всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Ilesic

Съдия докладчик – Ilešič

Дело C-197/21: Soda-Club (CO2) и SodaStream International, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.

Следва ли така наречените критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално така нареченото условие за необходимост, да се прилагат и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?
Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално така нареченото условие за необходимост, и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?
Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?
Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-576/21: Mendes de Almeida/Съвет, Определение от 20 октомври 2022 г.

Началната дата за тече на срока за обжалване по член 263, шести алинея ДФЕС следва ли да бъде определяна от датата на публикуване на акта или е възможно да се вземе предвид по-късно узнаване от жалбоподателя?
Може ли позоваването на правото на ефективна съдебна защита или на „извинителна грешка“ да обоснове дерогация от изрично предвидените в ДФЕС срокове за обжалване?
Налице ли са в случая изключителни обстоятелства, случайност или непреодолима сила, които да оправдаят неспазването на срока за обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-576/21: Mendes de Almeida/Съвет, Определение от 20 октомври 2022 г.

Началният момент на срока за обжалване на актове на институциите на Европейския съюз без посочен адресат определя ли се от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, или може да се измести във времето въз основа на по-късно узнаване на акта от жалбоподателя?
Може ли правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права, да води до дерогиране на изрично предвидените в Договора условия за допустимост на жалбите, включително сроковете за обжалване?
При какви условия твърденията за „извинителна грешка“, случайно събитие или непреодолима сила могат да обосноват удължаване или възстановяване на срок за обжалване по член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-339/21: Colt Technology Services и др., Заключение от 6 октомври 2022 г.

Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите в сравнение с предходните критерии за изчисляване на компенсацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/21: ACER/Aquind, Заключение от 15 септември 2022 г.

Неправилно определяне на интензивността на контрола, който апелативният съвет на ACER трябва да упражнява върху сложните преценки от техническо и икономическо естество
Неправилно тълкуване на член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 във връзка с член 12 от Регламент (ЕС) № 347/2013 (Регламент ТЕМ‑Е)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-716/20: RTL Television, Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО, разглеждан във връзка с член 8, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че от една страна задължава държавите членки да предвидят в полза на излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват кабелното препредаване по смисъла на тази разпоредба и че от друга страна такова препредаване представлява едновременното, непроменено и несъкратено разпространение на телевизионни или радиопрограми, излъчвани чрез спътник и предназначени за приемането им от публиката, когато подобно предаване се осъществява от субект, какъвто например е един хотел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-472/21: Monz Handelsgesellschaft International, Заключение от 8 септември 2022 г.

1) „Видима“ ли е по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/71] съставна част, съдържаща промишлен дизайн, ако е обективно възможно да се разпознае дизайнът, когато съставната част е вече в монтирано състояние, или видимостта се преценява в зависимост от определени условия на употреба или в зависимост от определена перспектива на даден наблюдател?
2) Ако на въпрос 1 следва да се отговори в смисъл, че видимостта е решаващ фактор при определени условия на употреба или определена перспектива на даден наблюдател:
а) При преценката на „нормалната употреба“ на сложен продукт от крайния потребител по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от [Директива 98/71] от значение ли е целта на употребата, предвидена от производителя на съставната част или на сложния продукт, или е релевантна обичайната употреба на сложния продукт от крайния потребител?
б) Какви са критериите, които позволяват да се прецени дали употребата на сложен продукт от крайния потребител е „нормална“ по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от [Директива 98/71]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-188/22: VP (Déposition par écrit), Определение от 8 септември 2022 г.

В кои случаи съдът на държава членка е длъжен да прилага процедурите, предвидени в Регламент № 1206/2001, при събиране на доказателства от друга държава членка?
Може ли съдът да използва национални процесуални способи за събиране на доказателства, когато лицето се съгласи доброволно на разпит или писмена декларация, без да са необходими разрешения по Регламент № 1206/2001?
Дали Регламент № 1206/2001 изключва възможността за трансгранично събиране на доказателства по други начини, освен предвидените в него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-188/22: VP (Déposition par écrit), Определение от 8 септември 2022 г.

Възможно ли е юрисдикция на държава членка да разпита лице, пребиваващо в друга държава членка, без да използва средствата, предвидени в Регламент № 1206/2001, и без разрешение от органите на другата държава членка?
Допуска ли Регламент № 1206/2001 прилагането на национални процесуални средства за събиране на доказателства при условие, че разпитът или декларацията се осъществяват доброволно и без принудителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/20: Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Трябва ли условието по член 6, параграф 1, първа алинея, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679 — а именно обработването на личните данни да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, а именно Главната комисия, като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално условието по буква ж) от тази разпоредба — а именно обработването на личните данни да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, а именно Главната комисия, като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891087 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form