Cruz Vilaca
Съдия докладчик – Cruz Vilaça
Дело C-571/16: Kantarev, Заключение от 7 юни 2018 г.
1. Разпоредбата на чл. 4, пар.3 от Договора за ЕС и принципите на равностойност и ефективност, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при липсата на национална уредба, допускат компетентността на съда и реда за разглеждане на исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се определят според публичния орган, който е извършил нарушението и според характера на действието/бездействието, с което е осъществено нарушението, при положение че прилагането на тези критерии има за последица разглеждане на исковете от различни съдилища — общи и административни, по различен процесуален ред — ГПК и АПК, изискващ внасяне на различни държавни такси — пропорционални и прости, и доказване на различни предпоставки, вкл. наличието на виновно поведение?
2. Разпоредбата на чл. 4, пар.3 от Договора за ЕС и изискванията, поставени от Съда по делото Frankovich, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се разглеждат по ред, като този по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, който изисква внасяне на пропорционална държавна такса и доказване на виновно поведение, както и по ред, като този по чл. 1 от ЗОДОВ, който макар да предвижда носенето на обективна отговорност и съдържа специални правила, улесняващи достъпа до съд, се прилага само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни фактически действия/бездействия на администрацията, и не обхваща хипотези на нарушения на правото на ЕС, извършени от други държавни органи, с правни действия/бездействия, които не са отменени по съответния ред?
3. Разпоредбите на чл. 1, пар.3, буква i) и чл. 10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателен подход, като този, възприет в чл. 36, ал.3 от ЗКИ и чл. 23, ал.5 от ЗГВБ, според който, „изискването съответната кредитна институция да изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“, е равнозначно на установяване на неплатежоспособност на институцията и отнемане на нейния лиценз, както и схемата за гарантиране на депозитите да се задейства от момента на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност?
4. Разпоредбата на чл. 1, пар.3 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се дефинира един депозит като „неналичен“, следва да бъде установен като такъв с изричен акт на „съответните компетентни органи“, след извършване на оценката по буква i) от същата разпоредба, или допуска поради празнота в националното законодателство, преценката и волята на „съответния компетентен орган“ да се извлича по тълкувателен път от други негови актове - например в случая от Решение № 73/20.6.2014 г. на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, или да се презумира от обстоятелства, като тези в главното производство?
5. При обстоятелства, като тези в главното производство — когато с Решение № 73/20.6.2014 г. на УС на БНБ са преустановени всички плащания и операции, вложителите са били лишени от възможността да подават заявки за плащане и не са имали достъп до депозитите си за периода 20.6.2014 г. до 6.11.2014 г. — следва ли да се приеме, че всички гарантирани безсрочни депозити (за които не се изисква предизвестие за разпореждане и се плащат незабавно при поискване) са станали неналични по смисъла на чл. 1 пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, или условието „да не е платен дължим и платим депозит“, изисква задължително вложителите да са предявили до кредитната институция искане (заявка, покана) за плащане, което да не е изпълнено?
6. Разпоредбите на чл. 1, пар.3, буква i), чл. 10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО и съображение (8) от Директива 2009/14/ЕО, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че свободата на преценка на „съответните компетентни органи“ при извършване на оценката по чл. 1, пар.3, буква i) във всички случаи е ограничена от срока по изр.2 на буква i), или допускат за целите на специалния надзор, като този по чл. 115 от ЗКИ, депозитите да останат неналични за срок по-дълъг от посочения в Директивата?
7. Разпоредбите на чл. 1, пар.3, буква i) и чл. 10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО имат ли директен ефект и предоставят ли на вложителите в банка, включена в схема за гарантиране на депозитите, в допълнение към правото им да бъдат компенсирани от тази схема до размера по чл. 7, пар.1 от Директива 94/19/ЕО, и правото да ангажират отговорността на Държавата за нарушение на правото на ЕС като предявят срещу органа, длъжен да установи неналичността на депозитите, иск за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, когато решението по чл. 1, пар.3, буква i) е взето след установения в Директивата 5-дневен срок и забавата се дължи на действието на оздравителна мярка, целяща да предпази банката от неплатежоспособност, наложена от същия този орган или при обстоятелства, като тези в главното производство, допускат национално правило, като това по чл. 79, ал.8 от ЗКИ, според което БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица, носят отговорност за вреди, причинени от надзорните ѝ функции, само ако са причинени умишлено?
8. Дали и при какви условия нарушението на правото на Съюза, изразяващо се в невземане на решение от „съответния компетентен орган“ по чл. 1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, съставлява „достатъчно съществено“ нарушение, което може да ангажира отговорността на държава членка за вреди чрез иск срещу надзорния орган, и дали в тази връзка са от значение обстоятелствата: а) че във ФГВЛ е нямало достатъчно средства за покриване на всички гарантирани депозити; б) че през периода, през който плащанията са останали спрени, кредитната институция е била поставена под специален надзор, целящ да я предпази от неплатежоспособност; в) че депозитът на ищеца е изплатен след като БНБ е констатирала, че оздравителните мерки са неуспешни; в) че депозитът на ищеца е изплатен ведно с дохода от лихви, начислени включително за периода 20.6.2014 г. — 6.11.2014 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/16: Confetra и др., Съдебно решение от 31 май 2018 г.
1) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 2, точки 1, 1а и 6 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която предприятията за автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги, които предоставят услуги по събиране, сортиране, пренасяне и доставка на пощенски пратки, представляват, освен в случая, когато тяхната дейност се свежда до пренасянето на пощенски пратки, доставчици на пощенски услуги по смисъла на член 2, точка 1а от тази директива?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 2, точка 19 и член 9, параграф 1 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, налага на всички предприятия за автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги да разполагат с общо разрешение за доставката на пощенски услуги, без предварително да се проверява дали подобно разрешение е необходимо за гарантиране на спазването на едно от съществените изисквания?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 7, параграф 4 и член 9, параграф 2 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, налага на притежателите на общо разрешение за доставката на пощенски услуги да правят вноски в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсалната услуга, когато тези услуги могат, от гледна точка на ползвателя, да се считат за спадащи към универсалната услуга, поради това че имат достатъчна степен на взаимозаменяемост с тази услуга?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 9, параграф 2 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, не предвижда преценка за случаите, в които вноската в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсална услуга може да се приеме за целесъобразна, и не предвижда диференцирани условия за прилагане във връзка както със субективното положение на данъчнозадължените лица, така и със състоянието на пазарите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/15: Scialdone, Съдебно решение от 2 май 2018 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и на Директивата за ДДС, които налагат задължение на държавите членки за уеднаквяване на политиките на санкции, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите?
Трябва ли понятието „нарушение с измамна цел“, уредено в член 1 от Конвенцията PIF, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и хипотезата на невнасяне, на частично или забавено внасяне на ДДС, и следователно задължава ли член 2 от посочената конвенция държавата членка да наказва с лишаване от свобода невнасянето, частичното или забавеното внасяне на ДДС на стойност над 50000 EUR
При отрицателен отговор се поставя въпросът дали изискването на член 325 ДФЕС, който задължава държавите членки да налагат възпиращи, съразмерни и ефективни санкции, включително наказателни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от наказателна и административна отговорност управителите и законните представители на юридическите лица или техните пълномощници и съучастниците в нарушението в случай на невнасяне, частично или забавено внасяне на ДДС на стойност, която превишава 3 или 5 пъти определените минимални прагове в случай на измама, в размер на 50000 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/15: Anisimovienė и др., Съдебно решение от 22 март 2018 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 97/9/ЕО и на Директива 94/19/ЕО да се тълкуват в смисъл, че вземанията за парични средства, с които са задължени сметки на частни лица в кредитна институция и са заверени сметки, открити на името на тази институция, във връзка със записването на бъдещи прехвърлими ценни книжа, които последната е трябвало да издаде, но в крайна сметка не е издала, тъй като е обявена в неплатежоспособност, се обхващат от схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9 и/или от схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19?
Следва ли член 2, параграф 3 от Директива 97/9 да се тълкува в смисъл, че когато за дадени вземания е възможно да се приложат както схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19, така и схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9, и националният законодател не е насочил тези вземания към схема съгласно едната или другата директива, сезираният със спора съд може или е длъжен сам да реши от коя схема да се ползват носителите на посочените вземания?
Следва ли член 1, точка 1 от Директива 94/19 и член 1, точка 4, както и член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 97/9 да се тълкуват в смисъл, че частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националния съд в подкрепа на искания за обезщетение, насочени срещу публичното предприятие, което в държава членка отговаря за схемите за гарантиране на депозитите и обезщетяване на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/16: Rasool, Съдебно решение от 22 март 2018 г.
Трябва ли член 4, точка 3 от Директива 2007/64 във връзка с точка 2 от приложението към нея да се тълкува в смисъл, че услуга по теглене на пари в брой, която стопанисващ игрални зали предлага на клиентите си посредством инсталирани в тези зали многофункционални терминални устройства, представлява „платежна услуга“ по смисъла на посочената директива, когато стопанисващият предоставя услугата безплатно, като не извършва никаква операция по платежните сметки на посочените клиенти и дейностите, които извършва по този повод, се ограничават до предоставянето на разположение и зареждането с пари в брой на посочените терминални устройства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/17: VTB Bank (Austria), Заключение от 13 март 2018 г.
1) Могат ли разпоредбите на вторичното право на Съюза (по-специално например член 64 или член 65, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС […]) да се прилагат спрямо решението на държавен орган да наложи лихви съгласно законова разпоредба на държава членка, в съответствие с която при превишение на максималните размери на големите експозиции, предвидени в член 395, параграф 1 от [РКИ], на кредитен институт в продължение на 30 дни се налагат лихви в размер на 2 % от превишението на максималния размер на големите експозиции, изчислявани годишно?
2) Недопустима ли е съгласно правото на Съюза (по-специално член 395, параграфи 1 и 5 от [РКИ]), национална разпоредба като член 97, параграф 1, точка 4 от [BWG], когато се налагат (възстановителни) лихви поради нарушение на член 395, параграф 1, макар да са изпълнени предпоставките за прилагането на изключението по член 395, параграф 5?
3) Трябва ли член 48, параграф 3 от […] от (Рамковия регламент за ЕНМ) да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че вече е налице „официално започната надзорна процедура“, когато предприятие подава информация до надзорен орган, или следва да се приеме, че „официално започната надзорна процедура“ е налице, когато надзорният орган вече е постановил решение в паралелна процедура за разглеждането на подобни нарушения, извършени през предишни периоди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/16: Georgsmarienhütte и др., Заключение от 27 февруари 2018 г.
Нарушава ли решението на Европейската комисия от 25 ноември 2014 г. (Решение от 25 ноември 2014 година относно схема за помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) [приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители], C(2014) 8786 окончателен) Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото Комисията квалифицира ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/15: X, Съдебно решение от 30 януари 2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
Трябва ли глава III от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
Трябва ли Директива 2006/123, с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква кметът и заместник-кметовете да бъдат уведомявани за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато кметът и заместник-кметовете не са компетентни да забраняват дейностите, за които са уведомени, но имат право да налагат условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
а) Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], могат ли подлежащите на начисляване [на молителите] разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 да се изчисляват въз основа на прогнозните разходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123, трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
Посочената […] уредба цели да не допуска на територията извън центъра на града определени форми на търговията на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона. Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива уредба, която съдържа подобно правило, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] териториалното и селищно устройство […], които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
а) Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената […], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
б) Допускат ли член 14, точка 5 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинския съвет на уредба като посочената […]?
Попада ли уредба като посочената […] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Заключение от 12 декември 2017 г.
1. а) Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б): в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и свързана с предприятието информация на поднадзорната институция и по отношение на отнасящите се до тази институция документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган
При отрицателен отговор на втория въпрос: 3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/17: M.A.S. и M.B., Съдебно решение от 5 декември 2017 г.
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е без достатъчно ясно правно основание?
Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато в правния ред на държавата членка давността е част от материалното наказателно право и е обвързана с принципа за законоустановеност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.