Kapteyn
Съдия докладчик – Kapteyn
Дело C-41/95: Съвет/Парламент, Заключение от 14 ноември 1995 г.
Незаконосъобразност на акта на председателя на Европейския парламент за обявяване на окончателното приемане на бюджета на Общността за 1995 г., поради това че Парламентът е действал ultra vires, като е изменил бюджетни позиции, отнасящи се до задължителни разходи, по отношение на които има право само да предлага изменения, а не да ги приема окончателно, без съгласието на Съвета.
Нарушение на принципа за сътрудничество и добросъвестност между институциите, тъй като Парламентът е нарушил междууинституционалните споразумения относно класификацията на разходите и е действал едностранно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/93: Pafitis и др., Заключение от 9 ноември 1995 г.
1. Попада ли в обхвата на Втората директива, по-специално членове 25 и 29, публичните акционерни дружества, които извършват банкови дейности
2. Противоречат ли разпоредбите на Втората директива на разпоредбите на специалното гръцко законодателство относно реорганизацията на банкови дружества и следователно изключват ли приложението на последните разпоредби
3. Изпълнява ли се изискването за писмено уведомяване на акционерите по смисъла на трето изречение на член 29, параграф 3 от Втората директива чрез публикуване на поканата в ежедневни вестници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/94: Hönig/Stadt Stockach, Съдебно решение от 19 октомври 1995 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от приложението към Директива 88/166/ЕИО на Съвета от 7 март 1988 г. да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да определят минималната площ на клетката, посочена в директивата, без да оставя възможност за по-строги национални изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/94: Job Centre, Съдебно решение от 19 октомври 1995 г.
Могат ли националните закони относно посредничеството при наемане на работа и временната заетост, които се отнасят до въпроси на обществения ред поради целта им да защитават интересите на работниците и националната икономика, да се считат за случаи на упражняване на официална власт по смисъла на съвместните разпоредби на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?
Могат ли разпоредбите на Общността, на които се позовават жалбоподателите, при липса на конкретни разпоредби за прилагане в тази област, да се считат за пряко приложими (като поставят под въпрос целите на обществения ред на италианските закони, които понастоящем уреждат посредничеството при наемане на работа и временната заетост) и позволяват ли на всяко лице, подчинено на публичното или частното право, да упражнява, без специален надзор или разрешение, всякаква дейност като посредник между търсенето и предлагането на пазара на труда и/или като доставчик на работна сила на временна основа за трети лица, в случай че държава членка не е в състояние чрез собствената си административна система напълно да удовлетвори търсенето на услуги на пазара на труда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-44/94: The Queen/Minister of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Fishermen’s Organisations и др., Съдебно решение от 17 октомври 1995 г.
1. Позволява ли Решение 92/593/ЕИО на Комисията на Обединеното кралство да въведе ограничения на дните в морето, които всички британски риболовни кораби над 10 метра могат да прекарват в морето, като тези, изчислени съгласно Наредбата за лицензиране на морски риби (време в морето) (принципи) от 1993 г., която като общ принцип ще ограничи дните, които такива кораби могат да прекарват в морето, до дните, прекарани през 1991 г.;
Изключва ли това решение възможността за използване на технически мерки за опазване с цел постигане на тази част от общата цел (т.е. 45%), която трябва да бъде постигната с мерки, различни от намаляване на капацитета?
2. Влияе ли на отговора на първия въпрос обстоятелството, че Обединеното кралство не е намалило капацитета на риболовния си флот в съответствие с данните, посочени в приложението към Решение 88/141 на Комисията, изменено с Решението на Комисията от 1 август 1991 г.?
3. Във всеки случай противоречат ли националните мерки от вида, посочен в първия въпрос, на Договора за ЕО (по-специално членове 6, 34, 39 и 40, параграф 3), на регламентите, установяващи общата политика в областта на рибарството (по-специално Регламент № 3760/92 и № 3759/92 на Съвета) и на общите принципи на правото на Общността (по-специално правото на мирно ползване на собствеността, правото на упражняване на търговска или професионална дейност, правото на равно третиране и принципа на пропорционалност)?
4. Влияят ли на отговорите на някой от горните въпроси:
(1) естеството на основно уловения запас от такива кораби и по-специално дали този запас е предмет на допустими общи улови или не;
(2) степента, в която такива ограничения ще засегнат нормалния риболов и други операции на отделни рибари и пазара на уловената риба;
(3) всякакви дерогации, които министърът може в бъдеще да направи за определени сектори на риболовния флот на Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/94: Werner/Bundesrepublik Deutschland, Съдебно решение от 17 октомври 1995 г.
Член 113 от Договора съставлява ли пречка за национални разпоредби в областта на външната търговия, които изискват разрешение за износ на вакуумно-индукционна пещ за Либия, като в конкретния случай такова разрешение е отказано на основание, че този отказ е необходим за защита на обществената сигурност на държавата членка поради опасност от нарушаване на външните ѝ отношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/94: Франция/Комисия, Заключение от 17 октомври 1995 г.
Регламентът изменя тарифната позиция на конкретна стока
С приемането на Регламента Комисията е превишила правомощията си за тълкуване на комбинираната номенклатура, тъй като фактически е изменила тарифната класификация, за което не е оправомощена
Комисията по този начин е нарушила поетите от Общността ангажименти в рамките на Международната конвенция за хармонизирана система за описание и кодиране на стоките (Брюкселска конвенция от 14 юни 1983 г.)
Регламентът нарушава съществено процедурно изискване поради недостатъчна мотивировка
Регламентът е приет ultra vires
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/94: Leifer и др., Съдебно решение от 17 октомври 1995 г.
1. Следва ли член 113 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща национални разпоредби, ограничаващи износа към трети страни на стоки, които могат да бъдат използвани както за военни, така и за граждански цели (т.нар. „стоки с двойна употреба“), и дали само институциите на Общността са компетентни да налагат такива ограничения, освен ако не е предвидено друго в полза на отделните държави членки и при спазване на изключенията, предвидени в Договора за ЕИО?
2. Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламент № 2603/69 на Съвета от 20 декември 1969 година да се тълкуват в смисъл, че по изключение позволяват на държава членка да приеме национални разпоредби като описаните в първия въпрос с цел ограничаване на износа на стоки с двойна употреба към трети страни?
3. Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да приемат национални разпоредби:
а) които, като условие за издаване на лиценз за износ, възлагат на заявителя цялата тежест да докаже, че стоките с двойна употреба са предназначени за гражданска употреба?
б) съгласно които може да бъде отказан лиценз за износ, ако стоките обективно са годни за военна употреба?
4. а) Следва ли член 1 от Регламента за износ да се тълкува в смисъл, че свободата на износ, предвидена в него, включва и свобода от процедури за лицензиране на износ и от национални наказателни санкции при нарушение на националните разпоредби за лицензиране на износ?
б) Представляват ли наказателните санкции на държавите членки ограничение на свободата на износ по смисъла на член 1 от Регламента за износ, които отделните държави членки нямат право да приемат, освен ако не са упълномощени от институциите на Общността и при спазване на изключението по член 11 от Регламента за износ?
5. а) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че отделните държави членки могат по изключение да приемат процедури за лицензиране на износ с предвидени санкции при тяхното нарушение, не с цел да защитят собствената си сигурност, а само за да предотвратят значително нарушаване на мирното съвместно съществуване на народите или на външните отношения на съответната държава членка?
б) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че позволяват на отделните държави членки по изключение да приемат наказателни разпоредби, които криминализират износа без лиценз на стоки с двойна употреба и POCL3, които могат да бъдат използвани както за военни, така и за граждански цели, както е предвидено в съответните разпоредби на германското законодателство, и съвместими ли са такива наказателни разпоредби, включително лишаване от свобода, с принципа на пропорционалност?
в) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че в случай на неразрешен износ на стоки с двойна употреба позволяват на държавите членки да налагат лишаване от свобода и глоби само защото стоките обективно са годни за военна употреба?
г) Позволява ли правото на Общността налагането на санкция само ако е фактически доказано, че съществува разумна вероятност за военна употреба на стоките с двойна употреба и че износителят е знаел за това?
6. Ако въпросите получат изцяло или частично отрицателен отговор:
Имат ли член 113 от Договора за ЕИО и/или член 1 от Регламента за износ директен ефект в полза на отделните граждани, така че тези разпоредби създават права за гражданите на Общността, които националните съдилища трябва да защитават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/94: The Queen/Secretary of State for the Home Department, ex parte Gallagher, Заключение от 12 октомври 1995 г.
1. Забранява ли член 9 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г. на министъра на вътрешните работи да издаде заповед за изключване по член 7 от Закона за предотвратяване на тероризма (временни разпоредби) от 1989 г., преди да получи становището на компетентен орган, когато съответните разпоредби на Приложение 2 към Закона от 1989 г. предвиждат, че (a) лицето, което е обект на такава заповед, има право да направи възражения пред компетентен орган и (b) ако такива възражения бъдат направени, министърът на вътрешните работи е длъжен да вземе предвид становището на този компетентен орган и е длъжен да преразгледа по същество издаването на заповедта за изключване преди отстраняването на лицето от Обединеното кралство (освен ако лицето не е дало съгласие за отстраняването си от Обединеното кралство)
2. Пречи ли фактът, че дадено лице е назначено от министъра на вътрешните работи, това лице да бъде компетентен орган по смисъла на член 9 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.