Jurimae
Съдия докладчик – Jürimäe
Дело C-717/23: Bundesminister für Gesundheit, Съдебно решение от 15 май 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 и член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 да се тълкува в смисъл, че забраната за пускане на пазара на тютюнево изделие, чиято потребителска опаковка съдържа елементи или отличителни обозначения, които се отнасят до вкус, се прилага още на етапа на доставката на тютюневото изделие от търговец на едро на търговец на дребно, или се прилага само за продажбата на потребителите в търговски обекти за продажба на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/23: Barało, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Длъжни ли са държавите членки, съгласно член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 от Директива 2016/1919 във връзка с член 3, параграф 2, букви а)—в) и член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, да гарантират, от една страна, че уязвимостта на обвиняем или заподозрян е установена и призната, преди обвиняемият или заподозреният да бъде разпитан в наказателното производство или преди да бъдат предприети конкретни действия по разследване или събиране на доказателства по отношение на него, и от друга страна, да му се осигури достъп до адвокат под формата на правна помощ за целите на това производство?
Изискват ли член 12 от Директива 2013/48 и член 8 от Директива 2016/1919 решенията, свързани, от една страна, с разглеждането на евентуалната уязвимост на заподозрян или обвиняем и от друга страна, с отказа да се предостави правна помощ на уязвимо лице и с избора да се разпита това лице в отсъствието на адвокат, да бъдат мотивирани и да бъдат предвидени ефективни средства за правна защита, и допускат ли тези разпоредби национална правна уредба, която не позволява на съд да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления на уязвимо лице по време на разпит, проведен от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган в нарушение на предвидените в Директива 2013/48 или 2016/1919 права, при условие че съдът може да провери дали тези права са били зачетени и да изведе всички последици от това нарушение?
Явява ли се разпитът на заподозрян, проведен в психиатричната болница, в която се намира, без последният да е подпомаган от адвокат и без отчитане на състоянието на несигурност на посочения заподозрян, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност, нечовешко отношение по смисъла по-специално на член 4 от Хартата?
Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която предвижда, че прокуратурата е пряко зависима от изпълнителен орган, и ако това е така, трябва ли в досъдебната фаза прокурорът да остави без приложение разпоредбите на такава правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/23: Beevers Kaas, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че когато доставчик е предоставил изключителна територия на един от своите купувачи, самата констатация, че другите купувачи на този доставчик не извършват активни продажби на тази територия, е достатъчна, за да се установи наличието на споразумение между посочения доставчик и другите купувачи относно забраната за активни продажби на посочената територия за целите на прилагането на тази разпоредба?
Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение се ползва за периода, за който е доказано, че купувачите на даден доставчик са се съгласили с поканата на последния да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на друг купувач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/24: Alace, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива [2013/32] във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?
2) Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от [посочената] директива, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [същата] директива?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-713/23: Wojewoda Mazowiecki, Заключение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждани във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от [Хартата] и с член 2, точка 2 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държавата членка, чието гражданство притежава съответният гражданин на Съюза, сключил брак с друг гражданин на Съюза (от същия пол) в една от държавите членки в съответствие с нейното законодателство, да могат да откажат да признаят този акт за сключване на граждански брак и да откажат да го прехвърлят по реда за пререгистрация в националния регистър за гражданско състояние, лишавайки посочените лица от възможността да пребивават в тази държава с придобитото гражданско състояние и с общото фамилно име, поради това че правото на приемащата държава не предвижда брак между лица от един и същ пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/24: Auto1 European Cars, Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Трябва ли член 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 да се тълкува в смисъл, че изпълнение в полза на длъжника вместо в полза на синдика по производството по несъстоятелност включва по смисъла на тази разпоредба и изпълнение, произтичащо от правна сделка, сключена от длъжника едва след като е образувано производството по несъстоятелност и правомощията са прехвърлени на синдика?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Трябва ли член 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 да се тълкува в смисъл, че мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба е мястото, от което третото лице извършва плащането чрез превод от открита там банкова сметка, дори ако седалището на третото лице не се намира на това място, а в друга държава членка, и сключването на сделката и изпълнението от страна на длъжника също не са осъществени на това място, а чрез клон на третото лице в трета държава членка, а именно в тази, в която е образувано производството по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/23: WBS GmbH, Заключение от 13 февруари 2025 г.
Може ли [ЕЗР], отнасяща се до действие, което съгласно правото на издаващата държава е в правомощията само на съдилищата, да бъде издадена от друг компетентен орган по смисъла на член 2, буква в), подточка ii) от Директива [2014/41] в сътрудничество с несъдебен потвърждаващ орган, когато съд на издаващата държава предварително е разрешил процесуално-следственото действие, като е изпълнил предвидените в Директива 2014/41 задължения за проверка и мотивиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-784/22: Solvay Sodi, Определение от 12 февруари 2025 г.
Налице ли е действителен висящ спор пред националната юрисдикция, който изисква преюдициално запитване за тълкуване на правото на Съюза?
Необходимо ли е преюдициалното запитване за разрешаването на главния спор, имайки предвид предмета на производството и наличието на отделни административни производства?
Достатъчно ли са уточнени фактите и правната необходимост за отправяне на преюдициално запитване по отношение на разпоредбите на член 47, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-784/22: Solvay Sodi, Определение от 12 февруари 2025 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато между спора в главното производство и разпоредбите на правото на Съюза няма действителна връзка?
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване по отношение на фактическия и правен контекст на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.