всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

1) Обезщетение като услугата „лично асистиране“, предвидена в Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, представлява ли „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Налице ли е ограничение на предвиденото в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС право на гражданите на Съюза свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, когато предоставянето в чужбина на обезщетение като услугата „лично асистиране“ по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, не е специално уредено и условията за предоставяне на обезщетението се тълкуват в смисъл, че услугата „лично асистиране“ не се предоставя в друга държава членка, в която съответното лице завършва тригодишно висше обучение с получаване на диплома?
– Има ли значение за преценката по делото обстоятелството, че на дадено лице може да бъде предоставено обезщетение като услугата „лично асистиране“ във Финландия в община, различна от общината по пребиваване, например когато това лице следва в община, различна от тази, в която пребивава?
– Имат ли значение правата, произтичащи от член 19 от Конвенцията […] за правата на хората с увреждания, за преценката по делото с оглед на правото на Съюза?
3) Ако в отговор на втория […] въпрос Съдът приеме, че тълкуването на националното право, така както е възприето по настоящото дело, представлява ограничение на свободата на движение на хора, може ли все пак такова ограничение да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, които произтичат от задължението на общината да осъществява контрол върху предоставянето на услугата „лично асистиране“, от възможността на общината да избира подходящите условия и ред за предоставянето на асистентските услуги и от запазването на съгласуваността и ефективността на схемата за лично асистиране по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли нормите на чл. 151 и чл. 153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива [2008/94] да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива [2008/94] социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата, на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени?
Следва ли разпоредбата на чл. 20 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение, от една страна, между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по‑рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна — с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда?
Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива [2008/94] и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния [Закон за гарантираните вземания] по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Нарушил ли е Кралство Испания задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е приело всички необходими мерки за изпълнение на решението от 14 април 2011 г. по дело C-343/10 относно събирането и пречистването на градските отпадъчни води?
Следва ли на Кралство Испания да бъде наложена периодична имуществена санкция (глоба) и/или еднократна сума по член 260, параграф 2 ДФЕС поради неизпълнение на предходното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584?
В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране, както в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП), където все още не са били предмет на продажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „причинно-следствена връзка“ от Общия съд по отношение на разноските за банкова гаранция.
Неправилно тълкуване на понятието „вреда“ от Общия съд при определяне на обезщетението за разноските по банковата гаранция.
Липса на достатъчно мотиви и/или грешка при определяне на периода, през който са претърпени имуществените вреди.
Грешка при прилагане на правото и недостатъчна мотивировка относно отказа за обезщетение за лихвите, изплатени на Комисията за периода след надхвърлянето на разумния срок.
Грешка при прилагане на правото и/или недостатъчна мотивировка относно определянето на периода, за който е присъдено обезщетение за разноски по банкова гаранция.
Грешка при прилагане на правото и недостатъчна мотивировка относно присъждането на символично обезщетение за неимуществени вреди.
Грешка при прилагане на правото относно определянето на разумната продължителност на производството.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Извършено ли е нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като е прието, че лицето, подало опозицията, е било надлежно титуляр на по-ранната марка към момента на подаване на опозицията, въпреки че формалната регистрация на трансфера е извършена след изтичане на срока за опозиция?
Правилно ли е приложен член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 по отношение на определянето на релевантната публика и оценката на риска от объркване между марките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Съществува ли изключителна обстоятелство, която да обоснове прилагане на ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник при наличие на множество засегнати лица и необходимост от бързо разрешаване на спорове по обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „причинно-следствена връзка“ по член 340 ДФЕС
Неправилно тълкуване на понятието „вреда“ по член 340 ДФЕС
Грешка при прилагане на правото и липса на мотиви относно определянето на разумния срок между писмената и устната фаза на производството
Грешка при прилагане на принципа „non ultra petita“ във връзка с преценката на претърпените имуществени вреди
Нарушение на правото на защита поради използване на различен метод за изчисление на имуществените вреди
Противоречивост на обжалваното съдебно решение относно периода, за който следва да бъдат обезщетени имуществените вреди

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допусната ли е неправилна преценка на фактите и доказателствата от Общия съд, включително изопачаване на доказателствата?
Допустимо ли е в производството по обжалване да се повтарят основания и доводи, вече изложени пред Общия съд, без да се установи твърдяна грешка при прилагане на правото?
Допустимо ли е за първи път в производството по обжалване да се излага ново основание?
Допустимо ли е да се оспорва решението, предмет на обжалване пред Общия съд, вместо постановеното от него решение?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form