Дело C-530/23: Barało, Съдебно решение от 8 май 2025 г.

Длъжни ли са държавите членки, съгласно член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 от Директива 2016/1919 във връзка с член 3, параграф 2, букви а)—в) и член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, да гарантират, от една страна, че уязвимостта на обвиняем или заподозрян е установена и призната, преди обвиняемият или заподозреният да бъде разпитан в наказателното производство или преди да бъдат предприети конкретни действия по разследване или събиране на доказателства по отношение на него, и от друга страна, да му се осигури достъп до адвокат под формата на правна помощ за целите на това производство?

Изискват ли член 12 от Директива 2013/48 и член 8 от Директива 2016/1919 решенията, свързани, от една страна, с разглеждането на евентуалната уязвимост на заподозрян или обвиняем и от друга страна, с отказа да се предостави правна помощ на уязвимо лице и с избора да се разпита това лице в отсъствието на адвокат, да бъдат мотивирани и да бъдат предвидени ефективни средства за правна защита, и допускат ли тези разпоредби национална правна уредба, която не позволява на съд да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления на уязвимо лице по време на разпит, проведен от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган в нарушение на предвидените в Директива 2013/48 или 2016/1919 права, при условие че съдът може да провери дали тези права са били зачетени и да изведе всички последици от това нарушение?

Явява ли се разпитът на заподозрян, проведен в психиатричната болница, в която се намира, без последният да е подпомаган от адвокат и без отчитане на състоянието на несигурност на посочения заподозрян, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност, нечовешко отношение по смисъла по-специално на член 4 от Хартата?

Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която предвижда, че прокуратурата е пряко зависима от изпълнителен орган, и ако това е така, трябва ли в досъдебната фаза прокурорът да остави без приложение разпоредбите на такава правна уредба?