всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kapteyn

Съдия докладчик – Kapteyn

Дело C-134/94: Esso Española/Comunidad Autónoma de Canarias, Заключение от 28 септември 1995 г.

1. Изискването, наложено от държава членка, доставчиците на едро на петролни продукти, които желаят да се установят на нейна територия, да снабдяват определен брой места с цел осигуряване на доставки или покритие на цялата национална територия, като се вземат предвид проблемите на островните региони в някои държави членки:
(а) представлява ли, с оглед на членове 3, буква в), 52 и 53 от Договора, ограничение, несъвместимо с правото на Общността, доколкото обезсилва разпоредбите му относно правото на установяване и не е „обективно необходимо“ за постигане на преследваната цел?
(б) представлява ли, с оглед на разпоредбите на Договора относно защитата на свободната конкуренция, ограничение на тази свобода на Общността, което може да засегне търговията между държавите членки и да навреди на постигането на целите, предвидени в Договора относно вътрешната търговия, и следователно попада ли в обхвата на забраната по член 85, във връзка с членове 5 и 6 от Договора, като по този начин нарушава член 102, параграф 1?
(в) представлява ли мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора, която засяга вътреобщностната търговия?
2. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за ограничение на правото на свободно установяване, прилага ли се член 56 от Договора или понятието „обществен интерес“ и ако да, при какви условия, при обстоятелства, свързани с принципа на еквивалентност на условията за започване и упражняване на дейност като самостоятелно заети лица, и подлежи ли на преразглеждане от съдилищата на Общността или от националните съдилища, и в последния случай по какви критерии за тълкуване?
3. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за мярка с равностоен ефект, несъвместимо ли е с свободното движение на стоки или може да се счита за ограничение, което е законосъобразно по силата на член 36 от Договора или съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности относно „правилото на разума“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/94: Sanz de Lera и др., Заключение от 19 септември 1995 г.

1. Следва ли членове 73б и 73д, параграф 1, буква б) от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национално законодателство, което прави износа на банкноти зависим от изискването за предварително разрешение, но не изключват прилагането на национално законодателство, което прави такива операции зависими от изискването за предварителна декларация?
2. Може ли член 73б от Договора за ЕО да бъде позоваван от частноправни субекти пред националните съдилища с цел да се гарантира, че национален закон, който е несъвместим с него, няма да бъде приложен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/94: Hönig/Stadt Stockach, Заключение от 14 септември 1995 г.

Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от приложението към Директива 88/166/ЕИО на Съвета от 7 март 1988 г. да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да определят минималната площ на клетката, посочена в директивата, без да оставя възможност за по-строги национални изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-433/93: Комисия/Германия, Съдебно решение от 11 август 1995 г.

Спазени ли са изискванията на правото на Европейския съюз при транспонирането на Директива 88/295/ЕИО и Директива 89/440/ЕИО чрез административни правила, които не предоставят субективни права на лицата, засегнати от тях?
Може ли транспонирането на директиви, които целят защита на правата на участниците в обществени поръчки, да бъде осъществено чрез общ правен контекст, който не гарантира възможност за позоваване на тези права пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/94: Meyers, Съдебно решение от 13 юли 1995 г.

Попада ли в обхвата на Директива 76/207/ЕИО обезщетение с характеристиките и целта на семейния кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-135/94: Комисия/Италия, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.

Допустимо ли е производството за установяване на неизпълнение на задължения да бъде образувано въз основа на формално уведомително писмо, което не съдържа изрично позоваване на релевантните разпоредби на Договора за Евратом, когато впоследствие тези разпоредби са посочени в мотивираното становище и в исковата молба?
Нарушила ли е Италианската република задълженията си по Директива 89/618/Евратом, като не е приела необходимите закони, подзаконови и административни мерки за нейното транспониране в националното право в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/94: Job Centre, Заключение от 8 юни 1995 г.

1) Могат ли националните закони относно посредничеството при наемане на работа и временната заетост, които се отнасят до въпроси на обществения ред, тъй като тяхната цел е да защитят интересите на работниците и на националната икономика, да се считат за случаи на упражняване на официална власт по смисъла на съвместните разпоредби на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?
2) Могат ли правилата на Общността, на които се позовават жалбоподателите, при липса на конкретни разпоредби за прилагане в тази област, да се считат за пряко приложими (поставяйки под въпрос целите на обществения ред на действащите в момента италиански закони, уреждащи посредничеството при наемане на работа и временната заетост) и позволяват ли те на всяко лице, подчинено на публичното или частното право, да упражнява, без специален надзор или разрешение, всякаква дейност като посредник между търсенето и предлагането на пазара на труда и/или като доставчик на временна работна сила за трети лица, в случай че държава членка не е в състояние чрез собствената си административна система напълно да удовлетвори търсенето на услуги на пазара на труда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/93: Парламент/Комисия, Заключение от 18 май 1995 г.

Комисията е превишила предоставените ѝ правомощия, като е включила генетично модифицирани микроорганизми (ГММО) в анекса към Регламента, в нарушение на член 155, четвърта алинея от Договора и член 5, параграф 8 от основния регламент.
Комисията е злоупотребила с предоставените ѝ правомощия, като е създала впечатление пред Парламента, че ГММО ще бъдат включени в органични продукти само след повторно сезиране на Парламента, и като не е използвала процедурата по член 5, параграф 9 от основния регламент.
Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране по член 190 от Договора, като не е изложила достатъчно мотиви за приемането на Регламента относно разрешаването на използването на ГММО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/94: Werner/Bundesrepublik Deutschland, Заключение от 18 май 1995 г.

1. Дали член 113 от Договора изключва национални разпоредби относно външната търговия, които изискват разрешително за износ на вакуумна индукционна пещ за Либия, което в настоящия случай е отказано на основание, че отказът е необходим за защита на обществената сигурност на държавата членка поради опасност от нарушаване на външните отношения
2. 1) Следва ли член 113 от Договора да се тълкува в смисъл, че обхваща национални правила, ограничаващи износа за трети държави на стоки, които могат да се използват както за военни, така и за граждански цели (т.нар. стоки с двойна употреба)
2) Само институциите на Общността ли са компетентни да налагат такива ограничения за износ, с изключение на правомощията, предоставени на отделните държави членки и на изключенията, предвидени в Договора
3) Ако да: а) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора и член 11 от Регламент № 2603/69 да се тълкуват в смисъл, че по изключение позволяват на държава членка да приеме национални разпоредби като описаните в първия въпрос, за да ограничи износа на стоки с двойна употреба за трети държави
б) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора и член 11 от Регламент № 2603/69 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да приемат национални разпоредби, които: (а) възлагат цялата тежест на доказване, че стоките с двойна употреба са предназначени за гражданска употреба, върху заявителя като условие за издаване на разрешително за износ
(б) съгласно които разрешително за износ може да бъде отказано, ако стоките са обективно подходящи за военна употреба
в) които предвиждат санкции, включително лишаване от свобода
4) Следва ли член 1 от Регламент № 2603/69 да се тълкува в смисъл, че предвидената в него свобода на износ обхваща свободата от национални процедури за разрешаване на износ и национални санкции за нарушение на националните разпоредби за разрешаване на износ
б) Имат ли санкциите на държавите членки ефект на ограничаване на свободата на износ по смисъла на член 1 от Регламент № 2603/69 и нямат ли отделните държави членки правомощие да приемат такива санкции, освен ако не са овластени от институциите на Общността и при изключението по член 11 от Регламента
5) а) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора и член 11 от Регламент № 2603/69 да се тълкуват в смисъл, че отделните държави членки могат по изключение да приемат процедури за разрешаване на износ със санкции за нарушение, не за да защитят своята сигурност, а само за да предотвратят значително нарушение на мирното съвместно съществуване на народите или за да предотвратят сериозно нарушаване на външните отношения на съответната държава членка (вж. разпоредбите на точки 2 и 3 от параграф 7, алинея 1 от германския Закон за външната търговия)
б) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора и член 11 от Регламент № 2603/69 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на отделните държави членки по изключение да приемат наказателни разпоредби, които позволяват налагането на санкция за износ без разрешително на стоки с двойна употреба и POCL3, които могат да се използват както за военни, така и за граждански цели, както е предвидено в параграф 34, алинея 1, точка 3, параграф 33, алинея 1 и параграф 7, алинея 1 от AWG във връзка с параграф 70, алинея 1, точка 1, параграф 5 и параграф 5a от AWV и раздел A, C № 1710 и раздел D от част I на списъка за износ в редакциите от 14 май 1984 г. и 6 август 1984 г., и съвместими ли са такива наказателни разпоредби, които включват лишаване от свобода, с принципа на пропорционалност
в) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора и член 11 от Регламент № 2603/69 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки при неразрешен износ на стоки с двойна употреба да налагат лишаване от свобода и глоби, ако стоките могат обективно да се използват за военни цели
г) Позволява ли правото на Общността налагането на санкция само ако е доказано, че има разумна вероятност за военна употреба на стоките с двойна употреба и че износителят е знаел за това
6) Ако на въпросите се отговори изцяло или частично отрицателно: Имат ли член 113 от Договора и/или член 1 от Регламент № 2603/69 директен ефект в полза на отделните граждани, с последица, че член 113 от Договора и/или член 1 от Регламента създават права в полза на отделния гражданин на Общността, които националните съдилища трябва да защитават?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1212223242542 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form