Silva de Lapuerta
Съдия докладчик – Silva de Lapuerta
Дело C-114/20: P(R) и Belegging-Maatschappij« Far-East »/ЕЦБ, Определение от 17 декември 2020 г.
Какви са кумулативните условия за предоставяне на обезпечителни мерки и какво е значението на всеки от тях в съдебната практика на Съда на Европейския съюз?
При какви обстоятелства финансовата вреда може да се счита за непоправима и какви доказателства следва да представи заявителят във връзка с предвидимите последици при липса на обезпечителни мерки?
Може ли вредата за репутацията, настъпила преди оспорвания акт, да обоснове спешност при разглеждането на искане за обезпечителни мерки срещу актове на институциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/19: Minister for Justice and Equality (Demande de protection internationale en Irlande), Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Как трябва да се тълкува посочването на „съответната държава членка“ в член 25, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2005/85 — като отнасящо се до първата държава членка, предоставила на кандидата закрила, равностойна на убежище, като отнасящо се до втората държава членка, в която е подадена последваща молба за международна закрила, или като отнасящо се до която и да е от тези държави членки?
Трябва ли член 25 от Директива 2005/85 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която не е обвързана от Директива 2013/32, но е обвързана от Регламент „Дъблин III“, да приеме мярка като разглежданата в настоящия случай, по силата на която молба за убежище на гражданин на трета страна, на когото преди това е предоставена субсидиарна закрила от друга държава членка, се счита за недопустима?
Ако гражданин на трета страна, на когото е предоставена международна закрила под формата на субсидиарна закрила в една първа държава членка, се премести на територията на втора държава членка, представлява ли подаването на последваща молба за международна закрила във втората държава членка злоупотреба с право, така че втората държава членка да има право да приеме мярка, съгласно която такава последваща молба е недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/20: Price/Съвет, Определение от 8 декември 2020 г.
Правомощията на съдията по обезпечителното производство относно възможността за изслушване на страните и приемане на допълнителни становища и доказателства след края на писмената или устната фаза на производството.
Изискванията за допустимост на молбата за обезпечителни мерки, включително необходимостта искът или жалбата в главното производство да са prima facie допустими.
Критериите за допустимост на жалба за отмяна по член 263, четвърта алинея ДФЕС, по-конкретно изискването жалбоподателят да бъде пряко и лично засегнат от акта, срещу който се обжалва.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/20: Price/Съвет, Определение от 8 декември 2020 г.
Разрешава ли се процесуална нередност при отказа за приемане на спонтанно подадена реплика след приключване на писмената фаза на производството по обезпечителни мерки?
Достатъчно ли е представеното от жалбоподателя доказателство и яснота в искането за обезпечителни мерки, за да се допусне допълване с последващи писмени становища?
Налице ли е индивидуална засегнатост по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, когато оспорената мярка може да засегне значителен брой лица, а не само жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/19: Minister van Buitenlandse Zaken, Съдебно решение от 24 ноември 2020 г.
Изисква ли член 32, параграфи 2 и 3 от Визовия кодекс във връзка с член 47 от Хартата от държавата членка, приела окончателно решение за отказ да издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от този кодекс поради отправеното от друга държава членка възражение за издаване на визата, да посочи в това решение коя държава членка е отправила такова възражение, конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, както и наличните способи за защита срещу него и, когато срещу това решение е подадена жалба на основание член 32, параграф 3 от същия кодекс, съдилищата на приелата решението държава членка трябва ли да могат да проверят по същество законосъобразността на възражението срещу издаването на визата, отправено от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/19: Viasat Broadcasting UK, Съдебно решение от 24 ноември 2020 г.
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за услуга от общ икономически интерес и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация?
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/19: Aktiva Finants, Съдебно решение от 11 ноември 2020 г.
Трябва ли член 24, точка 1, първа алинея, първа алтернатива от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че предметът на искове от собственик на жилище, които целят да забранят на друг собственик на жилище да променя самоволно и без съгласието на останалите етажни собственици обект в режим на етажна собственост, по-специално неговото предназначение, е предявяването на вещни права?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че предметът на посочените [в първия въпрос] искове са права въз основа на договор, които следва да се изпълнят по местонахождението на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/19: Комисия/Италия и др., Заключение от 29 октомври 2020 г.
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС по отношение на тежестта на доказване, която пада върху Комисията, за да установи, че отговорност за дадена мярка за помощ носи държавата и че мярката е предоставена чрез ресурси на държавата
Изопачаване на националното право и на фактите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/19: Bundesrepublik Deutschland (Détermination des taux des péages pour l’utilisation d’autoroutes), Съдебно решение от 28 октомври 2020 г.
Може ли лице, което дължи тол такси, да се позовава като частноправен субект пред национални съдилища на спазването на разпоредбите относно изчисляването на тол такса съгласно член 7, параграф 9 и член 7а, параграфи 1 и 2 от [изменената Директива 1999/62], когато при установяването със закон на тол такси държавата членка не е спазила напълно посочените разпоредби или ги е транспонирала неправилно във вреда на дължащия тол такси?
Могат ли и разходите за пътна полиция да се вземат предвид като разходи за експлоатацията на пътната мрежа по смисъла на член 7, параграф 9, второ изречение от [изменената Директива 1999/62]?
Води ли превишаването на разходите за инфраструктура, които могат да се вземат предвид в претеглена осреднена тол такса, в размер
i) до 3,8 %, по-специално когато се вземат предвид разходи, които по същество не следва да се вземат предвид;
ii) до 6 %
до нарушение на забраната за превишаване на разходите по член 7, параграф 9 от [изменената Директива 1999/62], като последицата е, че в това отношение не се прилага националното право?
Трябва ли решение на Съда от 26 септември 2000 г., Комисия/Австрия (C‑205/98, EU:C:2000:493, т. 138) да се разбира в смисъл, че значително превишаване на разходите в крайна сметка не може да се компенсира чрез представено в съдебно производство последващо изчисление на разходите, с което се цели да се докаже, че в крайна сметка установеният размер на тол таксата фактически не превишава разходите, които могат да се вземат предвид?
В случай че отговорът на третия въпрос, буква а) следва да е отрицателен:
Трябва ли последващото изчисляване на разходите след изтичане на периода, за който се отнася калкулацията, да се основава изцяло на действителните разходи и действителните приходи от тол такси, т.е. не на предположенията в това отношение в първоначалната прогнозна калкулация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/19: Eco TLC, Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че механизъм, посредством който частна екологична организация с нестопанска цел, която притежава издадено от публичните органи разрешение и сключва с лицата, пускащи на пазара определена категория продукти, договори, по силата на които събира от тях финансови вноски в замяна на услуга, изразяваща се в осигуряване за тяхна сметка на третирането на отпадъците, получени от тези продукти, и която изплаща на оператори, които отговарят за разделното събиране на тези отпадъци и за тяхното оползотворяване, субсидии, чийто размер е определен в разрешението на екологичната организация на базата на екологични и социални цели, представлява намеса на държавата или посредством държавни ресурси по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.