Дело C-259/16: Confetra и др., Съдебно решение от 31 май 2018 г.

1) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 2, точки 1, 1а и 6 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която предприятията за автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги, които предоставят услуги по събиране, сортиране, пренасяне и доставка на пощенски пратки, представляват, освен в случая, когато тяхната дейност се свежда до пренасянето на пощенски пратки, доставчици на пощенски услуги по смисъла на член 2, точка 1а от тази директива?

2) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 2, точка 19 и член 9, параграф 1 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, налага на всички предприятия за автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги да разполагат с общо разрешение за доставката на пощенски услуги, без предварително да се проверява дали подобно разрешение е необходимо за гарантиране на спазването на едно от съществените изисквания?

3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 7, параграф 4 и член 9, параграф 2 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, налага на притежателите на общо разрешение за доставката на пощенски услуги да правят вноски в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсалната услуга, когато тези услуги могат, от гледна точка на ползвателя, да се считат за спадащи към универсалната услуга, поради това че имат достатъчна степен на взаимозаменяемост с тази услуга?

4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 9, параграф 2 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, не предвижда преценка за случаите, в които вноската в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсална услуга може да се приеме за целесъобразна, и не предвижда диференцирани условия за прилагане във връзка както със субективното положение на данъчнозадължените лица, така и със състоянието на пазарите?