Regan
Съдия докладчик – Regan
Дело C-456/20: Crédit agricole/ЕЦБ, Определение от 16 юни 2021 г.
Допустимо ли е класифициране на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред без предварително разрешение от компетентния орган съгласно член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, включително и след изменението на тази разпоредба?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност, пропорционалност и равно третиране при постановяване на спорните решения от Общия съд, особено по отношение на размера на наложените санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/19: Allemagne – Ville de Paris и др./Комисия, Заключение от 10 юни 2021 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „пряко засягане“ по смисъла на член 263 ДФЕС по отношение на процесуалната легитимация на местните органи
Неправилна преценка относно наличието на мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС
Липса на компетентност на Европейската комисия да приеме оспорвания регламент, с който се изменят съществени елементи на основното законодателство
Неправилно определяне на обхвата на отмяната на оспорвания регламент
Неправилно ограничаване на действието във времето на отмяната на оспорвания регламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/20: ECHA, Определение от 4 юни 2021 г.
Следва ли делото да се заличи от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски в случай на приключване на производството вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, които са направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-938/19: Energieversorgungscenter Dresden-Wilschdorf, Заключение от 3 юни 2021 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива [2003/87] да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба като член 2, параграф 4, изречение 1 от [TEHG], в съответствие с която и спрямо инсталация, получила разрешително съгласно [BImSchg], се прилага [СТЕ], доколкото това разрешително се отнася и за спомагателни съоръжения, които не отделят емисии на парникови газове?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
Следва ли от предвидените в изготвения от Комисията [формуляр за събиране на данни] и зададени на държавите членки критерии за изчисляване на коригираната квота […] за топлинна енергия, внасяна от инсталации, за които не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, че същата тази квота следва да се прилага към общата топлинна енергия, произведена в инсталацията, за която се прилага [СТЕ], дори когато ясно може да се установи, че внасяната топлинна енергия е от един или няколко отделно отчитани топлинни потоци, които могат да бъдат идентифицирани, и/или от вътрешно потребление на топлинна енергия в инсталацията?
3) Трябва ли член 6, параграф 1, трета алинея от Решение [2011/278] да се тълкува в смисъл, че определящият топлинен процес на подинсталацията с топлинен показател, се отнася до отрасъл или подотрасъл, за който в съответствие с Решение [2010/2] се счита, че е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, когато тази топлинна енергия се използва за производството на охладителна енергия, а охладителната енергия се потребява от инсталация, за която не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, в отрасъл или подотрасъл, който е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии?
Зависи ли приложимостта на член 6, параграф 1, трета алинея от Решение [2011/278] от това дали охладителната енергия се произвежда в границите на инсталацията, за която се прилага [СТЕ]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/19: SK Telecom, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Следва ли член 59а, [първа алинея,] буква б) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че използването на роуминг в държава членка под формата на достъп до националната мобилна телефонна мрежа с цел осъществяване на входящи и изходящи връзки от „данъчно незадължен краен клиент“, който се намира временно на националната територия, представлява „ползване и експлоатация“ в тази държава членка, което оправдава прехвърляне на мястото на доставка от третата държава в тази държава членка, въпреки че нито операторът, доставящ мобилни телефонни услуги, нито крайният клиент са установени на територията на [Съюза] и крайният клиент няма постоянен адрес или обичайно местоживеене на територията на [Съюза]?
Следва ли член 59а, [първа алинея,] буква б) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че мястото на доставка на далекосъобщителните услуги, описани във въпрос 1, които съгласно член 59 от [тази директива] се реализират извън [Съюза], може да бъде прехвърлено на територията на държава членка, въпреки че нито операторът, доставящ мобилни телефонни услуги, нито крайният клиент са установени на територията на [Съюза] и крайният клиент няма постоянен адрес или обичайно местоживеене на територията на [Съюза], само защото далекосъобщителните услуги в третата държава не подлежат на облагане с данък, съпоставим с [ДДС] съгласно правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Определение от 13 април 2021 г.
Необходимо ли е да се представят конкретни и подробни доказателства за вероятността от настъпване на сериозна и непоправима вреда, за да се уважи искането за временна обезпечителна мярка?
Явява ли се вредата от финансов характер достатъчно основание за приемане на временна мярка, когато липсват изключителни обстоятелства и конкретни доказателства за нейната непоправимост?
Достатъчно ли е абстрактното позоваване на засягане на основна свобода или евентуално нарушение на правото на Съюза, за да се установи необходимостта от временна мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Определение от 13 април 2021 г.
Налице ли е неотложност, изразяваща се в опасност от значителна и непоправима вреда, която да обоснове спиране на изпълнението по член 278 ДФЕС?
Може ли опасността от накърняване на основни права сама по себе си да се приеме за достатъчно основание за допускане на временни мерки?
Допустимо ли е спиране на изпълнението, когато твърдяната вреда не произтича пряко от влизането в сила на оспорвания акт и не би могла да бъде предотвратена чрез спиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.