Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и по член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс [на Общността] и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
2) От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
3) Следва ли забраната за въвеждане в заблуждение, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от [Директива 2000/13] и в член 7, параграф 1, буква a) от [Регламент № 1169/2011], да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на страната на произход?
4) Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от [Директива 2000/13], както и от член 7, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1169/2011] въвеждане в заблуждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
4) Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изискването за посочване на „естеството на вземането […], датата на възникване и размера“ е изпълнено, а) когато, както в случая, в писменото си изявление за предявяване на вземането в главното производство по несъстоятелност кредиторът със седалище в държава членка, различна от държавата на откриване на производството, в случая жалбоподателят, се ограничи да опише вземането и да посочи конкретна сума, но без да посочи дата на възникване (например „вземане на подизпълнителя JSV Slawomir Kubica за извършване на пътно-строителни работи“); б) но въпреки че в самото изявление за предявяване на вземането не е посочена дата на възникване на вземането, всъщност тя може да бъде установена от представените в приложение към изявлението документи (например предвид датата на представената фактура)
5) Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални разпоредби, които в конкретния случай са по-благоприятни за предявилия вземането кредитор със седалище в държава членка, различна от държавата на откриване на производството, например по отношение на изискването за посочване на дата на възникване на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са последиците при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда, включително по отношение на регистъра на Съда и разноските на страните и другите участници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Тълкувана ли е правилно разпоредбата на член 3, параграфи 1 и 3 от Правилата за прилагане относно определянето на компетентния орган за ролята на оценяващия при обжалване, когато докладчикът по оценката впоследствие заема длъжността директор на ECDC?
Допустимо ли е ролята на оценяващия при обжалване да бъде възложена на лице, което е йерархично подчинено на докладчика по оценката, при положение че докладчикът вече е директор на ECDC?
Гарантирана ли е необходимата независимост и безпристрастност на оценяващия при обжалване, когато той е подчинен на докладчика по оценката, който е негов пряк началник и оценяващ?
Правилно ли е квалифициран фактът, че евентуалното участие на председателя на Управителния съвет като оценяващ при обжалване не би довело до различен резултат, като основание да се отхвърли искането за отмяна на решението?
Изопачени ли са или неправилно тълкувани доводите на жалбоподателя относно липсата на независимост на оценяващия при обжалване спрямо докладчика по оценката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допуснати ли са процесуални нарушения при изготвянето на атестационния доклад за 2011 г., които опорочават крайното решение на апелативния оценяващ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Може ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че прилагането на принципа ne bis in idem предполага не само идентичност на извършителя на нарушението и идентичност на фактическите обстоятелства, но и идентичност на защитения правен интерес?
Трябва ли член 3 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правото на Съюза в областта на конкуренцията и националното право в областта на конкуренцията, прилагани едновременно от органа за защита на конкуренцията на държава — членка на Съюза, защитават един и същ правен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е делото да бъде заличено от регистъра на Съда при липса на предмет на спора вследствие на постигнато споразумение между страните?
В чия компетентност е решението относно съдебните разноски при инцидентна процедура пред националната юрисдикция?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Нарушение на член 107, параграф 3 ДФЕС
Нарушение на член 288 ДФЕС, член 3 и член 13, параграф 1 от Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), както и на забраната за дискриминация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли упражненият от национален съд служебен контрол на основание член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и практиката на Съда […] (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350) по отношение на разпоредбите на договор, сключен с потребител, определящи компетентния за разглеждане на евентуален спор съд, да обхваща и договорни разпоредби, които уреждат въпроса относно компетентността на съда при евентуален спор между страните, но единствено чрез позоваване на националната уредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли осъщественият от съда контрол да доведе до прилагане на правилата относно компетентността по такъв начин, че на потребителя да се гарантира защитата, произтичаща от съдържанието на Директива 93/13, тоест възможност за разглеждане на делото от съда, намиращ се най-близо до местоживеенето/мястото на постоянно пребиваване на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли член 24, точка 5 от [преработения Регламент „Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба включително когато искът на обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор: a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди, б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 24, точка 1 от [преработения Регламент „Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба, включително когато искът на един обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор: a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди, б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.