Rosas
Съдия докладчик – Rosas
Дело C-586/15: Nestlé Unternehmungen Deutschland/Lotte, Определение от 9 ноември 2017 г.
Правилно ли е извършена правната квалификация на отличителните елементи на по-ранната марка при оценка на използването ѝ в различна форма по член 15, параграф 1, втори алинея, буква а) от Регламент № 207/2009?
Приложима ли е съдебната практика относно възприемането на словесни елементи при оценка на сериозното използване на по-ранна марка за целите на член 15, параграф 1, втори алинея, буква а) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/16: I, Съдебно решение от 26 октомври 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Транспорт — Свидетелство за управление — Директива 2006/126/ЕО — Член 2, параграф 1 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление — Понятие за свидетелство за управление — Удостоверение за положен изпит за свидетелство за управление (certificat d’examen du permis de conduire (CEPC), което дава право на притежателя си да управлява моторно превозно средство на територията на издалата го държава членка преди връчването на окончателното свидетелство за управление — Положение, при което притежателят на CEPC управлява превозно средство в друга държава членка — Задължение за признаване на CEPC — Санкции, наложени на притежателя на CEPC за управлението на превозно средство извън територията на държавата членка, издала посоченото CEPC — Пропорционалност“ По дело C‑195/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Kehl (Районен съд Кел, Германия) с акт от 24 март 2016 г., постъпил в Съда на 7 април 2016 г., в рамките на наказателно производство срещу I, в присъствието на: Staatsanwaltschaft Offenburg, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за нидерландското правителство, от B. Koopman и K. Bulterman, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от G. Braun и N. Yerrell, в качеството ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/16: Puškár, Съдебно решение от 27 септември 2017 г.
Допуска ли член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — съгласно който всеки, чиито права, следователно и правото на личен живот във връзка с обработването на лични данни, предвидено в член 1, параграф 1 и последващите разпоредби от Директивата относно защитата на данните, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия — национална правна уредба, която обвързва упражняването на правото на ефективна съдебна защита, и по-конкретно обжалването пред административен съд, с условието жалбоподателят, за да защити правата си, да изчерпи правните средства за защита, предоставени с разпоредбите на специален закон като словашкия закон за административните жалби, преди да обжалва по съдебен ред?
Възможно ли е правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и тайната на съобщенията, предвидено в член 7, както и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата, в случай на твърдяно нарушение на правото на защита на личните данни, предвидено по отношение на Европейския съюз, основно в посочената директива относно защитата на данните, [и включващо] по-специално:
– задължението на държавите членки да гарантират правото на личен живот при обработването на лични данни (член 1, параграф 1), както и,
– правомощието на държавите членки да предвиждат обработването на лични данни, ако е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес (член 7, буква д) или за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните,
– както и предвид изключителните правомощия на държава членка (за ограничаване на обхвата на правата и задълженията) (член 13, параграф 1, букви д) и е), ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на Европейския съюз, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси,
да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка не може, без съгласието на заинтересованото лице, да съставя списъци с лични данни за целите на събирането на данъци, т.е. че само по себе си събирането на лични данни за ползване от публичен орган с цел борба с данъчните измами представлява риск?
Може ли списък на финансов орган на държава членка, съдържащ лични данни на жалбоподателя и чийто поверителен характер се гарантира с подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу неразрешено разкриване или достъп съгласно член 17, параграф 1 от горепосочената директива относно защитата на данните, с който жалбоподателят се е снабдил без законното съгласие на този финансов орган на държавата членка, да се счита поради това за незаконно доказателство, чието представяне трябва да се отхвърли от националния съд в съответствие с принципа на правото на Съюза за справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз?
В съответствие ли е с горепосоченото право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (по-специално съгласно горепосочения член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз) практика на националния съд, при която, в случай че съществува практика на Европейския съд по правата на човека, която е различна от предоставения от Съда на Европейския съюз отговор, националният съд дава предимство на становището на Съда на Европейския съюз в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС и член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/15: The Trustees of the BT Pension Scheme, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предоставят права на акционер — получател на дивиденти, квалифицирани като „дивиденти от чуждестранни доходи“ (foreign income dividend), който е местно лице на същата държава членка като дружеството, което разпределя тези дивиденти, като се има предвид по-специално решение от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation (C‑446/04, EU:C:2006:774)?
Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
а) акционерът не подлежи на облагане с данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/17: Demarchi Gino, Определение от 7 септември 2017 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговори на преюдициален въпрос относно тълкуването на член 47, параграф 2 от Хартата във връзка с национална уредба, която не попада в приложното поле на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/15: Комисия/Breyer, Съдебно решение от 18 юли 2017 г.
Попадат ли писмените становища, изготвени от държава членка за целите на съдебно производство и държани от Европейската комисия, в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на институциите на Европейския съюз, с оглед на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС и особеното естество на тези документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/15: Freitag, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава членка, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и в тази друга държава членка придобие (възстанови) първоначалното си фамилно име, получено при раждането му, без промяната в името да е обусловена от промяна в семейно-правния му статут, при положение че името не е придобито по време на обичайното пребиваване на гражданина в другата държава членка и че е променено по негово искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/16: Paper Consult, Заключение от 31 май 2017 г.
1) Допуска ли Директива 2006/112 национална правна уредба, в съответствие с която се отказва право на приспадане на [ДДС] на данъчнозадължено лице с мотива, че лицето, извършващо доставката и издало фактурата, в която са посочени разходът и [ДДС], е обявено за неактивно от страна на данъчната администрация
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 2006/112 национална правна уредба, в съответствие с която, при условията на първия въпрос, е достатъчно оповестяването на списъка на обявените за неактивни данъчнозадължени лица в седалището на [ANAF] и публикуването му на интернет сайта на посочената агенция в раздела „Публикувани известия — Известия относно стопанските субекти“, за да бъде отказано право на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/15: Safa Nicu Sepahan/Съвет, Съдебно решение от 30 май 2017 г.
Налице ли е достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, при приемането на ограничителни мерки без представяне на доказателства за тяхната обоснованост?
Достатъчно ли е мотивирано и пропорционално определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от Общия съд?
Длъжен ли е Общият съд да присъди обезщетение за имуществени вреди при твърдения за прекратени търговски отношения, загубени договори и други икономически последици от ограничителните мерки, когато не са представени достатъчно доказателства за наличието и размера на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/16: I, Заключение от 16 май 2017 г.
1) Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се признава придобито в друга държава членка разрешение за управление на моторни превозни средства, по-специално когато това разрешение е придобито съгласно изискванията на Директива 2006/126?
2) Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се признава удостоверителен документ, издаден от друга държава членка на притежател на разрешение за управление на моторни превозни средства, придобито в тази друга държава членка съгласно изискванията на Директива 2006/126, въпреки че тази държава членка е предвидила, че удостоверителният документ е валиден само за определен срок и само на нейна територия, и въпреки че освен това удостоверителният документ не отговаря на изискванията на Директива 2006/126 във връзка с образеца на свидетелство за управление на моторни превозни средства?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която водачът следва да бъде наказан за престъплението управляване на моторно превозно средство без право за управление, макар че в друга държава членка той е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Директива 2006/126, без обаче да може да докаже това с удостоверителен документ, съответстващ на утвърдения с Директива 2006/126 образец на свидетелство за управление?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126 или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, доколкото в тази държава окончателното свидетелство за управление се издава на кандидата веднага след успешното полагане на практическия изпит, следва да се накаже за извършено административно нарушение водачът, който в друга държава членка е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Директива 2006/126, но е управлявал моторно превозно средство, без да носи със себе си окончателно свидетелство за управление като доказателство за придобитата правоспособност, тъй като такова свидетелство все още не му е било издадено поради особеностите на процедурата за издаване на окончателното свидетелство за управление в тази държава членка, върху които водачът не може да влияе, а вместо него е носел административно удостоверение, че е изпълнил изискванията за придобиването на разрешение за управление на моторни превозни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.