всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Malenovsky

Съдия докладчик – Malenovský

Дело C-104/16: Съвет/Front Polisario, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.

Допустимо ли е Общият съд да приеме, че Споразумението за либерализация между Европейския съюз и Кралство Мароко се прилага и за територията на Западна Сахара?
Може ли Front Polisario да бъде процесуално легитимиран да обжалва решението на Съвета за одобряване на сключването на това споразумение, като се позовава на прилагането му спрямо Западна Сахара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/16: A, Заключение от 7 декември 2016 г.

1) Следва ли член 148, буква г) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че товаренето и разтоварването на плавателен съд са услуги по смисъла на тази разпоредба, които съгласно член 148, буква а) от тази директива са предназначени за посрещане на непосредствените нужди на товара на морски плавателни съдове?
2) Предвид точка 24 от решението [от 14 септември 2006 г., Elmeka], според която предвиденото в тази разпоредба освобождаване не може да се разширява до услуги, предоставяни на по-ранни етапи от търговската верига, следва ли член 148, буква г) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че освобождаването важи и за разглежданата в случая услуга, при която извършваната от подизпълнител на дружеството A услуга на първия етап от търговската верига на практика обхваща непосредствено насочена към товара услуга, която дружеството A фактурира на спедиторско или транспортно предприятие?
3) Предвид точка 24 от решението [от 14 септември 2006 г., Elmeka], според която предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася само за услуги, които се предоставят непосредствено на корабопритежателя, следва ли член 148, буква г) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от ДДС не може да се прилага, в случай че услугата се предоставя на държателя на товара, като например на износителя или на вносителя на стоката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/15: Soulier и Doke, Съдебно решение от 16 ноември 2016 г.

Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/15: Vereniging Openbare Bibliotheken, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.

Следва ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под „отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски книги и юношеска литература, което предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна институция,
— при положение че екземпляр от произведението в дигитален формат е качен на сървъра на институцията (възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да възпроизвеждат този екземпляр чрез свалянето му на техните собствени компютри (възпроизвеждане от тип Б), а
— възпроизведеният чрез сваляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б) повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок, и
— докато тече този срок, други ползватели не могат да свалят екземпляра (чрез възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
Препятства(т) ли член 6 от Директива 2006/115 и/или друга разпоредба от правото на Съюза възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
Поставя ли член 6 от Директива 2006/115 други изисквания по отношение на произхода на екземпляра, предоставен за ползване от посочената институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например изискването да е законен източникът, от който е възпроизведен този екземпляр?
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че под първа продажба на дадени обекти или под друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в дигитален формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски книги и юношеска литература, което предоставяне за ползване се извършва онлайн — чрез свалянето на тези екземпляри?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-559/15: Onix Asigurări, Заключение от 9 ноември 2016 г.

Допускат ли правото [на Съюза], и по-специално член 40, параграф 6 от Директива 92/49, точка 5 от тълкувателното съобщение на Комисията 2000/C/43/03 и […] принцип за надзор от страна на държавата по произход, тълкувателни насоки (като съдържащите се в член 193, алинея 4 от [CAP] и споделяни от настоящата юрисдикция), съгласно които надзорният орган на държава, приемаща застрахователен оператор по силата на свободното предоставяне на услуги, при наличие на неотложност и с цел защита на интересите на застрахованите лица и на лицата, имащи право на застрахователни престации, може да приеме забранителни мерки — и по-конкретно забрана за сключване на нови договори на територията на приемащата държава на основание констатирана при условията на свободна преценка първоначална или настъпила впоследствие липса на субективно изискване, предвидено за издаване на разрешително за упражняване на застрахователна дейност, и по-специално изискването за репутация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/15: D., Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.

1) Приложим ли е член 15 от Регламент № 2201/2003 по отношение на основани на публичното право искания във връзка със закрила на детето, направени от местен орган в държава членка, в случаите, когато приемането на компетентността от съд на друга държава членка ще направи необходимо образуването на отделно производство от различен орган, в съответствие с различен правен ред и вероятно свързано с различна фактическа обстановка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в каква степен и изобщо трябва ли съдът да вземе предвид вероятните последици от уважаването на искането по член 15 по отношение на правото на свободно движение на засегнатите лица?
3) Ако понятието „[висш] интерес на детето“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 се отнася само до избора на съд, какви други фактори, които не са били вече взети предвид при преценката дали друг съд е „по-подходящ“, може да вземе предвид съдът в това отношение?
4) Може ли за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 съдът да вземе предвид материалното право, процесуалните разпоредби или съдебната практика на съответната държава членка?
5) В каква степен за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 националният съд следва да вземе предвид конкретните обстоятелства по делото, включително желанието на майката да се премести извън обсега на действие на социалните служби в нейната държава по произход, след което да роди детето си под юрисдикцията на друга държава, чиято социална система тя счита за по-благоприятна?
6) Кои въпроси по-специално трябва да разгледа националният съд, когато определя кой съд е най-подходящ да разгледа делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-169/15: Montis Design, Съдебно решение от 20 октомври 2016 г.

Следва ли срокът на закрила, посочен в член 10 във връзка с член 13, параграф 1 от Директива 93/98, да се прилага по отношение на авторски права, които първоначално са били защитени съгласно националното законодателство в областта на авторското право, но преди 1 юли 1995 г. са били погасени поради неизпълнение (в срок) на формално изискване, по-конкретно поради неподаване (в срок) на декларация за запазване на правата по смисъла на член 21, параграф 3 от Единния закон?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли Директива 93/98 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като последица от която авторското право върху произведение на приложното изкуство, което е било погасено преди 1 юли 1995 г. поради неизпълнение на формално изискване, се смята за окончателно погасено?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Ако съгласно националното законодателство съответното авторско право следва да се смята за възстановено или отново възникнало към определен момент, кой е този момент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/15: TMD, Съдебно решение от 5 октомври 2016 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че доставката на човешка кръв, която държавите членки са длъжни да освобождават съгласно тази разпоредба, обхваща и доставката на кръвна плазма, получена от човешка кръв, когато кръвната плазма е предназначена не пряко за терапевтични цели, а само за производството на лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-484/14: Mc Fadden, Съдебно решение от 15 септември 2016 г.

Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 във връзка с член 2, буква а) от тази директива и във връзка с член 1, точка 2 от Директива 98/34, изменена с Директива 98/48, да се тълкува в смисъл, че изразът „нормално предоставяна срещу възнаграждение“ предполага националният съд да установи:
a.
дали конкретно заинтересованото лице, което се позовава на качеството си на доставчик на услугата, нормално предоставя тази конкретна услуга срещу възнаграждение, или
б.
дали въобще има на пазара доставчици, които предоставят тази или сходна услуга срещу възнаграждение, или
в.
дали по-голямата част от тези или от сходните услуги се предоставят срещу възнаграждение?
Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че изразът „предоставяне на достъп до комуникационна мрежа“ означава, че за да е налице предоставяне в съответствие с Директивата, е от значение единствено да е настъпил резултатът, тоест да е предоставен достъпът до комуникационна мрежа (например до интернет)?
Следва ли член 12, параграф 1, във връзка с член 2, буква б) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че за да е налице „предоставяне“ по смисъла на посочения член 2, буква б), е достатъчно услугата на информационното общество да е просто фактически предоставена на разположение, тоест в конкретния случай да е предоставена на разположение [отворена безжична локална мрежа] WLAN, или освен това е необходимо да е налице и „рекламиране“?
Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че с израза „не носи отговорност за пренесената информация“ се има предвид, че по принцип или поне при първото констатирано нарушение на авторски права лицето, чиито права са нарушени, няма право спрямо доставчика на достъп да иска забрана на съответните действия, обезщетение за вреди и заплащане на разноските по предупреждението и на съдебните разноски?
Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 12, параграф 3 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че държавите членки нямат право да разрешават на националния съд в рамките на исково производство по съществото на спора да налага забрана на доставчиците на достъп да извършват занапред действия, с които да дават възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение чрез интернет платформите за обмен на файлове?
Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство разпоредбата на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2000/31 трябва да се прилага по аналогия към правото да се иска забрана на съответните действия?
Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 2, буква б) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че изискванията към доставчика на услуги се изчерпват с това, че доставчик на услуги е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество?
При отрицателен отговор на седмия въпрос, какви допълнителни изисквания следват да се поставят към доставчика на услуги в контекста на тълкуването на член 2, буква б) от Директива 2000/31?
Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31, предвид закрилата на интелектуалната собственост, съставляваща основно право и произтичаща от правото на собственост (член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз), предвид установените в директиви 2001/29 и 2004/48 правила, както и предвид свободата на информацията и основното право на стопанска инициатива в Съюза (член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз), да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд […] да постанови решение, с което, като осъди доставчика на достъп да заплати съдебните разноски, да му забрани занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), като по силата на това решение доставчикът на достъп да е свободен да избира какви технически мерки конкретно да вземе за съобразяване с тази забрана?
Важи ли това и когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/16: Съвет/Front Polisario, Заключение от 13 септември 2016 г.

Грешка в правото, свързана с прилагането на споразумението за либерализация спрямо Западна Сахара
Грешки в правото, свързани с процесуалната правоспособност на Front Polisario пред юрисдикциите на Съюза
Грешки в правото, свързани с процесуалната легитимация на Front Polisario
Грешка в правото, свързана с контрола, упражняван от Общия съд върху правото на преценка, с което разполага Съветът в областта на външноикономическите отношения
Произнасяне ultra petita от страна на Общия съд
Грешки в правото, свързани с прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на постоянен суверенитет върху природните ресурси
Грешка в правото, свързана с обхвата на отмяната на спорното решение

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212272 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form