Silva de Lapuerta
Съдия докладчик – Silva de Lapuerta
Дело C-7/20: Hauptzollamt Münster (Lieu de naissance de la TVA), Съдебно решение от 3 март 2021 г.
Трябва ли член 71, параграф 1, втора алинея от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че разпоредбата на член 87, параграф 4 от [Митническия кодекс] следва да се приложи по аналогия към възникването на данъка върху добавената стойност (данък върху оборота при внос)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/19: Комисия/Италия и др., Съдебно решение от 2 март 2021 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е наложил на Европейската комисия по-строги изисквания за доказване на отговорността на държавата и използването на държавни ресурси при частноправни образувания, отколкото предвижда съдебната практика по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Изопачил ли е Общият съд фактите и италианското право при анализа на правомощията на Banca d’Italia и характера на вноските във FITD, като по този начин е допуснал грешка в правната квалификация на спорните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-800/19: Mittelbayerischer Verlag, Заключение от 23 февруари 2021 г.
1. Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се разбира в смисъл, че компетентността, основана на привръзка към центъра на интересите, намира приложение по дело, образувано по иск на физическо лице за защита на свързани с личността му права, в случай че посочената като действие, нарушаващо тези права, публикация в интернет не съдържа данни, отнасящи се пряко или косвено до това конкретно физическо лице, а данни или твърдения, оставящи впечатление за противоправни действия на общността, към която принадлежи ищецът (при конкретните обстоятелства по делото: народ), от които същият извежда нарушение на свързани с личността му права?
2. Следва ли, по дело за включваща имуществени и неимуществени елементи защита на свързани с личността права срещу нарушение в интернет, при преценка на основанието за компетентност, предвидено в член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012], тоест когато се прави преценка дали националният съд е съд по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, да се вземат под внимание обстоятелства като:
– кръгът от потребители, до които поначало е адресирана интернет страницата, на която възниква нарушението,
– езикът, използван на тази интернет страница, или на спорната публикация,
– времето, през което спорната информация в интернет е била достъпна за потребителите,
– личните обстоятелства, свързани с ищеца, например преживявания по време на война и настояща обществена дейност, сочени по разглежданото дело като основания за възникването на конкретно право на противопоставяне по съдебен ред срещу разпространяването на твърдения против колективна общност, на която ищецът е член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/19: T.H.C. (Placement en rétention – Délai de recours), Определение от 11 февруари 2021 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда преклузивен срок от пет дни за обжалване на решение за недопустимост на последваща молба за международна закрила, включително почивните и празничните дни, със стандартите по член 46 от Директива 2013/32 и член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Гарантират ли процедурните механизми, предвидени от държавата членка, на задържаните заявители реален и ефективен достъп до правна помощ и до досието им в рамките на петдневния срок за обжалване?
Изпълнени ли са принципът на еквивалентност и принципът на ефективност при прилагането на петдневния срок за обжалване спрямо решения, основаващи се на правото на Съюза, в сравнение със сходни вътрешноправни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/19: Maksu- ja Tolliamet, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Трябва ли член 16 от Директива 2010/24 да се тълкува в смисъл, че получилата искането за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка, когато се произнася по това искане въз основа на националното законодателство (което запитаната юрисдикция може да направи съгласно член 16, първо изречение), е обвързана от становището на юрисдикцията на държавата по установяване на молителя, що се отнася до необходимостта от обезпечителни мерки и до възможността за налагането на такива, ако на юрисдикцията е бил представен документ, съдържащ това становище (член 16, параграф 1, втора алинея, последно изречение, съгласно което не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/19: G. M. A. (Demandeur d’emploi), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС и член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде наето на работа, че този срок не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца и че през този срок приемащата държава членка може да изисква търсещото работа лице да представи доказателства, че търси работа и има реален шанс да бъде наето на работа?
Трябва ли членове 15 и 31 от Директива 2004/38, членове 41 и 47 от Хартата, както и принципите на предимство и на полезно действие, да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по жалба срещу решение, с което се отказва предоставянето на право на пребиваване за повече от три месеца на търсещо работа лице, юрисдикциите на приемащата държава членка са длъжни да упражняват пълен съдебен контрол и да вземат предвид обстоятелства, настъпили след постановяване на посоченото решение, когато тези обстоятелства може да доведат до промени в положението на търсещото работа лице и да обосноват предоставянето на посоченото право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/20: Anglo Austrian AAB и Belegging-Maatschappij “Far-East”/ЕЦБ, Определение от 17 декември 2020 г.
Допустимо ли е подаване на нова молба за обезпечителни мерки при наличие на твърдени „нови факти“ и каква е преценката на съда относно тяхната значимост?
Спазени ли са процесуалните гаранции и правото на изслушване на жалбоподателите в процедурата по разглеждане на молбата за обезпечителни мерки?
Изпълнени ли са кумулативните условия за предоставяне на обезпечителни мерки и приложими ли са критикуваните от жалбоподателите критерии за оценка на доказателствата и баланс на интересите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/20: Anglo Austrian AAB и Belegging-Maatschappij “Far-East”/ЕЦБ, Определение от 17 декември 2020 г.
Представляват ли изложените от жалбоподателите обстоятелства „нови факти“ по смисъла на член 160 от Процедурния правилник на Общия съд, които обосновават ново искане за обезпечителни мерки?
Нарушени ли са процесуалните права и гаранции на жалбоподателите, включително правото на изслушване, при разглеждане на искането за обезпечителни мерки?
Допустимо ли е в производството по обжалване съдът да ревизира фактическите констатации и преценката на доказателствата, освен при наличие на явна изопаченост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/19: Сметна палата/Pinxten, Заключение от 17 декември 2020 г.
Злоупотреба със средства на Европейската сметна палата за финансиране на дейности, които не са свързани или не са съвместими със задълженията на член на Европейската сметна палата
Злоупотреба и неправомерно използване на данъчни привилегии
Посочване на неверни данни в декларации за настъпване на застрахователни събития
Недекларирана и неправомерна дейност като управител на търговско дружество и като активен участник в политическа дейност
Конфликт на интереси, създаден с предложение до ръководител на одитиран обект да наеме частен апартамент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/20: P(R) и Belegging-Maatschappij« Far-East »/ЕЦБ, Определение от 17 декември 2020 г.
Какви са изискванията за доказване на сериозна и непоправима вреда при искане за обезпечителни мерки, особено когато вредата е с финансов характер?
Могат ли да се приложат изключения от изискването за спешност при отнемане на лиценз на кредитна институция, аналогично на изключенията в областта на обществените поръчки?
Доколко националните конституционни разпоредби и съдебна практика могат да влияят на критериите за преценка на исканията за спиране изпълнението на акт на институция на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.