Juhasz

1) Условието относно „финансиране от държавата“, поставено в член 1 [буква б), втора алинея, трето тире, първа хипотеза от Директива 92/50] трябва ли да се тълкува в смисъл, че непрякото финансиране на оператори чрез задължителни такси, дължими от лицата, които разполагат с радиоприемници, представлява финансиране по смисъла на това условие, като се има предвид конституционното задължение на държавата да гарантира независимостта на финансирането и съществуването на тези оператори?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос член 1 [буква б), втора алинея, трето тире, първа хипотеза от Директива 92/50] трябва ли да се тълкува в смисъл, че условието относно „финансиране от държавата“ предполага пряка намеса на държавата при възлагането на поръчки от оператора, който тя финансира?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос член 1 [буква б), втора алинея, трето тире, първа хипотеза от Директива 92/50] трябва ли да се тълкува в светлината на член [1, буква а), подточка iv) от тази директива] в смисъл, че само услугите, посочени в споменатия член [1, буква а), подточка iv)], са изключени от приложното поле на тази директива и другите услуги, които не са специално подчинени на този режим, а имат субсидиарно значение и са свързани с тях, попадат в приложното поле на [същата] директива (тълкуване a contrario)?