всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Moitinho de Almeida

Съдия докладчик – Moitinho de Almeida

Дело C-198/97: Комисия/Германия, Заключение от 26 януари 1999 г.

Нарушение на принципа на колегиалност при вземането на решение от Комисията
Неспазване на задълженията по член 4, параграф 1 от Директива 76/160/ЕИО относно качеството на водите за къпане
Неспазване на задълженията по член 6, параграф 1 от Директива 76/160/ЕИО относно минималната честота на вземане на проби

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/97: Eurowings Luftverkehr, Заключение от 26 януари 1999 г.

Съвместими ли са разпоредбите за добавяне във втората изречение на параграф 8(7) и във втората изречение на параграф 12(2)2 от [GewStG] с принципа на свободата на предоставяне на услуги съгласно член 59 от Договора за Европейския съюз от 7 февруари 1992 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/97: IP, Съдебно решение от 17 декември 1998 г.

1) Следва ли членове 3, 4 и 5 от Директива 90/394 от 28 юни 1990 година относно защитата на работниците от рисковете, свързани с излагането на канцерогени при работа (шеста индивидуална директива), да се тълкуват в смисъл, че задължението за предприемане на мерки за намаляване и замяна на риска, както и за избягване или намаляване на излагането на канцерогени, зависи от резултата от „оценката на риска“, посочена в член 3?
Ако е така, изключва ли Директива 90/394 национална разпоредба, която предвижда, че работодателят е длъжен да предприеме действия за замяна или намаляване, доколкото е „технически възможно“, на използването на канцерогени и/или да намали нивото на излагане на работниците „до възможно най-ниското технически ниво“, независимо дали е установен и надлежно оценен конкретен риск по член 3 от директивата, и която предвижда, в случай на неизпълнение на тези задължения, наказателни санкции — включително лишаване от свобода — които, според формулировката, не се различават от тези, предвидени за случаите, когато, въпреки че е установен и надлежно оценен конкретен риск, работодателят не предприема предписаните от закона мерки?
2) Изключва ли правото на Общността, както е предвидено в член 4 от Директива 89/655 (доколкото се прави разграничение по отношение на сроковете за адаптиране на работното оборудване между оборудване, предоставено на работниците до 31 декември 1992 г., и такова, предоставено след тази дата), национална разпоредба, която, евентуално в противоречие с принципите на разумност и пропорционалност, не прави такова разграничение и определя единен срок от три месеца за влизане в сила за всички случаи (дори когато работодателят подлежи на тежки наказателни санкции)?
3) Следва ли членове 3, 4 и 5 от Директива 90/394 (и съответните членове на Законодателен декрет № 626/94, с който се транспонира тази директива) да се тълкуват в смисъл, че работодателите — и съответно другите лица, посочени в член 6 от Законодателен декрет № 626/94 — са обект на задължения и отговорности относно намаляването на съдържанието на бензен в бензина до нива, по-ниски от определените в Директива 85/210 и до още по-ниските нива, определени в Законодателен декрет № 294/96?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/97: Voeten и Beckers, Съдебно решение от 10 декември 1998 г.

Забранява ли член 51, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на системите за социална сигурност към работници, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета от 2 юни 1983 година, компетентният орган да извършва административния и медицинския контрол на получателя на обезщетение за инвалидност, който е бивш граничен работник и пребивава на територията на друга държава членка, различна от тази на компетентния орган, и чийто адрес е по-близо до седалището на компетентния орган, отколкото до седалището на органа по местоживеене, без преди това да е поискал извършването на медицински преглед от органа по местоживеене

Забранява ли член 40 от този регламент компетентният орган при първоначалното определяне на правото на обезщетение за инвалидност на лице, което пребивава на територията на друга държава членка, различна от тази на компетентния орган, да определи степента на неработоспособност въз основа на собствен медицински преглед, без преди това да е поискал медицински преглед от органа по местоживеене

В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, прилага ли се същото, ако компетентният орган не е поискал и съответно не е взел предвид медицински документи и доклади, както и административни сведения от органа на държавата по местоживеене, а е взел предвид само медицинска информация от лекуващите лекари в държавата, в която лицето се лекува?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-346/97: Braathens, Заключение от 12 ноември 1998 г.

1. Противоречат ли описаните по-горе мерки за облагане, приети съгласно Закон 1988:1567 за екологичния данък върху вътрешната въздушна навигация, на Директива 92/81/ЕИО на Съвета („Директивата за минералните масла“), чл. 8, параграф 1, буква б) от която предвижда, че държавите членки освобождават от хармонизирания акциз минералните масла, доставени за използване като авиационно гориво, с изключение на случаите на частни развлекателни полети?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли чл. 8, параграф 1, буква б) от Директивата за минералните масла да се счита за разполагащ с пряко действие, така че разпоредбата да може да бъде позовавана от частно лице срещу държавен орган пред национален съд?
3. Ако Директивата за минералните масла следва да се прилага в настоящия случай, могат ли разглежданите мерки за облагане да бъдат разделени на съвместими и несъвместими с правото на ЕО части, поради факта, че шведският екологичен данък се изчислява частично на базата на потреблението на гориво и частично на базата на емисиите на въглеводороди и азотни оксиди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/97: Réunion européenne и др., Съдебно решение от 27 октомври 1998 г.

1. Представлява ли иск, с който получателят на стоки, установил, че те са повредени след приключване на превозването им по море, а след това и по суша, или неговият застраховател, който е встъпил в правата му след изплащане на обезщетение, търси обезщетение за претърпените вреди, позовавайки се на коносамента, издаден за морския превоз, не срещу лицето, което е издало този документ на своята бланка, а срещу лицето, което ищецът счита за действителния морски превозвач, иск, основан на договора за превоз, и попада ли той поради това или по други причини в обхвата на делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от Конвенцията?
2. Ако на предходния въпрос се отговори отрицателно, представлява ли делото такова, свързано с непозволено увреждане по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията, или следва да се приложи принципът, установен в член 2 от Конвенцията, според който съдилищата на държавата, на чиято територия е местожителството на ответника, са компетентни?
3. В случай че делото следва да се разглежда като такова, свързано с непозволено увреждане, може ли мястото, където получателят, след приключване на морския превоз и последващия сухопътен превоз, просто е установил, че доставените му стоки са повредени, да представлява — и ако да, при какви условия — мястото на настъпване на вредата, което според решението на Съда от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Bier/ Mines de Potasse d'Alsace може да бъде „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията?
4. Може ли ответник, който е с местожителство на територията на Договаряща държава, да бъде привлечен в друга Договаряща държава пред съда, разглеждащ иск срещу съответник, който не е с местожителство на територията на която и да е Договаряща държава, на основание, че спорът е неделим, а не само свързан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/97: The Queen/Minister of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Standley и др., Заключение от 8 октомври 1998 г.

1. Изисква ли Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година относно опазването на водите от замърсяване, причинено от нитрати с земеделски произход („Директивата за нитратите“), държавите членки, съгласно по-специално член 2, буква ж), член 3, параграф 1 и приложение I към нея, да определят повърхностните сладководни води като „води, засегнати от замърсяване“, и след това да определят като уязвими зони по смисъла на член 3, параграф 2 всички известни площи от земя, които се оттичат в такива води и които допринасят за замърсяването: (i) когато тези води съдържат концентрация на нитрати над 50 mg/l (която е концентрацията на нитрати, определена в приложение I към Директивата за нитратите, с препратка към Директива 75/440/ЕИО) и държавата членка е убедена, че изпускането на азотни съединения от земеделски източници има „значителен принос“ към тази обща концентрация на нитрати и, ако е така, има ли държавата членка право да бъде убедена в това, ако има основание да смята, че приносът към тази обща концентрация на нитрати, на азотни съединения, изпускани от земеделски източници, е по-голям от de minimis или някакво друго количество или степен на принос, и ако е последното, какво количество или степен на принос представлява „значителен принос“ за тези цели; или (ii) само когато изпускането на азотни съединения от земеделски източници само по себе си води до концентрация на нитрати в тези води над 50 mg/l (т.е. без да се отчита какъвто и да е принос от други източници); или (iii) на някаква друга основа и, ако е така, на каква основа
2. Ако на въпрос 1 се отговори по различен начин от този по смисъла на (ii) по-горе, невалидна ли е Директивата за нитратите (доколкото се прилага за повърхностни сладководни води) на основание, че нарушава: (i) принципа, че замърсителят плаща; и/или (ii) принципа на пропорционалност; и/или (iii) основните права на собственост на лицата, притежаващи и/или обработващи земя, оттичаща се в повърхностни сладководни води, които трябва да бъдат определени по член 3, параграф 1, като площи от земя, които след това се определят от държавите членки като уязвими зони по член 3, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/97: Swaddling, Заключение от 29 септември 1998 г.

В обстоятелства, при които лице е работило и е било обичайно пребиваващо в една държава членка, след това е упражнило правото си на свободно движение на работници, за да се премести в друга държава членка, където е работило и е станало обичайно пребиваващо, и накрая се връща в първата държава членка, за да търси работа, съвместимо ли е с изискванията на член 48 от Договора от Рим първата държава членка да наложи условие за обичайно пребиваване в тази държава (включващо наличие на значителен период на пребиваване в тази държава) като предпоставка за получаване на обща държавна помощ, която не е основана на вноски и е обвързана с проверка на доходите, с характеристиките на британската помощ за издръжка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-185/97: Coote/Granada Hospitality, Съдебно решение от 22 септември 1998 г.

Изисква ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, както и условията на труд, държавите членки да въведат в своите национални правни системи необходимите мерки, които да осигурят съдебна защита на работници, чиито работодател, след прекратяване на трудовото правоотношение, отказва да предостави препоръки като реакция на съдебни производства, заведени за осигуряване спазването на принципа на равно третиране по смисъла на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/96: Pontillo/Donatab, Съдебно решение от 17 септември 1998 г.

С оглед на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на съображенията, лежащи в основата на системата на квоти, следва ли Регламент (ЕИО) № 1738/91 на Съвета да се счита за валиден, доколкото неочаквано и непредвидимо намалява цените и премията за преработка на тютюн от сорта, известен като Burley I (италиански), на толкова късен етап от тютюневата година, че дори най-предпазливите и осведомени производители са били лишени от възможност за реакция?
Явява ли се фактът, че Регламент № 1738/91 не съдържа никакви, нито изрични, нито подразбиращи се, мотиви относно разпоредбите си за тютюна Burley I — който е бил засегнат по-сериозно от другите сортове тютюн, въпреки че свръхпроизводството на тези сортове е било дори по-голямо — основание за упрек, че представлява нарушение на съществени процедурни изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1121314151654 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form