Дело C-321/19: Bundesrepublik Deutschland (Détermination des taux des péages pour l’utilisation d’autoroutes), Съдебно решение от 28 октомври 2020 г.

Може ли лице, което дължи тол такси, да се позовава като частноправен субект пред национални съдилища на спазването на разпоредбите относно изчисляването на тол такса съгласно член 7, параграф 9 и член 7а, параграфи 1 и 2 от [изменената Директива 1999/62], когато при установяването със закон на тол такси държавата членка не е спазила напълно посочените разпоредби или ги е транспонирала неправилно във вреда на дължащия тол такси?

Могат ли и разходите за пътна полиция да се вземат предвид като разходи за експлоатацията на пътната мрежа по смисъла на член 7, параграф 9, второ изречение от [изменената Директива 1999/62]?

Води ли превишаването на разходите за инфраструктура, които могат да се вземат предвид в претеглена осреднена тол такса, в размер
i) до 3,8 %, по-специално когато се вземат предвид разходи, които по същество не следва да се вземат предвид;
ii) до 6 %
до нарушение на забраната за превишаване на разходите по член 7, параграф 9 от [изменената Директива 1999/62], като последицата е, че в това отношение не се прилага националното право?

Трябва ли решение на Съда от 26 септември 2000 г., Комисия/Австрия (C‑205/98, EU:C:2000:493, т. 138) да се разбира в смисъл, че значително превишаване на разходите в крайна сметка не може да се компенсира чрез представено в съдебно производство последващо изчисление на разходите, с което се цели да се докаже, че в крайна сметка установеният размер на тол таксата фактически не превишава разходите, които могат да се вземат предвид?

В случай че отговорът на третия въпрос, буква а) следва да е отрицателен:
Трябва ли последващото изчисляване на разходите след изтичане на периода, за който се отнася калкулацията, да се основава изцяло на действителните разходи и действителните приходи от тол такси, т.е. не на предположенията в това отношение в първоначалната прогнозна калкулация?