Tizzano

1) Противоречи ли на общностното право, и по-специално на правото на потребителите и ползвателите, национален съдебен орган да не се произнесе служебно ab limine litis и на който и да е етап от производството относно нищожността и необходимостта от заместване с друга на клауза за мораторни лихви (в размер на 29 % в настоящия случай) в договор за потребителски кредит
Може ли съдът, без да нарушава правата на потребителя, [признати] от общностната правна уредба, да предпочете да отложи възможния анализ на такава клауза до отправянето на искане от длъжника (чрез съответното процесуално възражение)?
2) За целта какво трябва да е съобразеното тълкуване на член 83 от Кралски законодателен декрет № 1/2007 (предишен член 8 от Общ закон № 26/1984 от 19 юли 1984 г. за защита на потребителите и ползвателите) в светлината на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и член 2 от Директива 2009/22/ЕИО
За целта какъв е обхватът на предвиденото в член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, че неравноправните клаузи „не са обвързващи за потребителя“?
3) Възможно ли е да се изключи служебният контрол ab limine litis, когато молителят ясно посочва в молбата вида на мораторната лихва, размера на дълга, включващ главница и лихви, наказателните неустойки по договора и разноските, вида на лихвата и периода, за който се претендират посочените лихви (или се позовава на служебно добавяне към главницата на законна лихва съгласно правото на държавата членка по произход), основанието на молбата, включително обстоятелства като основанието на дълга и претендираните лихви, и се уточнява дали става въпрос за законна, договорна, капитализирана лихва или лихва по заем, дали е изчислена от молителя и процентът, който се прибавя към основния лихвен процент на Централната банка, както е по общностния регламент за създаване на процедура за европейска заповед за плащане?
4) Задължават ли при липса на транспониране член 5, [параграф 1], букви л) и м) и член 6 от Директива 2008/48/ЕО — като говорят за „механизмите за регулирането му“ — и член 10, [параграф 2], буква л) от Директива 2008/48/ЕО — като се позовават на „механизмите за регулирането му“ — финансовата институция специално да посочи и открои ясно и отделно (а не в корпуса на текста без каквото и да е обособяване) като „преддоговорна информация“ вида на лихвата за забава в случай на неплащане и елементите, които се взимат предвид при определянето ѝ (финансови разходи, разходи за събиране…), както и да включи предупреждение за последиците във връзка с елементите, отнасящи се до разходите?
5) Включва ли член 6, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕИО задължение да се съобщи, че кредитът или заемът е станал предсрочно изискуем, което води до начисляване на мораторна лихва
Приложим ли е принципът на забрана на неоснователното обогатяване по член 7 от Директива 2008/48/ЕИО, когато кредитната институция иска да получи не само възстановяване на стоката (капитала на заема), а и прилагане на особено високи лихви за забава?
6) Може ли съдът, при липса на транспониране и в светлината на член 11, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, служебно да разгледа като нелоялна практиката за включване в текста на договора на клауза за мораторни лихви?