положение че въпросното лечение не може да бъде предоставено на територията на държавата членка по местопребиваване на здравноосигуреното лице, достатъчно ли е, за да бъде тази държавна членка длъжна да издаде разрешение за лечение в друга държава членка по член 22, параграф 1, буква в) на Регламент (ЕИО) № 1408/71, въпросното лечение като тип да е включено в обезщетенията, предвидени в нормативната ѝ уредба, макар и тази уредба да не упоменава изрично конкретния способ на лечение?
5) Противопоставят ли се член 49 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на национална разпоредба като тази на член 36, алинея 1 от Закона за здравното осигуряване, според която задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това?
6) Следва ли националният съд да задължи компетентната институция на страната, в която лицето е здравноосигурено, да издаде документ за лечение в чужбина (формуляр Е 112), ако признае за незаконосъобразен отказа за издаване на такъв документ, в случай че молбата за издаването му е подадена преди осъществяване на лечението в чужбина и лечението е приключило към момента на постановяване на съдебното решение?
7) Ако отговорът на предния въпрос е положителен и отказът да бъде издадено разрешение за лечение в чужбина бъде признат за незаконосъобразен от съда, по какъв ред следва да бъдат възстановени направените от здравноосигуреното лице разходи по лечението му:
а) директно от страната, в която е осигурено, или от страната, в която е осъществено лечението, след представяне на разрешение за лечение в чужбина?
б) в какъв размер, в случай че размерът на обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка по местопребиваване, се различава от размера на обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка, където е предоставено лечението, като се има предвид разпоредбата на член 49 ЕО, установяваща забрана за ограничения в свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 […] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да приемат правило, съгласно което само определени видове залагане (върху резултати от конни надбягвания) и лотарии са освободени от данъчно облагане, а всички „други форми на хазарт“ са изключени от освобождаването от данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form