Дело C-51/97: Réunion européenne и др., Съдебно решение от 27 октомври 1998 г.

1. Представлява ли иск, с който получателят на стоки, установил, че те са повредени след приключване на превозването им по море, а след това и по суша, или неговият застраховател, който е встъпил в правата му след изплащане на обезщетение, търси обезщетение за претърпените вреди, позовавайки се на коносамента, издаден за морския превоз, не срещу лицето, което е издало този документ на своята бланка, а срещу лицето, което ищецът счита за действителния морски превозвач, иск, основан на договора за превоз, и попада ли той поради това или по други причини в обхвата на делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от Конвенцията?

2. Ако на предходния въпрос се отговори отрицателно, представлява ли делото такова, свързано с непозволено увреждане по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията, или следва да се приложи принципът, установен в член 2 от Конвенцията, според който съдилищата на държавата, на чиято територия е местожителството на ответника, са компетентни?

3. В случай че делото следва да се разглежда като такова, свързано с непозволено увреждане, може ли мястото, където получателят, след приключване на морския превоз и последващия сухопътен превоз, просто е установил, че доставените му стоки са повредени, да представлява — и ако да, при какви условия — мястото на настъпване на вредата, което според решението на Съда от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Bier/ Mines de Potasse d'Alsace може да бъде „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията?

4. Може ли ответник, който е с местожителство на територията на Договаряща държава, да бъде привлечен в друга Договаряща държава пред съда, разглеждащ иск срещу съответник, който не е с местожителство на територията на която и да е Договаряща държава, на основание, че спорът е неделим, а не само свързан?