Дело C-488/09: ASTIC, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

1) Когато мястото на фактическото извършване на нарушение е определено, след като държава членка е установила нередовност в митническия режим за ТИР превоз и е отправила до гарантиращата асоциация на нейната територия искане за заплащане на съответната сума, посочена в уведомлението за митни сборове, съвместим ли е с член 454, параграф 3 и с член 455 от Регламент[а за прилагане] фактът, че държавата членка по извършване на нарушението образува ново производство, за да изиска плащането на дължимите сборове от главните длъжници и от гарантиращата асоциация по мястото на фактическото извършване на нарушението в рамките на отговорността на последната, след като мястото на извършване на нарушението е определено след изтичане на срока, фиксиран в общностните разпоредби?

2) Може ли гарантиращата асоциация от държавата членка, в която действително е била извършена нередовността, да се позовава по силата на член 454, параграф 3 и член 455 от Регламент[а за прилагане] или на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс […] на погасяването по давност на правото да се иска плащане на сумата до размера на гарантираната отговорност с мотив, че предвиденият срок е изтекъл, без тя преди това да се е запознала с фактите?

3) Води ли искането за заплащане, отправено по силата на член 11, параграф 2 от Конвенцията ТИР до гарантиращата асоциация на държавата, която е констатирала нередовността, от митническата администрация на тази държава, до прекъсване на производството, започнато срещу гарантиращата асоциация по мястото на извършване на нарушението?

4) Може ли последното изречение на член 11, параграф 2 от Конвенцията TIR да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него срок е приложим за държавата по мястото на извършване на нарушението дори когато държавата, констатирала нередовността, не е спряла действието на адресираното до гарантиращата асоциация искане за заплащане, въпреки че е водено наказателно производство относно констатираните факти?