Levits
Съдия докладчик – Levits
Дело C-262/09: Meilicke и др., Заключение от 13 януари 2011 г.
1. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от EStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), съгласно която от данъка върху доходите се приспада част от корпоративния данък, възлизащ на 3/7 от брутния размер на дивидентите, стига тези дивиденти да не са получени при разпределяне, за което се смята, че е използван собствен капитал по смисъла на член 30, параграф 2, точка 1 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени получените от дружество със седалище в друга държава членка дивиденти и въпреки че този размер може да е по-висок?
2. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от EStG, в действащата през разглежданите финансови години редакция, съгласно която за приспадането на корпоративния данък се изисква представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 и следващите от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), в което трябва да се посочва по-конкретно размерът на подлежащия на приспадане корпоративен данък, както и отделните части на плащането според различните позиции от използваемия собствен капитал въз основа на специалното разпределяне на собствения капитал по смисъла на член 30 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения чуждестранен корпоративен данък, който подлежи на приспадане, и да се представи удостоверение относно дивидентите с чуждестранен произход?
3. Когато е фактически невъзможно да се представи удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция) и да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени дивидентите с чуждестранен произход, налага ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО преценяване на размера на удържания корпоративен данък и евентуално вземането предвид и на предходни непреки плащания във връзка с корпоративния данък?
4. а) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 2, второ изречение от АО във връзка с член 97, параграф 9, алинея 3 от EGAO [Einführungsgesetz zur Abgabenordnung — Закон за въвеждане на Данъчния кодекс], съгласно която в частност представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък вече не се смята, считано от 29 октомври 2004 г., за данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, и поради това приспадането на чуждестранния корпоративен данък е технически невъзможно, когато данъчният акт е придобил окончателна сила, без да бъде предвиден преходен период, през който да може да се поиска приспадане на чуждестранния корпоративен данък?
б) Ако отговорът на втория въпрос е положителен и не се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли свободното движение на капитали по член 56 ЕО и принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 175, параграф 1, точка 1 от АО, съгласно която данъчният акт подлежи на изменение, когато е настъпило данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, каквото е например представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък, и поради това е възможно приспадане на корпоративния данък за дивиденти с национален произход, дори ако е налице окончателен данъчен акт, докато това не би било възможно за дивиденти с чуждестранен произход поради липсата на удостоверение за удържан корпоративен данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/10: Комисия/Люксембург, Определение от 3 януари 2011 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 69, параграф 5 от Процедурния правилник при отказ от иска, когато поведението на ответната страна е довело до подаването и оттеглянето на иска?
Следва ли съдебните разноски да бъдат възложени на ответната страна при отказ от иска в резултат на нейното поведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/10: Mercredi, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Следва ли понятието „обичайно местопребиваване“ по членове 8 и 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 да се тълкува като мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, и кои критерии са релевантни при определяне на обичайното местопребиваване на дете в кърмаческа възраст?
Включва ли понятието „институция или орган“, на която или който може да се предостави правото на упражняване на родителските права по смисъла на Регламент (ЕО) № 2201/2003, и понятието „съд“?
Влияят ли решенията на съд на държава членка, с които на основание на Хагската конвенция от 1980 г. се отхвърля искане за незабавно връщане на дете, на решенията, които следва да се постановят в друга държава членка по вече образувани и висящи дела относно родителската отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/09: Accor, Заключение от 22 декември 2010 г.
1) а) Трябва ли членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режим на данъчно облагане, целящ премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, който: – позволява на дружество майка, когато разпределя на акционерите си дивиденти, изплатени от дъщерните му дружества, да приспада от удръжката върху доходите от дивиденти, за чието внасяне е задължено, данъчния кредит, свързан с разпределянето на тези дивиденти, ако същите са от установено във Франция дъщерно дружество, – но не предлага тази възможност, ако дивидентите са с произход от установено в друга държава членка […] дъщерно дружество, при положение че режимът в такъв случай не предоставя право на данъчен кредит, свързан с разпределянето на дивидентите от това дъщерно дружество, по съображение че режимът сам по себе си накърнява принципите на свободно движение на капитали или на свобода на установяване, що се отнася до посоченото дружество майка
б) При отрицателен отговор [по буква а)] трябва ли тези членове да се тълкуват в смисъл, че все пак не допускат такъв режим, при положение че би следвало да се вземе предвид и положението на акционерите, по съображение че поради плащането на удръжката върху доходите от капитали размерът на получените от неговите дъщерни дружества и преразпределени от това дружество майка на неговите акционери дивиденти е различен в зависимост от мястото, на което се намират посочените дъщерни дружества — във Франция или в друга държава членка […], поради което режимът би разколебал акционерите да инвестират в дружеството майка и поради това би засегнал набирането на капитали от това дружество и би го разколебал да предоставя капитали на дъщерни дружества, установени в държави членки, различни от Франция, или от създаването на такива дъщерни дружества в тези държави
2) При положителен отговор [по буква а) или б) на първия въпрос] и при положение че членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат описания по-горе режим на облагане с удръжката върху доходите от капитали и поради това администрацията по принцип е длъжна да възстанови получените въз основа на този режим суми, доколкото са получени в нарушение на общностното право, налице ли е съгласно това право в рамките на такъв режим, който сам по себе си не се изразява в прехвърлянето на данък върху трето лице от задължения за него субект, пречка: a) за това, администрацията да може да откаже възстановяването на изплатените от дружеството майка суми, поради това че такова възстановяване би довело до неговото неоснователно обогатяване, б) а при отрицателен отговор, за това обстоятелството, че внесената от дружеството майка сума не представлява за него счетоводна или данъчна тежест, а единствено се приспада от съвкупността от сумите, които е възможно да се преразпределят на неговите акционери, да може да се изтъкне, за да не се постанови възстановяването на тази сума на дружеството
3) Предвид евентуалния отговор на [първия и втория въпрос] препятстват ли общностните принципи на равностойност и ефективност възстановяването на сумите — което може да гарантира прилагането на един и същи режим на данъчно облагане спрямо дивидентите, които дават основание на дружеството майка да извърши преразпределяне, независимо дали дивидентите произхождат от суми, разпределени от дъщерните му дружества, установени във Франция или в друга държава членка […] — да зависи от условието — при евентуално спазване на разпоредбите на двустранната спогодба за обмен на информация, приложима между [Френската република] и държавата членка на установяване на дъщерното дружество — задълженият за внасянето на данъка субект да представи доказателствата, с които само той разполага и които за всеки от спорните дивиденти са свързани по-специално с действително прилаганата данъчна ставка и с действително внесения данък във връзка с печалбите, реализирани от неговите дъщерни дружества, установени в държавите членки […], различни от Франция, докато същевременно за установените във Франция дъщерни дружества не се изискват оправдателните документи, които са известни на администрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/09: Omalet, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Трябва ли националният съд да приложи член 49 ЕО към правен спор между [Rijksdienst] и главен изпълнител, установен в Белгия, когато съгласно член 30 bis, параграф 3 от [Закона от 1969 г.] (в редакцията на този член, приложима преди изменението му с член 55 от Рамковия закон от 27 април 2007 г.) е поискано този главен изпълнител да бъде осъден да понесе солидарна отговорност за част от дълговете на нерегистрирано дружество подизпълнител, установено в Белгия, или когато осъждането на главния изпълнител е поискано, тъй като не е изпълнил предвиденото в член 30, параграф 4 от [Закона от 1969 г.] задължение да направи удръжка?
При условията на евентуалност, допуска ли член 49 ЕО правна уредба като съдържащата се в член 30 bis, параграфи 3 и 4 от [Закона от 1969 г.] (в редакцията на този член, приложима преди изменението му с член 55 от Рамковия закон от 27 април 2007 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/09: ASTIC, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
1) Когато мястото на фактическото извършване на нарушение е определено, след като държава членка е установила нередовност в митническия режим за ТИР превоз и е отправила до гарантиращата асоциация на нейната територия искане за заплащане на съответната сума, посочена в уведомлението за митни сборове, съвместим ли е с член 454, параграф 3 и с член 455 от Регламент[а за прилагане] фактът, че държавата членка по извършване на нарушението образува ново производство, за да изиска плащането на дължимите сборове от главните длъжници и от гарантиращата асоциация по мястото на фактическото извършване на нарушението в рамките на отговорността на последната, след като мястото на извършване на нарушението е определено след изтичане на срока, фиксиран в общностните разпоредби?
2) Може ли гарантиращата асоциация от държавата членка, в която действително е била извършена нередовността, да се позовава по силата на член 454, параграф 3 и член 455 от Регламент[а за прилагане] или на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс […] на погасяването по давност на правото да се иска плащане на сумата до размера на гарантираната отговорност с мотив, че предвиденият срок е изтекъл, без тя преди това да се е запознала с фактите?
3) Води ли искането за заплащане, отправено по силата на член 11, параграф 2 от Конвенцията ТИР до гарантиращата асоциация на държавата, която е констатирала нередовността, от митническата администрация на тази държава, до прекъсване на производството, започнато срещу гарантиращата асоциация по мястото на извършване на нарушението?
4) Може ли последното изречение на член 11, параграф 2 от Конвенцията TIR да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него срок е приложим за държавата по мястото на извършване на нарушението дори когато държавата, констатирала нередовността, не е спряла действието на адресираното до гарантиращата асоциация искане за заплащане, въпреки че е водено наказателно производство относно констатираните факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/10: Mercredi, Становище на генералния адвокат
Кои критерии следва да се използват за определяне на обичайното местопребиваване на дете при правомерно отвеждане в друга държава членка по смисъла на Регламент № 2201/2003?
Възможно ли е съд на държава членка да бъде „институция или орган“, носител на право на упражняване на родителски права по смисъла на Регламент № 2201/2003?
Какви процесуални последици възникват при наличие на противоречиви решения на съдилища на различни държави членки по въпроси, уредени едновременно от Регламент № 2201/2003 и Хагската конвенция за международното отвличане на деца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/09: Белгия/Deutsche Post и DHL International, Заключение от 2 декември 2010 г.
Неправилна нова правна квалификация на предмета на жалбата от Общия съд
Недопустимост на четвъртото и седмото правно основание на жалбата в първоинстанционното производство, тъй като те засягат съществото на спора
Неправилна преценка на Общия съд относно наличието на сериозни затруднения, които налагат започване на официална процедура по разследване
Неправилно прилагане с обратна сила на критериите от решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/09: Комисия/Kronoply и Kronotex, Заключение от 25 ноември 2010 г.
Нарушение на член 88 и член 230, четвърта алинея ЕО
Противоречие на мотивите в тълкуването на правните основания на жалбоподателите
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието за заинтересована страна
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/10: Secilpar, Определение от 22 ноември 2010 г.
Съвместимо ли е с членове 56 ЕО и 58 ЕО национално данъчно законодателство, което допуска удържане на данък при източника върху дивиденти, изплащани на дружества от други държави членки, когато същевременно местните дружества получатели са освободени от такова облагане?
Следва ли данъчната разлика да се счита за неутрализирана, ако удържаният данък при източника може да бъде приспаднат от данъка, дължим във втората държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.